Той беше сред най-великите вратари в следвоенната ера, с блестящи постижения с екипите на Ливърпул и Тотнъм, с 23-годишна кариера и с над 20 големи трофея, свидетелстващи за класата му.
Но какво не сме знаели досега за големия Рей Клемънс, страж №1 в историята на Ливърпул?
Легендата почина вчера на 72-годишна възраст след дълго боледуване, като още през 2005 г. беше диагностициран с рак на простатата. Смъртта му накара цяла Англия да си припомни неговите най-значими постижения и статута му на символ от едни златни времена за "мърсисайдци".
Привлечен за 18 хил. паунда от Скънторп, Клемънс помага на Ливърпул да завоюва пет титли на Англия и три европейски купи през 11-те си години като титуляр на "Анфийлд" - като през всичките тях той пропуска само 6 шампионатни мача.
Рей инкасира едва 16 гола за 42 двубоя през сезон 1978/79, а неговите 61 мача за Англия щяха да са много повече, ако не беше в конкуренция с друго величие - Питър Шилтън с неговите 125 участия за националния тим.
Освен победите за КЕШ и шампионските титли на Англия, Рей Клемънс печели още ФА Къп, Купата на лигата, два пъти Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа с екипа на Ливърпул, а по-късно добавя няколко трофея и с този на Тотнъм. Значимостта му за английския футбол обаче далеч не се изчерпва с купите и медалите.
В цял свят са отчетени под 30 футболисти, записали над 1000 официални мача в кариерата си и Рей Клемънс е един от тях. Повечето в тази класация са именно вратари, но момчето от морското градче Скегнес въобще не е искало да бъде на вратата.
Роденият през 1948 г. играч започва като централен нападател, но още като юноша се премества в центъра на защитата. В един момент се оказва, че училищният отбор се нуждае от вратар и изборът пада върху Рей.
"Не можех да играя никъде другаде. Никога не съм искал да съм вратар, но избраха мен да застана на вратата. Когато застанах, просто всичко ми дойде естествено", разказва Клемънс.
Като ученик той е отхвърлен от Нотс Каунти и 17-годишен пристига в Скънторп, но там нещата също не тръгват гладко - Рей допуска седем гола срещу местния враг Гримсби.
Това обаче не го спира и Клемънс записва две силни години в Скънторп с общо 48 мача в трета дивизия, за да спечели интереса на Ливърпул. В последния си мач за Скънторп тимът му губи с 0:3 от Донкастър, а легендарният мениджър на Ливърпул Бил Шенкли присъства на стадиона, за да види с очите си, че вратарят носи вина за два от допуснатите голове.
"Помня как казах на родителите си, че големият ми шанс току-що е излетял през прозореца", признава Клемънс. "Онова лято аз все още изкарвах само по 11 паунда на седмица и затова си намерих работа на шезлонгите на плажа в Скегнес".
След няколко седмици, докато е на лятната си работа, Рей забелязва един човек да тича към него.
"Майка ми беше звъннала в градския съвет, за да пратят някой да ме намери. Беше получила обаждане от клуба, защото Скънторп се бяха разбрали за трансферна цена с Ливърпул и зависеше от мен дали искам да отида".
"Животът ми се промени в онзи момент - докато седях там и подреждах шезлонги".
Оттогава нататък Рей Клемънс подрежда по-различни неща - купи, медали и признания. Той е налаган постепенно от Шенкли и трупа опит в резервния състав, но от 1970-а нататък става титуляр за първия отбор.
Следват над 650 мача на Клемънс за Ливърпул до 1981 г., в една величествена ера в историята на клуба, през която стражът печели всеки възможен трофей, освен КНК. Изненадващо, на 32 години Рей обявява, че се нуждае от ново предизвикателство, за да удължи кариерата си.
Пристигането на Брус Гробелаар на "Анфийлд" означава, че мястото му за пръв път от 11 г. е застрашено и така се стига до трансфера му в Тотнъм срещу 300 хил. паунда.
Следват седем силни години в Лондон с 330 изиграни мача и спечелени ФА Къп и Купа на УЕФА. Рей Клемънс окачва ръкавиците през 1988 г., за да се присъедини веднага към треньорския екип на Спърс.
Още оттогава няма съмнение, че бъдещето на легендата е в треньорското поприще и след един период в Барнет, Клемънс започва да тренира вратарите в националния отбор на Англия.
Първоначално Рей е част от екипа на Глен Ходъл, но остава чак до 2013 г. и работи с още редица селекционери като Кевин Кийгън, Свен-Горан Ериксон, Стив Макларън и Фабио Капело.
В активните си футболни години Клемънс няма толкова добри спомени от националния отбор, колкото от клубните.
Съперничеството му с Шилтън за титулярното място му носи някои разочарования, като двамата се въртят на вратата над десетилетие.
Може би най-тежкият удар за Рей е, че не е титуляр на Мондиал 1982, най-вече защото не успява да се включи в приятелските срещи на Англия преди Световното първенство. Причината е, че до последно е с Тотнъм за преиграването на финала за ФА Къп с Куинс Парк Рейнджърс.
Сред безбройните спасявания, направени от Клемънс, той самият посочва като най-важно това срещу Ули Щилике от Борусия Мьонхенгладбах във финала за КЕШ през 1977 г. Резултатът е 1:1, когато вратарят прави решаващата си намеса, а накрая Ливърпул печели с 3:1 и грабва купата.
Рей Клемънс обаче е свързван предимно с един паметен гол, допуснат с националния екип срещу Шотландия през 1976-а. Неговият съотборник в Ливърпул Кени Далглиш прекарва топката между краката му за победното 2:1 за шотландците.
"Гордън Банкс е помнен със спасяването си срещу Пеле, а мен помнят с този гол", унило отбелязва Рей.
Но разбира се, истината е, че английският футбол помни далеч по-важното: дългите години, в които Клемънс се доказваше като един от най-великите на поста си. И като огромна фигура, чиито постижения трудно някога ще бъдат надминати.
