За втори пореден ден нашето Да го web@ е посветено на волейбола и неговите трудови хора. Прецедент в кратката ни история, който се оказа непосилен дори и за Бойко Борисов. Но това изобщо не е повод за хвалба и Данчо Лазаров и Любо Ганев едва ли ще се гордеят с това. Но това за нас няма значение.
Г-н Лазаров, в качеството си на президент на БФВ съди журналистката Катерина Манолова заради това, че в свой материал го е нарекла „апаратчик". И първото заседание по делото е вече факт, като битката срещу свободата на словото продължава на 13 май, а искът е за 12 000 лева.
Апаратчикът Лазаров се дразни, че в медиите го определят като „апаратчик", но самият той не се свени да нарича тези, които не го харесват „негодници", а ако се вслуша в това какво говорят феновете за него, то сериозно ще обогати речника си и ще трябва да ги даде всичките вкупом под съд.
Управлението на Лазаров в БФВ остана последният бастион на спортната власт, както тя се разбираше по времето на социализма - шефът и властта са винаги прави, противниците се дискредитират, очернят и гонят до дупка, друго мнение не съществува и когато има нарушения на правилата, то това не са далавери, а просто сделки. Класика за постсоциалистическа България.
Бунтът във волейбола миналата година не успя, а Лазаров оцеля заради контрола си над структурите и апарата на БФВ и подкрепата на знакови фигури като кандидат-министъра Любо Ганев.
Примери за апаратните игри на Лазаров и компания се съдържат в писмото на волейболни фенове, наречени от него „негодници", адресирано до президента Росен Плевнелиев, с което те апелират Ганев да не получи поста министър на спорта в служебното правителство.
„На първо място е обвързаността на Ганев с федерацията по волейбол, чието сегашно ръководство беше уличено в редица законови нарушения и злоупотреби, включително бе заставено да плати 72 000 лв. глоби заради нарушения на Закона за обществените поръчки..."
Според данните на „негодниците" Ганев е получил 137 000 лева за доставка на спортна екипировка без възлагане на обществена поръчка. Сделката покрива срока от април 2009 до октомври 2011, като по това време Ганев е съдружник във фирмата „Кей Дифужън спорт", избрана от БФВ за доставчик, после се оттегля, а след това фирмата е обявена в несъстоятелност. Колко удобно, нали?
И още: „Името му (на Ганев) отново е намесено тази есен в скандалната първа обществена поръчка на БФВ, в чието обявление е преписан дословно каталогът на фирмата, чийто представител за България е Ганев. Сегашният публичен образ на Ганев е далеч от имиджа му на волейболна звезда", допълват "негодниците".
Отделно от това ръководената от Лазаров БФВ отнесе 72 000 лева глоби по Закона за обществените поръчки - за неспазването му, не за нещо друго.
Общо взето, апаратни игри. Но хората, които ги вършат не са апаратчици, не са. А и това са скромни и само нови примери. Защото ако тръгнем назад във времето...
