Първи стъпки в дербито
Имал съм късмета родната ми къща да е точно над мястото, където се събираше агитката на Левски - в градинката на "Кристал". Така те почнаха да ме водят по мачове още от седемгодишен. Първото ми дерби трябва да е било 1982 г.
Между другото, на 7 години големите са ме водили и на бой на Централна гара. Защото тогава там ставаха боевете, чорбарите идваха с влака, после се заселиха в София... Естествено, съм гледал от 300 метра, не съм участвал на тази възраст, но от толкова малък знам за какво става въпрос.
Смешни случки от дербито
Автоголът на Георги Йорданов-Ламята през 1998 г. за 5:0 на финала за Купата. Тогава те се класираха със служебна победа срещу Литекс, точно на 50-ия си юбилей и трябваше да ги поздравим подобаващо. Не можехме да вкараме пети гол и трябваше някой от тях да помогне... Много се забавлявах.
* * *
Някъде 1999 - 2000 беше, качваме се в един трамвай и направо ги почваме, без да се обясняваме много. И един, вързал здраво шала на врата, и вика: "Момчета, не ме бийте, аз не съм от ЦСКА". А е с червено шалче и не си го дава!
* * *
Един друг път, вървим си по улицата и гледаме групичка "армейци". Както и да е, набихме ги, взехме им шаловете и правим едно кръгче и пак минаваме оттам, но вече дегизирани с техните шалове. И ги гледаме същите, идват при нас и разправят: "Пичове, а бе тука има едни говеда, набиха ни, можете ли да ни помогнете". Голям смях и пак ядоха бой...
* * *
Седим си в бившия бар "Кокарача" на ул. Любен Каравелов преди един мач пак с ЦСКА и кротко, културно си пием бирата. Опънали сме и знаме на Левски. И минава един пернишки Фолксгваген - даже не Голф, а Пасат. Намалява, показват се едни грозни пернишки глави, изваждат червени шалове и скандират нещо. Ние 30 човека веднага скачаме и колата - газ! Добре, че един приятел успя да метне бутилка и счупи задното стъкло поне. И забавното в случая беше, че след мача се обадил някой от Перник в тогавашното предаване "Пред банята" по радио "Гонг" и обяснил как те най-невинно били дошли в София и някакви им счупили колата. Изкараха ни все едно ние сме изроди, които само чакат кола с пернишка регистрация да я нападнат, а нищо нямаше да им направим, ако не ни бяха дразнили. Ама те са така - Перник и ЦСКА повече мразят нас, отколкото да си обичат отбора.
Инцидент с депутат
Това беше преди 5-6 години, седим си в нашето кафе, където поначало се събираме преди мач. Няма да го казвам точно къде, за да не предизвикваме нездрав оперативен интерес.
По принцип тука по нашите улички не минават чорбари, защото сме в центъра, тука почти няма от техните и си знаят, че по добре да вървят по главните улици, щото ще ядат бой иначе. Само отвреме-навреме някои заблудени като има...
И така, минава една група от 5-6 човека, ходят гордо, гордо, вързали шалчетата. И ние отиваме, пак 5-6 човека и ги почваме. И един от тях вика: "Момчета, недейте, аз съм депутат". Е, бихме го още повече заради това, че е депутат. За съжаление, така и не можахме после да установим кой точно беше той. Ама сигурно е от турската партия, щом е от ЦСКА... И сега, като има дерби, винаги паркират патрулка пред нашето заведение, от тоя случай насам.
Нашето кафе
Иначе, те чорбарите го знаят нашето кафе, даже веднъж щели да го атакуват - сега преди мача с Лил във Франция, когато се бяхме събрали да гледаме по телевизията. Обаждат ми се приятелчета от тяхната агитка - имам много приятели цесекари. И викат, тръгнали са към вас петдесетина човека от малките - тия от фенклуба "14". И ние, чудесно, ние сме около 30, значи ще е равностойно. Дори вързахме едно знаме отпред да не се объркат и да пропуснат мястото. И си седим и си чакаме, и минава време. Аз звъня на моя приятел и той вика: "Ааа, отказаха се, отидоха да търсят турци". Нали тогава беше техният мач с Бешикташ. Та по принцип тия келеши "14-ките" го знаят нашето кафе и му викат "Говеждото" или "При говедата на Милко".
