Да си спортна легенда сигурно не е лесно. Не толкова заради огромното внимание от медии и фенове и медии. Винаги съм се чудил, как ли възприемат успеха хора като Майкъл Джордан, Михаел Шумахер, Уейн Грецки? Мечтата на всеки, който си изкарва хляба с професионален спорт, е да бъде пръв, да бъде шампион, да покори света. Стотици хиляди посвещават живота си на това, но малцина успяват. И тогава поглеждаш към някой от гореспоменатите и се замисляш - колко сладка е една победа, една титла, едно признание за човек, който е печелил толкова много победи, титли и признания, че е напълно възможно да не може да ги изброи всички, ако го попиташ неподготвен.
Този материал е за спортист от тази група, за която важат с пълна сила думите на Винс Ломбарди - „Да побеждаваш не е цел, а навик". Нямам съзнателен живот без Яромир Ягър да е бил на леда. Вероятно има и други спортисти, които практикуват от предпоследното десетилетие на 20 век (!!!) до наши дни, но не се сещам за такъв, който да го е правил на това ниво и да притежава тези успехи. За всички тези години Ягър е продал толкова много фланелки с името си, че вероятно с използвания плат Кристо би могъл да опакова не Райхстага, а половин Германия.
В събота чехът записа хеттрик при победата на неговия Ню Джърси Девилс над Филаделфия Флайърс с 5:2. С това номер 68 се превърна в най-възрастният хокеист (на 42 години) в историята на НХЛ, който отбелязва три гола в един мач, изпреварвайки тоталната легенда Горди Хоу в тази класация. Ще кажете - американците си имат статистика за всичко - за брой вдишвания, за намигания с лявото и отделно с дясното око. Това, че зад Атлантика почти всеки може да притежава „някакъв" рекорд не може да обезцени кариерата-шедьовър на Яромир Ягър.
Ако изброим всичките му постижения в този материал, вероятно няма да остане място за друго, освен статистика. Но няма как да не споменем най-важните. Ягър е един от двамата чешки състезатели, членове на изключително малобройния „Троен златен клуб" на хокеисти, печелили Купа Стенли, Олимпийски игри и Световно първенство. Два пъти е шампион на САЩ и Канада с Питсбърг Пингуинс, и то два поредни - през 1991 и 1992 година. Личните му награди пък са безчет - 5 трофея „Арт Рос" за най-много точки в редовния сезон, веднъж трофея „Харт" за най-полезен играч, три пъти трофея „Тед Линдзи" - за най-добър играч в лигата според неговите колеги. Именно за това признание самият Ягър казва, че е най-ценното в кариерата му, защото е оценка от хората, с и срещу които е на леда, а не на фенове и журналисти. Звучи сухарски, но пък ужасно вярно...
Списъкът с негови актуални рекорди в Националната хокейна лига е нелепо дълъг. С 15-я си хеттрик срещу Филаделфия, Ягър закръгли фермана на 20 рекорда, кой от кой по-впечатляващ. А като погледнеш под чертата на изиграни мачове, вкарани голове и направени асистенции, можеш направо да онемееш - само в НХЛ Ягър има 1713 изиграни мача, 789 гола и 1186 асистенции.
Номер 68 никога не е криел привързаността си към своята родина, към екипа и герба на Чехия. Закърмен с патриотизъм, именно той е причината Ягър да се появява на леда с 68 на гърба - в памет на „Пражката пролет" през 1968 година, когато дядо му загива в затвора след бунтовете. Същият номер 68 беше на леда в Нагано, когато крилото беше част от великия чешки отбор, спечелил първите олимпийски златни медали в ерата на професионалистите от НХЛ под петте кръга.
През всички тези години Яромир Ягър не просто присъстваше на леда, а носеше победи, точки и радост за феновете на Кладно, Болжано, Гелзенкирхнер, Авангард Омск, Питсбърг, Вашингтон, Ню Йорк Рейнджърс, Филаделфия, Далас, Бостън и Ню Джърси.
Наистина ми е любопитно - коя победа, коя титла и кой рекорд биха били ценни утре за Яромир Ягър - ходещният музей на световния хокй в 21 век. И какво е усещането побеждаването да бъде не цел, а навик.
