Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Наричаха го Джобния Херкулес

В края на март Наим идва в София за погребението на легендарния треньор Иван Абаджиев.
В края на март Наим идва в София за погребението на легендарния треньор Иван Абаджиев.

На 50 години най-великият щангист за всички времена Наим Сюлейманоглу си отиде от този свят. Джобния Херкулес от кърджалийското село Птичар, притежател на три олимпийски и седем световни титли, се предаде в битката с алкохола. По-рано тази година Наим претърпя успешна трансплантация на черен дроб, но последвалият мозъчен кръвоизлив се оказа фатален.

Големите спортни звезди понякога свършват по този начин – преборени от алкохола, разорени от леки жени и скъпи коли. Във футбола така стана с легендарния бразилец Мане Гаринча и знаменития Джордж Бест, един от най-великите играчи на Манчестър Юнайтед за всички времена.

Как и защо Наим Сюлейманоглу тръгва по същия път към ада?

Не е тайна, че Наим Сюлейманоглу се пропива тежко най-малко от 15 години насам. Последният му голям гастрол на подиума е на Игрите в Сидни 2000, когато прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд. Това го кара да хвърли щангата завинаги. Да хване чашката, и да почне да профуква значителна част от милионите, които е спечелил с вдигане на тонове желязо.

Открит от прочутия треньор Иван Абаджиев, едва на 16 години Наим поставя първия си световен рекорд в леките категории. Прави голям фурор на световните и европейските първенства. Сочат го за сигурен олимпийски шампион на игрите в Лос Анджелис `84, но дотам така и не стига заради бойкота на страните от соцлагера.

Когато през 1985 г. комунистическият режим в България започва Възродителния процес с насилствената смяна на турските имена, Наим Сюлейманов е прекръстен на Наум Шаламанов. А болшевишката пропаганда го използва за агитационната си кампания по преименуването, като го праща на среща с Тодор Живков. Снимките от ръкостискането между двамата в Партийния дом трябва да убеди всички, че щангистът одобрява Възродителния процес.

Само че Наим крои съвсем други планове.

Представители на турската държава успяват да се свържат с него и да подготвят бягството му. Това става на световното първенство в Мелбърн през 1986 г., когато щангистът е изведен от хотела след отлично проведена акция от турските тайни служби. Озовал се в Истанбул, той попада под крилото на президента Кенан Еврен. По решение на правителството в Анкара турската държава първо плаща на България 1,25 милиона долара, за да уреди Наим да вдига под знамето с полумесеца на олимпиадата в Сеул `88, а след това позлатява 147-сантиметровия тежкоатлет.

Според различни източници през 90-те години Наим Сюлейманоглу е най-богатият спортист в Турция. Спечелените три олимпийски титли в Сеул `88, Барселона `92 и Атланта `96 не само го правят голям кумир в очите на турския народ, но и му носят огромни премии. По данни на пресата Наим е разполагал с над 10 милиона долара в банкови сметки и солидно недвижимо имущество. Само в луксозния квартал „Атакьой” има повече от 10 апартамента, плюс голямо жилище край Босфора, още няколко вили в различни части на страната и парцел в курорта Анталия. Гаражът му обикновено включва поне десетина лимузини.

Но впоследствие всичко заминава за алкохол и жени, и то от най-лъскавите. Наим си заболява от цироза още когато е едва на 40 години. Първото му влизане в болницата датира още оттогава, след като Джобния Херкулес приема някакъв медикамент срещу обща отпадналост. Само че изпива лекарството в комбинация с цяло бутилка уиски. Не спира да пие дори когато през 2010 г. тежката диагноза е потвърдена от лекарите на известната клиника „Мемориал” в Истанбул.

В турската тежка атлетика години наред съжаляват Сюлейманоглу, че се е предал пред алкохола. За да получава някакви пари, Наим се води на работа във Федерацията по вдигане на тежести. До едно време го ползват за лице на кампании като тази за кандидатурата на Истанбул за домакин на олимпийски игри. После само му превеждат заплатата един път месечно…

Халил Кълъчоглу, шеф в турската тежка атлетика, който навремето бе в основата на това Наим да бъде заведен от Мелбърн в Истанбул, разказва следната история: „Един ден отварям вестника и какво да видя? Наим, който счупи всички рекорди, заспал пиян пред някакъв бар. Мъчно ми е не само за него, но и за всички, които положиха труд и усилия за неговото израстване като спортист. Но алкохолът и недобрите приятели, нездравата среда около него го докараха до това плачевно състояние…“

Същото виждат и неговите бивши съотборници от националния отбор на България.

В края на март Наим идва в София за погребението на легендарния треньор Иван Абаджиев. След това всички отиват в „Дианбад”, да пият по едно за Бог да прости Старшията. Дребният кърджалиец изпразнил цяла бутилка алкохол и заспал на масата.

След кризата с черния му дроб по-рано тази есен всички в Турция положиха огромни усилия, за да спасят живота на Наим Сюлейманоглу. Именно тази страна се явява един от световните лидери в чернодробните трансплантации, с около 1200 подобни операции годишно. Намери се и донор, а лечението се следеше лично от президента на републиката Реджеп Ердоган. Но всичко се оказа напразно.

Най-четените