Tози мондиал е различен. Това се очакваше още с избора на страната-домакин. Световното първенство има своите закономерности и традиции, а в Африка условията са нетипични за тях.
От няколко хиляди километра първенството изглежда като плазмен телевизор с изкушаващи и впечатляващи цветове и динамика. Но нещо липсва - да не би да е развален звука на плазмата? Защо от мондиала стига само един и същ монотонен шум?
Всъщност във вувузелите няма нищо лошо. Те допълват картинката на този съвсем различен мондиал. Освен това дотолкова са се харесали на мнозина от видяното по телевизията, че продажбите им в Европа ескалират като шансовете на Франция да си събере багажа след мачовете в групата. Дори англичаните, винаги иронично презрителни към новото, изкупуват масово вувузели, че и се канят да ходят с тях на "Уимбълдън". Естествено, че няма да ги пуснат. Това за най-стария и консервативен тенис турнир е като да позволиш на 3-годишни деца да се разхождат с пастелчета край картините в Лувъра.
Та от стадионите в ЮАР се чува все това боботене, но феновете също са там. 40 000 заглушиха вувузелите и изпяха мощно "Господ да пази кралицата" в мача на Англия срещу Алжир. Трибуните бяха като огромна пътна карта на Острова с поне 100 имена на различни градове (респективно местните отбори), изписани все на един фон - бялото знаме с червения кръст. Едно световно без англичаните никога не е същото. Най-шумната, вярна и луда агитка следва навсякъде отбора, който никога не е на нивото и. Вчера в Кейптаун кадри показваха как английското море е заляло прочутата крайбрежна ивица, една от най-красивите в света. Местните вече са заклети фенове на "трите лъва" не защото те творят чудеса по терена, а защото агитката им осигури икономически града за година напред.
След това идва "оранжевата армия". Чудо невиждано, море от еднакви оранжеви хора, носещи в ръцете си по няколко бири, знамена и умалени копия на световната купа. Техните инвазии са единствената конкуренция за англичаните. Хиляди се трупат по гарите и чакат влаковете със следващата рота от армията. Боядисват всичко в оранжево със спрейове и бои, пеят и лудеят. Преди две години на европейското 110 000 холандци наводниха клетата Швейцария, но се очакваше естествено сега да са по-малко. Да, така е. Но пак трибуните на 94-хилядния "Сокър сити" срещу Дания изглеждаха като море от морковен сок - оранжево, оранжево до полуда. Армията си и има и предводител. "Оранжевият генерал" в несменяемата си униформа следва отбора навсякъде. Това е Маноло на оранжевите. И, разбира се, кадрите на тв предаванията дотук го показваха в близък план дори по-често от звездата Робин ван Перси. В добавка към пътуващите десетки хиляди, в ЮАР подкрепата се засилва от огромен брой холандски наследници в ЮАР. Страната все пак е била реална холандска колония, а и досега цели градове са населени с хора, чиито имена минават през Ван в средата...
В ЮАР третата най-впечатлаваща агитка са аржентинците, атакували страната с най-колоритното знаме на мондиала. В синьо-бяло-синьо, разбира се, но с два брадати лика в двата му края. Диего и Че. Местните идоли. Божествата за всеки аржентинец. Подобно на английската фен-култура, в аржентинската агитка се виждат стотици знамена с имената на градове, а и тук има опасни субекти. Те, за разлика от британските "обичайни заподозряни", успяха да пробият полицейската блокада към ЮАР и стотици познати с хулиганско минало "инчаси" на Бока, Ривер и Чакарита стигнаха до стадионите.
Ясно е за кого ще вика ЮАР, след като отпадне. По цветове, колорит и темперамент, най-близо са бразилците. Още на мача с КНДР изглеждаше, че на трибуните има поне 50 000 фенове от Южна Америка. Карнавал в златистозелено. Но се оказа, че бразилските фенове по трибуните са едва 8000, а другите са местни. Нататък Бразилия ще е като у дома с подкрепата на тъмнокожите, луди по футбола местни момчета.
Германците са много, но дотук не ги чуваме. Говори се за 25 000 на първия мач, още 20 хиляди на втория. Но останаха под шума на вувузелите. Сигурно е, че поне 35-40 000 ще наводнят някой местен град, когато (и ако) бундестимът стигне елиминациите. И за този град ще се яви проблем - има ли достатъчно сериозен запас от бира? Също, както в населените места, където акостират англичани и холандци.
За десерт - запалянковци номер едно като оригинален подход. Няма такова животно като агитка на Северна Корея. Вместо фенове, на трибуните има точно 1000 пратени специално от партията-държава представители на "доброто лице на Корея". Това са актьори, художници, писатели и известни хора в страната. Те са облечени еднакво, със специално раздадени им якета. Не пеят и не скандират, защото това би уронило престижа на Народната република. Казано иначе, това са галеници на властта, които и без това имат разрешение да пътуват извън страната. Те са единствените фенове на световното, които не се забавляват шумно в колорита на събитието, не пеят, не танцуват по улиците. Сигурно и бира не пият...
Но има и алтернативна агитка на КНДР - от некорейци. Един британец, живеещ от години в Хонгконг, разбра преди мондиала, че корейците отказват предоставените им билети и няма да си водят фенове. Създал група във Фейсбук - да подкрепим Северна Корея на световното. За месец около 3000 прегърнали идеята, повечето британци и китайци. После човекът поискал официално от правителството на Народната република билети и най-изненадващо му ги дали. Така близо 3000 некорейци ще викат за най-странния отбор на световното от втория мач на отбора.
Фензоните в южноафриканските градове са копие на тези в Германия преди 4 години. Но сега има проблем - страх на туристите от престъпността и несигурното ежедневие по улиците. А и стадионите са по-големи, билети винаги има, та даже остават и празни места. Затова гледките на стотици хиляди от немските фензони този път липсват, освен когато играят домакините.
