Всеки ден в магазина за играчки, закътан на втория етаж на гара Падингтън в Лондон, влизат хиляди пътници. Някои идват за подарък за децата си, а други просто убиват време, разхождайки се между рафтовете, докато чакат да стане време за влака за вкъщи.
Но най-вече хората идват в магазина, защото им е мило да си спомнят детството, прекарано с историите за мечето Падингтън, което пристига в Лондон от Тъмно Перу и изживява безброй приключения със семейство Браун.
Когато през 1958 г. Майкъл Бонд пише първата книга за Падингтън, той работи като оператор в BBC и се занимава с литература единствено в свободното си време. През 1965-а, когато вече са публикувани шест истории за любезното мече, той напуска работа, а славата на книгите му прехвърля границите на Великобритания и Падингън става популярен в целия свят.
За очарователните си разкази за перуанското мече Бонд получава множество награди. Кралицата го удостоява с ордена на Британската империя, а в Рединг, където прекарва детството си и едва не умира по време на бомбардировките през февруари 1943 г., местният университет го прави почетен доктор на хуманитарните науки.
Но най-голямото признание е любовта на децата, които вече почти 60 години продължават да четат и слушат с интерес за мечо Падингтън.
През 1972 г. малката лондонска фирма Gabrielle Designs изработва плюшено мече с марковото синьо палто и червена шапка, а скоро играчката става популярна навсякъде - от Бразилия до Пакистан и от Индия до Австралия.
Но преди да се представи на света плюшенето мече се появава за първи път в един дом в Бъруолис северно от Донкастър.
Падинггън забавлява две деца няколко месеца преди официалното му пускане в продажба. Перуанският мечок е в ръцете на малката Джоана и 13-годишния Джереми Кларксън - бъдещата суперзвезда на BBC, Amazon, Top Gear и The Grand Tour.
В началото на 70-те продавачът Едуард Грийнвил и учителката Шърли Габриел са твърдо решени синът им Джереми да посещава частно, а не държавно училище, въпреки факта, че парите, с които разполагат не стигат дори за първия срок. Казват си, че ако момчето бъде прието, ще измислят как да осигурят средствата.
По-малко от година по-късно Шърли прави две плюшени мечета за коледен подарък за Джереми и сестра му Джоана.
След няколко седмици пък създава фирмата Gabrielle Designs и договаря правните въпроси с Майкъл Бонд да започне производството и продажбата на играчки на знаменития му герой.
Междувременно Джереми е приет в престижното училище Hill House, а плюшеното мече започва околосветското си пътешествие.
"Това беше първият пример за късмета, който ме преследва през всичките тези години - казва Кларксън. За да ми осигури пари за образование, мама направи плюшеното мече, което се превърна в един много успешен бизнес."
Успехът на Падингтън наистина е феноменален.
През 1994 г., когато британците изкопаха тунела под Ламанша, мечето е първият пътник във влака от Лондон към Франция. След това в английската столица е издигната огромна бронзова статуя на детския герой (разбира се, на гарата Падингтън), а редакторите на Time включиха мечето в списъка на 100-те най-добри детски играчки за всички времена.
Режисьорът Пол Кинг пък засне филм с участието на Никол Кидман и получи първата в живота си номинация за най-добър британски филм на годината.
През ноември 1978 г. фирмата на Шърли Кларксън продава повече от 11 000 мечета. Два месеца по-късно майката на Кларксън отива на църква и съседите й я посрещат с ръкопляскания. В сутрешния си брой The Times е написал, че приходите на Gabrielle Designs са прехвърлилил един милион паунда...
Мечето оказва голяма помощ на Джереми.
В края на 70-те той е изхвърлен от много скъпо училище в Донкастър заради лоша дисциплина. "Той пие, пуши и сваля момичета. Вашият син е трън в задника", казва директорът на родителите на бъдещата телевизионна звезда.
Баща му вади няколко кутии с мечета и други играчки и му казва: "Оправяй се".
За щастие на многобройните фенове на Кларксън търговският му период е доста кратък. Джереми започва работа в местния вестник "Rotherham advertiser", а десетина години по-късно ще стане част от Top Gear.
По времето, в което Кларксън, Хамънд и Мей са лицата на най-популярното шоу в историята на телевизията, Шърли отдавна е суперзвезда в света на производството на детски играчки.
През 2008 г., когато Top Gear вече е международен феномен, тя пише книгата Bearly Believable, в която разказва удивителната си история на успеха.
Четивото е пълно със забавни подробности, а Шърли подробно описва съдбоносната Коледа и откриването на фирмата със 100 паунда в джоба. Майката на Кларксън пише и за срещата си с Майкъл Бонд, който първоначално искал да я съди, но после станали големи приятели.
Един неприятен момент обаче не е споменат от Шърли - срещата й с лекарите в онкологията в края на 1998-а, когато е диагностицирана с рак на гърдата.
След няколко агресивни курса на химиотерапия и ремисия, заболяването се завръща в средата на миналото десетилетие и Шърли е прикована на болнично легло.
През пролетта на 2014 г. Джереми се забърква в жесток расистки скандал след епизод в Бирма.
Делото срещу Кларксън и BBC е заведено от актрисата от индийски произход Соми Гухи. 36-годишната дама е обидена от изказване на Джерeми Кларксън.
Англичанинът използва думата "slope", която в буквален превод означава "наклон". Така обаче са наричали преди години местното население заради това, че се е кланяло пред чужденците. Изразът се смята за обиден и расистки.
Разбира се, Джереми отказа да признае вината си, а BBC започва вътрешно разследване на инцидента.
Лошите новини за Кларксън продължават.
Докато британските таблоиди още го разпъват на кръст заради Бирма, съпругата му подава молба за развод.
А когато пристигна в Москва за Top Gear Live, получава обаждане от Англия, че майка му е починала.
Няколко дни по-късно Кларксън се връща на Острова и отива в родната си къща.
В хола е любимото кресло на баща му с няколко дупки от цигара. Помни как преди 50 години татко му го е купил за 4 паунда. Разбира се, че не иска да го вземе за вкъщи, но няма и сили да го изхвърли.
Вижда и някои вещи на майка си, която с ясното съзнание, че краят е близо, е изхвърлила всичко, което е сметнала за ненужно.
В къщата обаче не е останало нито едно мече от старите. Едното от двете от Коледата на 1971-а отдавна е изчезнало, а другото е взето от сестра му Джоана.
"Имахме голям спор, но тя е адвокат и човек не може да се разбере с нея. В крайна сметка взе мечето за нея, а за мен остана продупченият стол на татко за 4 лири", оплака се Джереми, който никога няма да забрави колко му помогна приказният герой от Тъмно Перу.
