Днес в София започват финалите на Световната волейболна лига. Това е най-голямото спортно събитие в България от световното първенство по волейбол през 1970 г. След 42 години чакане столицата ни отново приема най-добрите в един от най-значимите спортове.
В „Арена Армеец" 20 дни преди олимпийските игри ще играят Бразилия, САЩ, Куба, Полша, Германия и - разбира се - България. Щеше да е празник, ако не беше война. За съжаление обаче не може да бъде дори пир по време на чума. Малките трагедии са описани в руската поезия.
Трагедията на българския волейбол е голяма. Участниците отидоха прекалено далеч в безумието си. Толкова далеч, че не е ясно как още пазят равновесие. Равносметката от войната Лазаров - Стойчев е ужасяваща, прогнозите за бъдещето - невъзможни. Който не изпитва отвращение, да почва да брои труповете. А те не са малко.
Отборът, горкият...
Националният отбор е голямата жертва на безмилостното противопоставяне между президента на федерацията и бившия селекционер. Уморен от интриги, изоставен от Матей Казийски и Андрей Жеков, предвождан от треньора на служебния шампион Марек, българският тим ще се бори да не остане последен в София, но ще му бъде трудно.
При други обстоятелства реалната цел щеше да е финал, а по-скромната - бронзов медал. При други обстоятелства обаче нямаше да видим в игра разпределителя Георги Братоев, нямаше и да разберем, че Цветан Соколов вече е пораснал за големия волейбол. Когато едни залязват, други изгряват - това му е хубавото на живота. Всички идоли са от ден до пладне. Без един, за когото пише в Библията.
В тази връзка отказът на Матей Казийски да облече националния екип трудно може да бъде разбран. България има нужда от своя най-добър воин. И това съображение е над всичко. В котерийните битки Матей никога няма да е толкова силен, колкото е на терена. Но добър или лош, това е неговият избор. Тръгне ли да наказва Казийски, волейболната федерация ще сгреши. И тази грешка може да е последната за Лазаров и компания.
Случаят с Андрей Жеков е друг. Разпределителят напусна хотела на отбора преди седмица, в свой стил федерацията кри дълго и този факт. Непреодолим конфликт с капитана Владимир Николов и сериозен семеен проблем стоят зад решението на Жеков. Обективно в това психологическо състояние той не може да бъде полезен. Добрата новина е, че в лицето на Георги Братоев Андрей има, ако не равностоен, поне достоен заместник. Казийски обаче оставя след себе си пропаст. И Радостин Стойчев го знае.
Знае го и публиката
Приказките, че зрителите бойкотират националния тим, са преувеличени. Безспорно, простотиите на волейболните хора дотегнаха на всички. Но има и друго - националният вече не е толкова силен. 20 лева за билет в кризата са много за отбор, който не побеждава. А България на Найден Найденов ще побеждава все по-трудно. Защото не сме нито Бразилия, нито Русия. И добрите играчи тук не се раждат на плажа.
Още по-абсурдна е ситуацията на треньорската скамейка. След „италианската" ера на Пранди и Стойчев, България се връща към времената, когато репликите „Айде малко" и „Дишай дълбоко" минаваха за компетентно треньорско указание. Кой знае, може би в БФВ така разбират устойчивото развитие.
Бъдеще неопределено
Пето-шесто място за националния отбор във финалите на Световната лига в София и две победи на игрите в Лондон. Това може да се прогнозира с относителна сигурност. Не е ясно обаче как ще се развият нещата н българския волейбол след олимпиадата.
По всяка вероятност Данчо Лазаров е узрял за решението да се оттегли от президенския пост във федерацията. Под негово ръководство волейболът се превърна в най-успешния отборен спорт и накрая зрелищно катастрофира. Лазаров разполагаше с всички козове, но ги изигра като пълен аматьор. Не се очаква президентът на БФВ да удържи на свирепия обществен, политически и икономически натиск. А и вече не си струва.
Оставката на Лазаров обаче няма автоматически да превърне Стойчев в герой. Клубовете продължават да се съмняват в мотивите на бившия национален треньор и на неговия ортак в битката за българския волейбол - Ивайло Константинов. Подалият оставка вицепрезидент на федерацията се стреми към властта от 2004 година.
През 2005-а близкият до ДПС и ГЕРБ бизнесмен разигра същия сценарий. Тогава централен нападател беше екснационалът Ивайло Гаврилов - интелигентно момче, но бита карта във волейбола. Сега Гаврилов е заменен със значително по-качествения тандем Стойчев& Казийски. Другата съществена разлика е политическата подкрепа, с която се ползва шефът на Асоциацията на превозвачите в България.
През 2005 година превратът на Ивайло Константинов не успя и той прие да играе умряла лисица в театъра на Лазаров. Направи го с едничката цел един ден да вземе властта. Сега играта е всичко или нищо. И точно затова Иво Константинов е мобилизирал ресурса на половината държава. Ако на следващото Общо събрание обаче някой отвисоко не нареди на клубовете да гласуват за правилния кандидат, те трудно ще го направят по убеждение. Защото никой не обича силовите състезатели. При това положение, появата на трети лагер не бива да се изключва.
Дефектът като ефект
Ако някой спечели от ритуалното убийство на волейбола, това е пенсионният фонд „Доверие". Доскорошният генерален спонсор на националния отбор изнесе открит урок по кризисен ПР. Използва скандалите във волейбола, за да се разграничи от всичко тъпо и нечисто. „Доверие" превърна дефекта на системата в ефект, а юнаците във волейбола направиха от ефекта - дефект. „Надявам се да не се н.....м пред очите на всички", заяви в навечерието на финалите либерото Теодор Салпаров. Късно е, Теди, във волейбола отдавна мирише.
