Новината, че Верона и Валери Божинов са на път да се разделят, май не звучи съвсем като новина. По-скоро като нещо, което сме чели, чували, усещаме и знаем, че е неизбежно да се случи. Нали така е всеки трансферен прозорец. Сменят се само имената на клубовете.
Какво не е наред с това момче? Само на 26 години е, а вече говорим за него като за някой, който приключва с голямата игра. Бил е в 7 различни клуба в 3 държави, направи деца на два от символите на модерната чалга-култура на България, а головете му остават малко. Нещо повече - минутите, изиграни на терена за сезон, със сигурност са много по-малко от статиите за него из жълтите издания.
Божинов върви с бързи стъпки към София, към „А" група. Близо до „Найт Флайт" и изкушенията на родината. То собственикът на чалга-клубовете е и изпълнителен директор на един футболен отбор, така че - работата заспива. Като нищо още напролет Божинов ще заиграе я в Левски, я в Лудогорец или Ботев...
Колкото и талант да имаш в една област, животът си иска своите жертви. Трябва да работиш, защото за твоето място се бори поне още един, който може и да няма твоя талант, но е два пъти по-упорит. В един момент той има предимство, защото системата иска работа, не само талант. Преди 8 години английският вестник „Таймс" посочи Валери Божинов като чудото във футбола за десетиление напред. На 17-18 г. българчето правеше чудеса в Серия „А", сега прави фурори само в модни предавания и се къпе в измамния блясък и лъскавия имидж на съжителството си с Николетка. Това, за съжаление се случва, когато приоритетите в живота ти се изместят. По-добре чалга идол, отколкото упорит, изцапан от калта на тренировъчното игрище и успешен футболист. Без бачкане няма да стане.
Сега сигурно ще чуем за още един треньор, който не вижда и не разбира какъв диамант има в състава и го държи резерва. Ще разберем как отборът не е подходящ, теренът, градът, въздухът... Всъщност хората искат дела, а не имидж и думи. Защото си гонят целите и явно има по-отдадени на тях, които за съжаление играят на същия пост като нашето момче.
Така си отива световната слава. Досега някогашното дете-чудо трябваше да е водещ играч в поне средно добър европейски отбор. Да не говорим, че имаше потенциал да е звезда в гранд. Но не - съдбата го придърпа да е звезда другаде...
Колко жалко. И колко типично за футбола ни.
