Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дневникът на един Buddhaa

Един вид, ще съм авторът на една скромна рубрика, свързана с покер, която би трябвало да представям всяка седмица за Webcafe
Снимка: Стоян Георгиев
Един вид, ще съм авторът на една скромна рубрика, свързана с покер, която би трябвало да представям всяка седмица за Webcafe

Привет, привет!

Преди около месец от Webcafe ми предложиха нещо интересно и ново за мен - да пиша какво се случва с покера в България?

Имам ли аз място в това поприще и как се развива уж професионалната ми кариера?

Един вид, ще съм авторът на една скромна рубрика, свързана с покер, която би трябвало да представям всяка седмица за Webcafe.

Стори ми се интересно и приех, без много да му мисля.

Щом ще водя рубрика, мисля, че ще е редно да се представя малко, за да имате идея защо некъв си точно е решил да ви обяснява за покера и прочие.

Кой съм аз?

Казвам се Симеон Найденов, на 23 г., от София. Занимавам се вече четвърта година с покер, като последните две, може да се каже, и професионално.

Наскоро завърших нашия така уважаван институт за икономически нАуки (УНСС ), специалност Бизнес икономика. И вече май трябва да решавам покер ли ще играя, работа ли ще търся...

Да, ама Симеончо за четири години е видял/изгледал/прочел доста за покера и мисли усилено да се занимава с него, защото вижда перспективи, които никъде другаде ги няма за момента.

Защо си мисля така ли? Ами, лека-полека ще стигнете до моето мнение, ако мятате по едно око на рубриката, в която с нагледни примери от моя и от опита на други играчи ще ви покажа, че покерът има много повече плюсове и дивиденти, отколкото изградената в обществото представа за хазарт. Която обаче няма нищо общо с действителността.

Как започна всичко при мен ?

Преди четири години небрежно си прещраквах каналите и случайно се спрях на „Евроспорт" и видях някакви хора да играят карти (покер). Замислих се какво толкова интересно може да има да гледаш как някой играе карти? Точно след пет минути обаче на масата се изсипаха близо милион долара кеш парички , за които момчетата се бореха и бързо се светнах кое е интересното.

Почнах да си следя предаването и лека-полека и на мен ми се доигра. Не след дълго един приятел ми каза, че разцъква покер онлайн. Бях чувал, че и това го има, ама само дотам ... Та той ми показа откъде да черпя информация за играта  - форуми, статии, едно-друго, и още повече се запалих по играта.

Дойде моментът и като се метнах и по масите - събирахме се предимно на домашно и играехме някакви доста ниски игри , на които нямах никакви успехи , не ме биваше особено.

Една вечер обаче се сетих, че в казино „Лондон" има игра с минимален вход 100 лв и реших да се пробвам. (Парички имах скътани, защото преди да се занимавам с покер, докато бях ученик, играех компютърни игрички и бях припечелил някой друг $). Та седнах аз със 100лв и накрая на вечерта бях с 1100 лв, играта ми просто вървеше като по вода онази вечер.Стори ми се просто прекалено яко за 4-5 часа да заработя 1000 лв и вече зарибяването по играта беше пълно.Лека-полека за това време си трупах умения и парички, черпих информация за играта откъдето мога, прехвърлих се и онлайн по-късно, където също имам известни успехи и така животът и играта си ме завъртяха...

Постоянните пътувания

Предимство или недостатък не знам... Но ако си професионален покер играч, трябва много да пътуваш, ама наистина много. За последната една година се разцепих от пътувания - чак ми е досадно да си запазвам билети, да седя по терминалите и да чакам да ни натоварят в самолета, часовите разлики и т.н. Доста досадно си е, като се прави твърде често.

Адски ми е странно, като видя някакви хора по летищата - умират си от кеф , че ще летят, имат го за някакъв нов и незабравим expеrience, такова вълнение, такова притеснение.

Не ги разбирам, честно ... На мен ми е адски досадно. Но въпреки всичките тия глупости, от които се оплаквам, като кацнеш в някое приятно местенце като Ница, Валенсия, Прага, Лондон  и ти става едно такова приятничко, защото знаеш , че ще имаш максимум един свободен ден, в който може да обиколиш градчето, в което си.

