Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Кобе излезе от сянката на Майкъл Джордан и се научи да бъде себе си

Една от ранните срещи между Майк и Кобе - в периода, когато изгряващата звезда на NBA беше изцяло сравняван с Въздушния Снимка: Getty Images
Една от ранните срещи между Майк и Кобе - в периода, когато изгряващата звезда на NBA беше изцяло сравняван с Въздушния
Кобе успя да си проправи собствен път в NBA и да остави незаличима следа Снимка: Getty Images
Кобе успя да си проправи собствен път в NBA и да остави незаличима следа

Когато Кобе Брайънт стана част от NBA през 1996 г., той постави рекорд за най-млад баскетболист, записал минути в лигата (18 години и 72 дни) и за най-млад титуляр в историята (18 години и 158 дни).

Влезе в големия баскетбол директно от гимназията, като тотално прескочи подготовката в колежа.

И влезе директно с амбицията да застраши трона на самия Майкъл Джордан - макар че Джордан още играеше и продължаваше да бъде златният стандарт, по който се оценяват всички в NBA.

А Кобе вървеше като него, говореше като него, виждахме всички прилики във физиката, в отношението, в качествата на двамата. Направо беше дразнещо, защото се чудехме какво представлява истинският Кобе Брайънт, а не факсимилето на Джордан.

Едва когато излезе от сянката на Майк, вероятно осъзнал, че неговата собствена история няма как да засенчи тази на Въздушния, едва тогава Брайънт наистина започна да бъде себе си на игрището.

Той започна да разкрива повече личността си във втората половина от своята кариера и след нейното приключване, когато навлезе в бизнеса, в киното, отдаде се на семейството и започна да култивира бъдещи кариери в своята Мамба академия - мястото, където се беше запътил при фаталната катастрофа с хеликоптер в ранните часове на неделя.

Естествено, мнозина бяха определяни като "следващия Джордан", но само един от тях имаше едновременно качествата, издръжливостта и дързостта да преследва най-великия с такава вяра и самочувствие.

"Никой не може да ме бие "един срещу един". Може би само Кобе Брайънт, защото копира движенията ми", беше казал веднъж Майк.

Всъщност Брайънт не беше чак такъв атлет като Джордан, но беше по-добър стрелец от далечна дистанция и може би по-лесно влизаше в силни резултатни серии. Джордан винаги си спечелваше желаната позиция за стрелба и обичайно намираше целта, но Кобе можеше да вкара от всяка позиция на полето и при всякаква съпротива срещу себе си.

Затова винаги изглеждаше, че Кобе стреля от множество лоши позиции, от които обаче продължаваше да ниже кош след кош.

Брайънт безспорно беше егоистичен в играта си през голяма част от кариерата си и се беше появила опасност неговият егоизъм съвсем да го съсипе. В това се криеше и желанието да е по-велик от най-великия. В някакъв момент Кобе осъзна, че Джордан е имал перфектния път в баскетбола, без да има до себе си например Шакил О'Нийл, с който да трябва да дели славата.

Някъде тогава Мамбата започна да сваля маската на Майк и стана не само различен баскетболист, но и много по-симпатичен човек, който сякаш достигаше до хората по-лесно от Джордан.

Майк беше недосегаемият, живееше в своята недостижима кула и беше символ на съвършенството със своите рекорди и физически данни, които нямаха аналог.

Той беше Супермен.

За разлика от него, Кобе се превърна в Батман на игрището, в някой, постигнал повече от очакваното заради своята решимост. Защото и неговият талант си имаше предел.

Други играчи от други спортове започнаха да търсят съветите му и Кобе стана учител и вдъхновител, когато най-силните години вече бяха зад гърба му.

Оказа се, че ролята на ментор му подхожда изненадващо много и одобрението му беше като манна небесна за младите играчи, които не бяха гледали Джордан или въобще не можеха да стигнат до контакт с него.

Дори в ролята си на баща, Брайънт избяга от примера на Джордан и позволи на Джиана - 13-годишната му дъщеря, която загина заедно с него - да обикне баскетбола и да се впусне в свое собствено приключение във великата игра.

Известно е как Майкъл Джордан е обяснил на своите деца, че на най-голямата сцена ще имат невъзможна задача заради очакванията към тях. Кобе, за разлика от него, се посвети на развитието на децата си и не беше трудно да се види колко обичаше да предава на Джиана познанията си.

Не всички бяха на мнение, че Кобе въобще трябва да се променя като играч, но той го направи. Поучи се от преживяното, видимо се разви като личност. Сам разказваше, че Майкъл Джордан му е помогнал и повлиял, докато след смъртта му Майк призна: "Беше ми като по-малък брат".

Дори дребнавите търкания на Кобе с Шакил О'Нийл през времето им в Лейкърс някак спомагаха за човешкия му имидж. Той не беше Въздушния, не беше над всички земни и човешки неща.

За толкова много спортисти се оказва невъзможно да насочат някъде своята енергия и състезателен дух след края на кариерите си. В някои отношения, и самият Джордан не успя.

Но тъй като Кобе пое по индивидуален, различен път, той се превърна в личност със свое собствено неподражаемо влияние и остави ярка, незаличима следа в спорта. А в паметта на феновете, индивидуалността често е по-важна от класациите и сравненията.

И днес те знаят, че никой друг не можеше да направи за баскетбола това, което направи Кобе.

Най-четените