- Помисли още веднъж, преди да вземеш решението, Волфганг!
- Аз вече съм го взел, хер Шьон. Дадох всичко от себе си през тези 11 години...
"Човекът с каскета" Хелмут Шьон поклати глава - след напускането на Герд Мюлер, Юрген Грабовски и Волфганг Оверат Бундестимът нямаше да бъде вече същият. Той погледна световната купа,която блестеше на витрината с гордост и тъга...
През 1964 - десет години след "Чудото в Берн", западногерманският отбор имаше репутацията на твърд и безкомпромисен тим, съставен от решителни мъже, които играеха с прецизен реализъм. Сеп Хербергер беше заложил на най-важния си коз - прословутата немска дисциплина и това се оказа прозорлив ход. Нейната сурова педантичност почувстваха дори виртуозните изпълнители от унгарския супер отбор.
"Ние ще бъдем световни шампиони,защото добрият футболен Бог съществува", вярваха те до онази странна дъждовна вечер в Берн. Но дали защото съдбата прояви своята изтънчена ирония или пък "изящната маджарска конница" затъна в швейцарската кал, но купата със златните криле беше вдигната от германският капитан...
Хелмут Шьон наследи "татко Сеп" през 1964 г. като запази и доразви тези качества на немския футбол. Но той откри и добави към отбора и няколко блестящи солисти,чиято артистичност ще остане в историята. Един от тях бе и Волфганг Оверат.
Той се присъедини към Кьолн през 1962 г. и му остана лоялен до края на кариерата си. Само след година беше призован в Бундестима. Хелмут Шьон започна да подготвя отбора за Световното първенство в Англия.
Освен младия Оверат той имаше и чудесно попълнение и от Байерн. Казваха,че Бекенбауер може да играе и с фрак - толкова изящен беше стилът му. Отпред прецизният стрелец Мюлер беше безпощаден, а на вратата Сеп Майер бе безкомпромисен като тевтонски рицар. Операция"Морски лъв" за завладяването на Англия можеше да започне...
Но на финала на "Уембли" те срещнаха единадесет горди мъже, които не им отстъпваха по твърдост, а британският дух и стил надделя над немския реализъм. Родината на футбола триумфираше...
В годините, които последваха, Оверат шлифова своите качества до блясък. Твърд в единоборствата и надарен от съдбата със силен ляв крак, той го използваше за далечни топовни изтрели.
Но това,с което ще го запомнят ценителите на футбола, са неговата неповторима артистичност и фина техника. С поглед на орел той оценяваше мигновено обстановката, а 40-метровия му пас можеше да разкъса на парчета отбраната и да обърне хода на мача. Не, вече западногерманският отбор не беше праволинеен и предсказуем...
Може би блясъкът на Волфганг бе най-ярък в Мексико през 1970 г. Неговата форма се подобряваше с всеки мач, за да достигне своя връх на финала за третото място с Уругвай.Той отбеляза победния гол,а много от журналистите го обявиха за най-добрия немски играч на турнира.
През 1972 г. светът беше навлязъл вече в ерата на тоталния футбол. Оверат отстъпи за кратко мястото си в средата на терена на друг знаменит футболист - Гюнтер Нетцер, за да се завърне триумфално през 1974 г.
Западногерманският отбор беше достигнал в този период до забележителен синхрон, получил финното изящество на едно поколение, достигнало своя апогей.
Това не бе футбол на разточителната и нещадяща се южноамериканска красота - това бе футбол с премерено и дозирано очарование, олицетворяващ хладната лъскавина на немската стомана.
Сякаш вдъхновени от суровите мелодии от музиката на Вагнер, възпяващи техните предци - нибелунгите, германците пристъпиха със спокойна решителност към финала.
Този отбор нямаше право на грешка - за Оверат и много от другите в отбора това бе последната битка, епилогът на тяхната кариера.
И въпреки че холандският тим бе сочен за безспорен фаворит, немският дух надделя - "Олимпиащадион" ликуваше и се прощаваше със своите герои...