А големите и хубави покер турнири се правят предимно в доста яки градове, които си заслужава да посетиш.Тази година успях да обиколя почти цяла Италия ( ходих бая пъти , защото има една много приятна верига от турнири ИПТ - Италиянски покер тур , която гигантът в покера PokerStars провежда) и ми се отдаде възможност да разгледам Милано, Сан Ремо. И във Венеция трябваше да ида, ама нещо стана объркване...

Иначе, за тази година минах за по седмица през Испания, Словения, Чехия, Унгария, в края на годината ще се метна до Англия, Испания и Чехия. А догодина и Лас Вегас е наред.

Мисля да играя в един-два от най-силните турнири в Европа - ЕПТ (European Poker Tour, пак на Старс, 5300 евро входна такса ). Абе пътува си се - и все по хубави местенца!

Досега не съм играл в чак толкова скъпи турнири и мисля да се пробвам! Вярвам във възможностите си -  и не само аз де, а и главните ми акционери от Grinders.org, на които дълбоко благодаря.

С две думи, задвижен и интересен живот имат повечето професионални покер играчи.

За голяма радост в България професионалните играчи ставаме все повече и играта преживява невиждан бУУм. И българи нонстоп изскачат с победи и печалби с по пет-шестцифрени суми ...

Какво съм постигнал в покера?

Тук, мисля, е и мястото да отбележа какво съм постигнал за последните 4 години и защо мен точно са ме турили тук да ви пиша за покера.

Като цяло, гледам да участвам във всички турнири с големи входове, както и във всякакви високи кеш игри. Даже понякога се правя на интересен и много голям и не играя някой турнир, щото ми е нисък (надута работа е малко, ама мисля , че е по-изгодно да играя сериозни турнири, в които мога да пожъна сериозен успех - вместо да се задоволявам с почти сигурните редовни, но малки печалби ).

За изминалите четири години съм имал доста успехи за нивото на България. Влизал съм много пъти в най-призовите места на много от най-високите турнири, провеждани у нас,  и съответно съм припечелвал суми, които за много хора са мираж.

Най-сериозните ми постижения са две четвърти места в големи турнири, за които взех съответно по 20 000 и 50 000 евро,  и едно второ - за 40 000 долара. Аз обаче определено си мисля , че най-сериозният ми успех е, че за последните четири години съм успял да се задържа като печеливш играч. Не всеки успява.

Какви качества са нужни?

Тук май трябва да отбележа , че за да си добър покер играч определено трябва да притежаваш много качества ...

Най-основното, според мен, е да си супер отдаден към играта, да взимаш всичко много сериозно, да управляваш парите, с които играеш много добре и да имаш яка дисциплина.

Естествено, трябва да знаеш играта до болка и не на последно място - да имаш мъничко късмет във важните моменти... Математики , броене на карти  - аз не им вярвам на тия неща. Не и в тази игра.

В последно време покерът започва да се разглежда все повече като всяка една работа , даже наскоро ми стана супер приятно, като видях една от промоциите на Pokerstars.

Хората си предлагат $42 000 годишна заплата , ако успееш да спечелиш едно тяхно турнирче и те назначават като професионален играч за тях... а бе мечтана работа ...

Вчера и аз се пробвах да бъда назначен на работа (хе-хе )... Обаче високите ми чифтове не можаха да издържат срещу по-ниски ...

Е, да, понякога покерът е доста гадна игра, ама няма как - ако само най-добрите печелеха , нямаше да е толкова атрактивен и интересен какъвто е.

Poker changed my life... Това изречение доста често се използва от някои играчи, спечелили големи турнири и суми. При мен също е така. Покерът определено промени живота ми доста.

Съвсем самичък съм и, ако не беше покерът, не знам дали щях да се справя с всичките секири, които животът ти поднася постоянно :).

Та така. Ами това е засега от мен. Надявам се, че рубриката, която ще правя в Webcafe, ще ви хареса и запали по покера.

Доскоро!

 

Най-четените