Че колоезденето е спорт за гладиатори - ясно. Признанието на Ланс Армстронг в интервюто пред Опра Уинфри, че никой не може да спечели 7 поредни „Тур дьо Франс" без допинг логично се е мотало из подсъзнанието на 99 процента от хората. Но историята беше красива, нали? Суперменът, атлет и човек, преборил рак, върнал се в спорта и разбил конкуренцията с желязната си воля и свръхусилие на мускулите и ума.
Да, но не. Твърде красиво, за да е истина в модерния некрасив свят на спорта. Колоезденето е ерозирало от допинг, а думите на Армстронг за инжектиране в хотела или кемперите между етапите са направо стряскащи. Най-тревожното е, че самият американец признава - страшно е, че никой от нас не го приема за нещо нередно. Допингът в този спорт вече е нормален като това да отпиеш глътка вода по време на поредния планински етап.
„Ако някой ви каже, че е имало натиск да се допингира, той лъже", казва с усмивка Ланс. Какво му е смешното? Значи имаме един куп елитни атлети, които доброволно и по навик пълнят организмите си с кръвен, синтетичен и какъв ли не още допинг, с тестостерон, хормон на растежа и куп още гадости. За да спечелят едно състезание. Дори в някои случаи - за да са достоен „поддържащ играч" на хора като Ланс.
Това е смъртта на спорта. Принципите на игрите и състезанията са да победи по-бързият, по-силният, по-сръчният и по-умният в определени ситуации. Да натхитриш е позволено, да измамиш - не. А съвсем отделен въпрос е какъв ефект върху организма на спортистите оказва за години напред инжектирането на субстанциите.
Колоезденето вероятно ще бъде извадено от програмата на игрите в Бразилия. За назидание. Олимпийският комитет е доказан в показните действия, с които демонстрира как брани спорта чист. Само че е ясно, че същата е ситуацията в плуването, атлетиката, петобоя и ... не само. Значи нещо в превантивните мерки и контрола на допинга в тези области куца.
Доказва го интервюто на Ланс. И в случая какво му е по-добрето, че е късно? Не променя нищо в отношението ни към хората върху велосипедите, когато гледаме следващия „вълнуващ" епизод от „Тур дьо Франс". Кой изобщо ще го гледа насериозно...?
