Игрите на ХХІ-та зимна олимпиада започнаха тъжно, но завършиха весело. Церемонията по откриването мина под знака на трагичния инцидент с грузинеца Нодар Кумариташвили, тази по закриването - под този на титлата на домакините от хокейния турнир.
Въпреки еуфорията канадците не останаха очаровани от думите на президента на МОК Жак Рох, който определи игрите като „чудесни, много приятелски и уникални".
В страната-организатор искаха да направят най-добрата олимпиада в историята. И не пожалиха средства за това. Заради куп причини обаче не се получи.
И все пак канадците могат да бъдат доволни. Не само заради рекордните 14 титли, спечелени в състезанията.
С тези игри домакините се доказаха като нация и станаха по-силни. Достатъчно е само да се види броя на доброволците, записали се за участие далеч преди старта на игрите.
За работата си от сутрин до вечер те не получаваха нищо, освен гордостта, че са били част от събитието.
Но въпреки това водеха денонощна битка с времето и природата, които упорито бяха против домакините. С едничката цел да успеят. И го постигнаха.
По всяка вероятност финансовата полза от тези игри няма да бъде такава, каквато се очакваше. Основно заради непланираните разходи покрай липсата на сняг.
Канадците обаче бяха категорични, че това не е толкова важно. Те искаха първото място при нациите, титлата в хокея и да се забавляват. Получиха и трите, което е достатъчен повод за гордост.
Останалото - за избора между безопасността или масовостта на състезателите трябва да решава Международния олимпийски комитет.
