90-те години бяха време, за което в много отношения историята още не е казала думата си. Тогава се спореше за ефекта от Чернобил, из София имаше митинги с по няколкостотин хиляди души, виждахме и усещахме появата на онази порода мъжаги с черни кожени якета и главо-вратове във форма на айсберг. След близо век пак убиха български премиер на улицата, в чалгата възпяваха някаква си Радка, а Ку-Ку направи култовото си предаване за Козлодуй.
Бяха бурни години. Във футбола България стана четвърта сила в света, а един нашенски кибритлия с убийствена левачка вдигна Купата на шампионите под носа на кралицата, а после си прибра и „Златната топка". Ей така, за да ни стане кеф и на нас. Как да не обичаш 90-те!?
Но не за тези „90-те" ми е думата. В неделя вечер една друга левачка два пъти влезе в употреба по неподражаемия си, смъртоносен за съперниците начин. Меси вкара поредния си дубъл с лекотата, с която други подтичват на сутрешния крос в Борисовата градина. И като наниза тия два гола, а агенции, телевизии и радиа пресметнаха, направо свят да ти се извие - този човек е вкарал 90 гола тази година. За 90-те на Меси историята няма да спори, нито има какво да подлага на дебат.
Преди да реагирате в стил: „стига с тази Меси-пропаганда" и да кажете, че е изтъркано да говорим за гения от Росарио, просто помислете. 90 гола за 12 месеца. Бъдете сигурни, че никой никога повече няма да го направи. Всъщност, освен ако догодина Меси не вкара 95 например, а защо да не се прицели и в №100? Но оттук нататък момчето с големите шорти и уникален талант се надпреварва освовно (и май само) със себе си.
Той е сам в своя свят на футболна нереалност и брутално постоянство. 90 гола за 69 мача. Не толкова самите цифрички са удивителни, колкото фактът, че да видиш как Меси вкарва гол вече е най-обикновеното нещо на света. Идва двубоят на Барселона през уикенда и букмейкърите обявяват коефициенти, които смайват. „Да вкара два или повече гола" е залог, който за играчи като Ван Перси, Гомес или Фалкао е с коефициент около 1:6-1:7. За Меси давата 1:1,7. Толкова обикновено и нормално е това. Два гола за него са детска игра, а само чуйте тази статистика. От 90-те попадения, само 14 през годината са дошли самостоятелно - по едно в мач. Всичко останало са дубъли, хеттрици, четворки, че и една петица... С други думи: Меси като вкарва, наистина вкарва!
Дотук с хвалбите, защото те наистина се поизтъркаха. Но анализ на този голов Еверест говори, че аржентинският №10 се е променил много в сравнение с първите си стъпки във футбола. Меси е израсъл, подобрил е физическото си състояние и е открил точното си място на терена (благодарение най-вече на Гуардиола).
Цели 76 от 90-те гола на Меси са дошли с удари от наказателното поле. Това е контраст с играта на аржентинеца отпреди 2-3 години, когато той стреляше повече от далеч. И означава, че Лео е усвоил и приел роля на типичен централен нападател, макар и с много повече движение по терена от една деветка. Другата ключова статистика - най-много голове (25) от тези 90 са паднали в минутите след 75-а на мачовете на Барселона. С други думи - Меси е най-силен, когато съперникът е гроги. Неговите крака са свежи по две причини: той умее да запазва енергия в схемата, в която всеки носи отговорност и играе с топката, а и явно е работено върху физиката му. Защото младият Меси често че сменян в Барса, особено от Рийкард и в първите години на Гуардиола.
Футболист №1 в света е вкарал 3 гола на Реал, 3 на Атлетико и 4 на Валенсия през 2012-а година. Това са несъмнено трите най-големи конкурента на Барса в Испания, което говори, че попаденията на Меси са решителни и идват в големи мачове. За Аржентина през годината наказа световните шампиони Бразилия (хеттрик), Германия и Уругвай (2 гола). Вече има 34 гола за сезона, а той дори не е преполовен. И накрая: Барселона подобри собствения си рекорд от 172 попадения за календарна година (има и още един мач), а Меси е вкарал 90 от тях! Повече от половината... Добавете и 30 асистенции към изчисленията. Ей така, за да приключим с анализа на това чудовищно постижение.
Над него е само небето. За радост е само на 25 години.
Докато не стане световен шампион няма да се нареди между най-големите. Поне веднъж. Дотогава си остава в подножието на върха редом с други,като него - блестели,но световна титла не видели. И последно - Роналдо (Крищяно) е над него!
Няма конкуренция в днешно време, дори гениален реализатор като Роналдо не му удържа на темпото. Винаги е бил по-добър футболист от португалеца, но е имало моменти, в които съм се съмнявал кои е по добър пред гола - вече не. А приказките за световни първенства и т.н. са комплексарски истории с цел да се умаловажи успеха му - сам човек не печели първенства, никога не е и никога няма да може. Заедно с Марадона, Пеле и Зидан са много далеч от всички останали.
Грийнстриийт, не си прав за световните първенства. Факт е, че има много примери на велики футболисти, които са изнесли цялото световно на плещите си и са превели отбора си до титлата. Франция 98-а имаше страхотен отбор, но никога нямаше да успее без Зидан. Аржентина също нямаше шанс да триумфира без Марадона през 1986-а. Роналдо пък бе истински лидер на Бразилия на две поредни световни първенства. В момента Аржентина има една от най-силните генерации в историята си. Като единици са може би най-класния отбор в света. Но нямат истински лидер. Точно това е единственият и много голям минус за Меси до момента. Ако не успее да направи Аржентина световен, винаги ще има някаква въпросителна и празнота около неговия ореол - уникален гений, но реализиран само и единствено в Барселона. Ако пък ги докара до върха и то на територията на вражеска Бразилия, ще стане автоматично най-великият футболист в историята на футбола, без никакво съмнение.
