В дните преди световното първенство селекциите на настоящите, бъдещите или залязващите звезди са много, медиите класират най-добрите по постове, сравняват стиловете на селекционерите и т.н. Нигериецът Келвин Осуоджи реши да напише за тези футболисти, които нямаше нужда да бъдат викани в своите национални отбори - защото са слаби или непостоянни, или и двете.
Фелипе Мело
Мело е бразилски дефанзивен защитник, който играе в Ювентус. След като се представи добре в турнира за Купата на Конфедерациите през 2009, Мело замин аза Италия срещу 25 милиона евро. След това записа поредица слаби мачове за Ювентус и повиквателната му за световната се оказа истинска изненада. Този сезон Мело спечели неофициалната награда "Златно кошче за боклук", предназначена за най-лошия играч в Серия А.
Майкъл Карик
Майкъл Карик стигна до националния отбор на Англия без да е направил нищо особено през сезона. В полузащитата е много трудно да открием влиянието му върху играта, освен това прекалено често се оказва в сянката на Дарън Флечър. Ще е напълно заслужено ако Фабио Капело го закове на пейката за сметка на Лампард и Джерард.
Никола Анелка
Француцинът има зад гърба си осем клуба и в нито един от тях не успя да се впише напълно. Сега рита за Челси, в по-голямата част от мачовете излиза титуляр, но пак седи като кръпка в състава. Този сезон записа серия от 13 мача без гол. Анелка често се оплаква, че не играе на най-подходящия за него пост и иска да е в центъра на атаката. Нещо, което в Челси със здравия Дидие Дрогба просто нямаше как да се случи.
Мартин Демикелис
Благодарение на помощта на Демикелис Байерн стигна до финала на Шампионската лига. Не знам как стана това, при условия, че Мартин игра много слабо в почти всички мачове през сезона. В групата на неговата Аржентина са Нигерия, Гърция и Южна Корея и защитата с Демикелис в състава ще има проблеми срещу нападателите на тези три страни.
Дамаркус Бийсли
Бийсли беше освободен от шотландския Глазгоу, след като така и не успя да се наложи в титулярния състав и записа едва девет мача. Физическата му форма е лоша, има малък опит на големи първенства и няма клуб. Странен избор, нали така?
Жулио Баптища
Много ми е трудно да си представя как Баптища си е спечелил мястото в националния отбор на Бразилия, където в момента изобилства от талантливи нападатели и полузащитници. След сравнително основан трансфер в Рома, той не успя да се наложи в отбора, направи много пропуски и за 23 мача вкара едва девет гола. Този сезон нещата се влошиха - само 3 гола в 23 срещи.
Клас-Ян Хунтелар
Беше ми трудно да реша дали това място е за Хунтелар или Райън Бабел. Хунтелар рядко попадаше сред титулярите в Ливърпул, но в Аякс и Хереенвеен беше машина за голове, с по над 30 попадения в продължение на два сезона. В Милан бележи твърде рядко - 7 гола този сезон и според мен живее на стара слава.
Серхио Бускетс
Когато си съотборник с Меси, Шави, Иниеста и Ибрахимович няма как да избягаш от славата, дори и да не правиш нищо на терена. Бускетс дава скромни пасове - предимно към Шави или връща топката назад. Бускетс е фаворизиран в Барселона, обаче за мен остава тайна как беше повикан в националния отбор.
Обафеми Мартинс
Мнозина смятат Мартинс за скритата звезда на Нигерия. Шегувате ли се? Той така и не направи нищо в Интер и Нюкасъл, а сега има проблеми да се ориентира и в обстановката във Волфсбург. Сезонът му в Германия беше сравнително приличен - 6 гола в 16 мача, но получи и контузия. Но трябва да играе повече и да вкарва повече.
Алберто Джилардино
Специалистите винаги са го смятали за един от най-добрите италиански нападатели. През 2006 той отбеляза за Италия срещу САЩ, има и хеттрик срещу Кипър, както и 15 гола в 32 мача за Фиорентина. Дали това го нарежда сред най-добрите?
Докато беше в Милан игра 12 мача в Шампионската лига и не успя да отбележи нито един гол. Ще е чудо ако стигне до титулярния състав на Италия.
