Старата римска максима „Разделяй и владей" се настани трайно в родния спорт в последните двайсетина години. Във времето на преход, при разрушената стара система на работа и в превърналото се в безкрайно търсене на нова и също толкова ефективна, не остана федерация, която да не се разцепи на лагери.
Резултатът - оредяващо количество медали на големите първенства и тотален срив. Такъв, че отсега специалисти и фенове се питат колко надолу ще слязат родните спортисти на игрите в Лондон след две години.
Точно толкова - две години продължават скандалите в родните щанги.
Представителите му диктуваха модата в световен мащаб и учеха другите на това що е то тежка атлетика. Сега в България има две федерации, безкрайна съдебна битка и взаимни обвинения. И никаква перспектива на подиума.
Допинг скандалът преди Пекин е последната капка, която преля чашата и послужи като катализатор на сгромолясването. Обединението - поне в обозримо бъдеще, изглежда трудно постижимо. Не само защото липсват личностите, които да го извършат. А най-вече защото липсва волята за такова.
Сериозна битка за власт и разделение се формира и в бокса. Хора, които допреди години седяха заедно начело се разделиха на управляващи и опозиция, намесиха и съда в битката си за власт.
Тя обаче издържа само до вратите на залата, в която през февруари се проведе извънредно Общо събрание. Вътре последва ново разделение - този път между клубовете, които всъщност са работещото звено и които трябва да осигурят функционирането на спорта.
В резултат на дрязгите боксьорите стават все по-малко и нищо чудно вместо след 14 години следващият ни световен шампион да се появи след двойно повече време. А точно преди толкова - 14, на олимпийските игри в Атланта България има един златен и двама сребърни медалисти...
Зацикли и класическият стил в борбата. И там в последната година не могат да се разберат кой да кара влака. През 2009 г. на световното в Дания класиците за първи път от седем години се върнаха без отличие. Последва смяна на треньора, която обаче не се хареса на хора в и извън тима.
Месеци разправии, връщане на решения и резултатът от европейското е пак същият - нито един медал за класическия стил срещу четири за свободния и три при жените.
Думата „обединение" е непозната в художествената гимнастика от години. В ролята на „лошото ченге" обичайно влиза Нешка Робева. От другата страна бившите „златни момичета" Илияна Раева и Лили Игнатова. Преди две години Лили се противопостави на хората от федерацията, от които сега потърси помощ в конфликта с Робева.
Резултатите обаче са едни и същи - българските гимнастички, които години наред диктуваха модата не могат да се доберат до медалите и се задоволяват с места около пето-шесто. Изключения има, но те са твърде малко на фона на онова, с което сме свикнали в този спорт.
Спортната стрелба също стана жертва на конфликтите и разделението. Вече година най-добрите ни състезатели - Таню Киряков и Мария Гроздева, не могат да намерят общ език с ръководството. Киряков дори се закани да отиде да стреля за друга страна. Шефовете прехвърлят вината за проблемите само на двамата и твърдят, че не е необходимо състезатели и ръководители да контактуват.
Смяна на двамата ветерани обаче не се очертава, а доказателство за това е и фактът, че само те са на олимпийска подготовка.
Не е подминат и най-популярният спорт - футболът. Публична тайна е, че една от причините за класиране на голям форум на националния отбор е разделението на групички в същия този тим. Опитите на играчите да убедят в противното са твърде бледи, а няколкото избухвания на Димитър Бербатов след поредния провален мач са повече от красноречиви.
На клубно ниво президенти и треньори не спират да си разменят обвинения за щяло и нещяло - напук на факта, че в Европа при истинския тест тимовете се провалят един след друг и в ранна фаза.
Какво всъщност делят шефове и треньори остава загадка. В оскъдния бюджет средствата стават все по-малко, славата е изчезващо понятие, заедно с призовите места и медалите. Но може би не е толкова лоша идея от министерството на спорта да организират един престой на всички пред Народното събрание. За да видят, че там пише „Съединението прави силата". Иначе мисия Лондон 2012 изглежда обречена.
