16 март 1872, Уондърърс - Роял Енджиниърс 1:0
Този финал предлага на феновете всичко: красив атакуващ футбол, скандално отменен гол, победно попадение, отбелязано от футболист, който е записан в стартовия списък под псевдоним, и естествено проява на героизъм - един от играчите записва 80 минути на терена със счупена ключица.
23 май 1878, Уондърърс - Роял Енджиниърс 3:1
Седмият финал за Купата на ФА е повторение на първия и дава нова възможност на Роял Енджиниърс да нанесат решителен удар срещу хегемонията на Уондърърс. Но и в този случай Уондърърс се оказват твърде силни за своите съперници.
При 2:1 в началото на второто полувреме Робърт Хедли отбелязва изравнителен гол за Енджиниърс, но както и през 1872, попадението му е отменено. И за да стане още по-лошо - съдия отново е С. Р. Бастард, а отново Хирон отбелязва за Уондърърс.
И отново имаме тежка контузия - вратарят на Уондърърс сър Джеймс Фицпатрик играе през второто полувреме със счупена ръка. Но тимът му печели третата си поредна Купа на ФА.
10 април 1897, Астън Вила - Евертън 3:2
65 891 зрители гледат на стадион "Кристъл Палас" головия трилър, а в същия ден Дарби Каунти записва загуба, която прави Вила шампион. Така бирмингамци стават първият и единствен клуб, спечелил дубъл в един и същи ден.
Финалът се решава в рамките на 25 минути от първото полувреме, когато падат и петте гола в мача, като водачеството в резултата се сменя три пъти. Джон Кембъл извежда Вила напред в 18 минута, но Евертън обръща хода на мача чред Джек Бел и Дики Бойл. След това обаче Фред Уелдън изравнява за Вила, а точно преди почивката Джими Крабтрий носи победата с удар с глава след корнер.
27 април 1935, Шефилд Уензди - Уест Бромич Албион 4:2
93 204 зрители по трибуните на "Уембли" онемяват при вихрения старт на Шефилд и гола на Джак Пейлторп в третата минута на мача. 19 минути по-късно Уест Бромич изравнява благодарение на Уоли Бойс, който от дете е фен на Шефилд и на 22 години е най-младият на терена. През второто полувреме идва сериозен натиск на Шефилд, който довежда до попадението на Марк Хуупър в 70-ата мин. Уензди остава лидер само 5 минути, тъй като Теди Санфорд стреля силно, топката се отклонява от друг играч и влиза за 2:2. Но два гола на Елис Римър в последните 4 минути на мача осигуряват победата на Шефилд, а Елис вече има гол във всеки един кръг на турнира.
29 април 1939, Портсмут - Уулвърхемптън Уондърърс 4:1
"Вълците" са фаворит за този финал - последният преди началото на Втората световна война. По това време Уулвс заема второто място в класирането в Англия, докато Портсмут е в зоната на изпадащите. Освен това Уулвс разполагат с много силно нападение - 19 гола в петте мача, отвели тима до финала.
Но Портсмут се хвърля в атаки от първия съдийски сигнал и след 30 минути игра Бърт Барлоу извежда Портсмут напред. Точно преди почивката шотландецът Джон Андерсън добавя още един, а в началото на второто полувреме Клиф Паркър отбелязва трети.
Дики Дорсет успява да върне един гол за Уулвс, но малко по-късно след пас на Фред Уоръл, Паркър отбелязва с глава четвъртия гол в този финал.
2 май 1953, Блекпул - Болтън Уондърърс 4:3
Всъщност този мач е трябвало да остане в историята като "финала на Стан Мортенсен", но по-голямата звезда се оказва Станли Матюс. Мортенсен записва хеттрик и влиза в историята на турнира за Купата на ФА като единственият играч, вкарал три гола на финал, а това че попаденията му падат, след като тимът му изостава с 1:3 ги прави още по-ценни. Но приносът на Матюс се оказва още по-важен.
Матюс подава отдясно в 68-ата минута и Мортенсен отбелязва с глава втория си гол, второ попадение и за Блекпул. По-малко от две минути преди края на мача Мортенсен отбелязва третия си гол от пряк свободен удар. И двата отбора се примиряват с мисълта, че ще има продължение, но Матюс успява да отправи точен пас отдясно дълбоко в полето на Болтън, където топката попада в Бил Пери и той отбелязва за 4:3.
14 май 1966, Евертън - Шефилд Уензди 3:2
21-годишният Майк Требълкок се превръща в героя за Евертън в този мач, след като мениджърът на тима Хари Кетърик решава да рискува и да го включи в стартовия състав. Феновете държат на своя любимец Фред Пикъринг, който обаче е в слаба форма. Шефилд обаче успява да поведе с 2:0, а съдията отменя гол на Евертън преди това.
След това обаче удря часа на Требълкок - той отбелязва два гола, а победното попадение е на Дерек Темпъл, което гарантира купата на Евертън.
16 май 1987, Ковънтри Сити - Тотнъм Хотспър 3:2
Ковънтри е аутсайдерът за този мач, като се има предвид, че това е първият финал в 104-годишната история на клуба, а в същото време Тотнъм преследва рекорд, след като вече има седем победи в предишните си седем участия на финала на турнира за Купата на ФА.
Само след 2 минути игра Тотнъм повежда с гол на Клив Алън, неговото 49-ото попадение за сезона, Ковънтри изравнява с гол на Дейв Бенет, но точно преди почивката Гари Мабът извежда "шпорите" отново напред.
Играчите на Ковънтри не се предават и Кийт Хаучън отбелязва с глава след красив плонж, което праща мача в продължения. Само 6 минути след началото на допълнителното време Мабът отбелязва втори гол, но този път в собствената си врата, след като отклонява пас на Лойд Макграт от Ковънтри.
12 май 1990, Манчестър Юнайтед - Кристъл Палас 3:3
Алекс Фъргюсън все още няма трофей с Юнайтед, а срещу него излиза тим, съставен изцяло от англичани - два важни факта от времето преди създаването на Висшата лига. Палас повежда още в 17-ата минута, след като Гари O'Райли е точен с глава.
Юнайтед бързо изравнява, а след това дори излиза напред с гол на Марк Хюз, но влезлият като резерва Йън Райт връща Палас в играта с попадението си за 2:2. Следва продължение, 2 минути след началото му Райт отбелязва още един гол, но Хюз също вкарваи мачът трябва да се преиграва.
Във втория мач Лий Мартин вкарва един от малкото си голове за Юнайтед, но това се оказва достатъчно за крайната победа.
13 май 2006, Ливърпул - Уест Хем 3:3
Ливърпул завършва едва трети в шампионата и този финал може да спаси сезона на тима, а в същото време отборът на Уест Хем, ръководен от Алън Пардю е съставен предимно от млади британци.
Финалът започва с автогол на Джейми Карагър в 21-ата минута, а седем по-късно "чуковете" вече водят с 2:0 след гол на Дийн Аштън.
Джибрил Сисе вкарва един за Ливърпул преди почивката, а 10 минути след подновяването на играта Стивън Джерард изравнява резултата. Но след още десетина минути Уест Хем отново излиза напред - Пол Кончески прехвърля Рейна за 3:2.
В самия край Джерард успява да надмогне силните болки, които го мъчат в този мач и от почти 40 метра забива третото попадение за Ливърпул.
При дузпите Рейна сякаш не е същият вратар от редовното време и спасява три удара на Уест Хем, което се оказва достатъчно за купата.