Приятели чорбари
Един друг път, обаждат се едни приятели, викат, върви една групичка към вас, посрещнете ги оттам, ние отсам ги чакаме. И аз, доста пиян, излизам, гледам няколко момчета с червени шалове и си викам: "Чудесно!". Тръгвам към тях и единият разправя: "А, Милко!". Поглеждам, той бил един пич, с когото работехме заедно, и тръгва да ме прегръща. Викам му: "Не ме прегръщай, бе, къде си тръгнал с тоя червен шал". И той: "Отивам на мач". Разправям му: "Хубаво, ама що от тука? Я виж оная групичка там - вас чакат, не мене". "Аууу, кво ще правим сега?". Викам му: "Нищо, ще минете спокойно, нали си ми приятел". И ония, нашите ми разправят: "А бе, копеле, на тебе всичките ти приятели чорбари. Няма кой да набием заради тебе!".
И то вярно, повечето ми приятели чорбари, кво да направя... Нямам проблем с това, обаче има други с мене, които имат проблем, не са толкова толерантни. Колко пъти съм спасявал от бой разни хора...
Най-интересното е, че и жена ми е от ЦСКА и с нея ходим в двата различни сектора на дербито. Тя веднъж дойде с мене на мач от европейските турнири и после брат й искаше да й изгори дрехите, с които е била в сектор "Б".
Любимото дерби
Най-паметният ми мач е 1996 г. за Купата, когато ни водеха с 2:0, а ги обърнахме 4:2. Тогава Лафчис беше президент, нямаше пари за нищо, бяха разпродали шампионския отбор. Тогава пак бяхме повече на "Армията". Тия години още нямаше квоти - 3000 билета, 5000 билета, ами свободно си се продаваха на касите, и, нормално, винаги идвахме повече.
Най-кошмарна случка, свързана с дербито
Най-кошмарното ми дерби, колкото и да е странно, е най-голямата ни победа - когато ги бихме 7:1. Мачът беше на 23 септември 1994 г., а аз на 22-ри влизам в казармата - няма мърдане! И съм на два дена служба, а при нас новобранците няма телевизор! И добре, че имах един приятел от старите войници, та ме вкара долу при тях да гледам мача. И 1:0, 1:1, 2:1, 3:1 и аз си се радвам, разбира се. И при 4:1 вече един ми казва: "А бе, говедо, само да си гъкнал, и ще те изядем!". И аз сам, около мене все чорбари - стари войници. Как съм си хапал устните, едвам изгледах мача, при 7:1 съм крещял наум!
Нашата полиция ни пази
Най-големият бой с полицията беше 2005 г. за Суперкупата, когато извадихме едни трансперанти "Чуйте, вие, журналисти, чуйте, вие, западни търгаши, чуйте, вие, турски педерасти, България не се предава, България не се продава, България - това е слава!". Та, полицаите, искаха да вземат тая част с турските педерасти, заради политическата коректност, ама как ще им го дадем... И влязоха в сектора, после трябваше да излязат обратно, при това без знамето. И след мача, като си тръгваме, минаваме през парка през едно тясно, където е базата на "Егида" и там полицаите с конете, като ни почнаха с палките - жени, деца, няма значение, удрят наред. Аз също изобщо не бях участвал в боя на стадиона, бях на горните редове. Беше страшно клане! И един приятел, като набара отнякъде една тухла и с всичка сила по един полицай в гърдите и той падна от коня. А като падне долу, сещаш се, добре си изкара, докато го издърпат обратно...
* * *
Един път пак така минават някви двама с шалове покрай кафето, взехме им ги и идва един полицай. "Кво става?". Викам му "Нищо". И той: "Не, бе, аз знам кво става. Предупредих ги тия да си свалят шаловете като минават оттука, те не ме послушаха". След малко обаче идват няколко полицаи с мотори, щото ония ходили да им се оплачат. И идват да ни арестуват. Аз прибирам червения шал, който съм взел, под якето да не го видят, а единият сваля каската и вика: "А бе, Милко, пак ли ти, бе"...
* * *
Иначе, арестували са ме, ама навремето. Тогава нямаше такива работи - забрани за посещаване на мачове, бързи дела... Бият те в участъка и те пускат...
Един път ни прибраха двамата с един приятел и ни вкарват в килията в районното и вътре други две момчета. "Кви сте вие, бе?". "Ами армейци". "Ааа, така ли?". Ударихме си по два шамара, докато влязат куките да ни разтърват, после станахме приятели с тия момчета, просто първата реакция ни е такава.
Но тези работи са в миналото, вече съм на години, не ми се занимава с глупости.