Федар, не виждам да правиш разлика между лидер и играч, които едва ли не е спечелил купата сам. Бекенбауер, примерно, е бил невероятен лидер, но мога на прима виста да ти изброя 6-7 от сътборниците му 40 години по късно. Както мога, а сигурно и ти, да ти изброя целия национален на Франция начело със Зидан 98ма и т.н. Съвсем друго е положението с Аржентина, двукратен световен - кажи ми ей така без да се замислиш другите до Меси в сегашния отбор - Масчерано, Агуеро и после...после? Може да са невероятни млади таланти, но големи играчи далеч не са.
Грийнстриийт, без дори да проверям в интернет, на прима виста се сещам за играчи като Тевез, Лавеци, Агуеро, Сабалета, Игуаин, Масчерано, Демикелис, Ди Мария и т.н, които играят за Аржентина. Това определено може да се нарече супер отбор. Но на последното световно, с такива съотборници до себе си, Меси беше абсолютен фигурант - нито един гол, никаква игра. Винаги над него ще тегне съмнението дали би бил толкова велик извън системата на Барселона. И понеже едва ли някога ще напусне Барса, остава да опровергае тези съмнения с националния отбор - ако не световен шампион, то поне със сигурност трябва да е най-добрият на следващото световно.
Издребняваме, Федар. За мен никога няма да тегнат съмнения за Меси, с или без успехи за националния. Не ми изброявай играчи като Демикелис и Лавеци, видяхме го първия срещу Германия, а Лавеци на 27 години има 2 гола за национала. Това ли са големите футболисти, с които се печели световно първенство. Или с Тевез, който от две години почти не играе в клуба си. Имат чудесни играчи както винаги, но само толкова - супер отбор с 3 четвъртфинала за 20 години някак си не ми звучи правдоподобно.
Филипов, смешен си. Поне като обвиняваш някой, че говори наизуст, бъди така добър да си провериш собствените факти. Единствените два мача, които изпусна Зидан бяха последния (без никакво значение) в групата и 1/8 финала срещу Парагвай. В останалите пет мача беше на линия. Ето сам да се увериш: http://en.wikipedia.org/wiki/1998_FIFA_World_Cup
А най-любими са ми специалистите, които твърдят, че Реал и Барса мачкали заради слабото първенство. Валенсия играе всяка година в ШЛ, миналата година игра полуфинал в Уефа, Атлетико взе купата, Билбао игра финал, Малага смля преди дни групата си в ШЛ. Преди това бяха Депортиво и Севиля фактор или в ШЛ или в Лига Европа. Е КЪДЕ го това слабо първенство бе пичове? Италия, Германия или Англия имат подобни успехи като брой на успешните отбори? В Англия всичко извън четворката и Тотнам понякога е пълен леж в Европа, за Италия не говорим - съсипан футбол от скандали, Германия гази тая година, но по принцип има 1-2 отбора за европейската сцена.
Грийнстрийт, ако влезнеш в сайта на най-големият букмейкър Бет365 и провериш коефициентите за световен шампион през 2014, ще видиш следното: - Бразилия - 4.0 - Испания и АРЖЕНТИНА - 6.0 - Германия - 9.0 - Англия, Холандия и Италия - 21.00. Тоест, според букмейкърите Аржентина има потенциал, равен на този на двукратния европейски и настоящ световен шампион Испания и отстъпващ единствено на Бразилия. Имайки предвид, че Бразилия са домакини, спокойно можем да предположим, че ако изключим фактора домакинство, техния коефициент, като обективна мярка за потенциала им, щеше да е в най-добрия случай равен с този на Аржентина. Тоест, според представителите на многомилиардна индустрия, която се специализира в това да оценява различни вероятности, на базата на потенциала на футболистите и отборите, Аржентина е един от най-големите фаворити да стане световен шампион. Подобна беше букмейкърската оценка и през 2010. Но според теб Аржентина не разполага с достатъчно потенциал за това. С цялото ми уважение към теб, предпочитам да се доверя на оценката на специалистите и хората, които си изкарват прехраната и трупат милиардни печалби именно с тези оценки. Следователно, Меси има уникалният шанс да се роди с националността на една от най-силните футболни държави в света - и исторически, и в момента. Много други велики футболисти не са имали този шанс и колкото и да са били големи, е било немислимо дори да си помислят за приближаване до световната титла. В това число включвам и Кристиано Роналдо, защото колкото и да се раздава и старае, няма как Португалия да стане световен шампион - просто нямат потенциал за това. Аржентина обаче има огромен потенциал, но много трудно ще стане световен шампион, ако Меси играе така както през 2010 - нула гола, нула асистенции, нула принос. Между впрочем, един Стоичков от една малка и свръхскромна България, вкара шест гола на световното и класира отбора на 4-то място. Меси все още е ужасно далеч дори от това постижение, макар и да разполага с много по-добри съотборници. И ако на следващото световно приносът му пак е толкова незначителен, няма как да претендира за величието на футболисти като Пеле и Марадона.
Никой не спори тук, най-малкото аз, че Барса и Реал доминират Примера дивисион - моята теза беше, че не газят, защото другите са слаби, а защото самите два отбора са твърде силни. Това, че другите отбори в Примера са добри би трябвало на всеки, който следи футбол, да е ясно и както писа колегата по-долу от години гледаме в Европа основно испански отбори и тук таме Англия разбие клишето. Барса и Реал биха мачкали, в което и да е първенство, с най-добрите играчи в света и неограничен бюджет (поне Реал) това е някакси логично.