Още в първото издание на турнира - през далечната 1930 година, ФИФА дава домакинството на Уругвай заради 100-годишнината от независимостта на страната, аргументирайки се с победите на националния отбор в последните две олимпиади. Европейските страни се чувстват засегнати от решението и отказват да участват, с изключение на Франция, Белгия, Югославия и Румъния. Французите сътворяват история с първия гол на световните първенства, отбелязан от Люсиен Лоран - нападател и работник във фабрика. (Този състав на "петлите" е интересен и с капитана си - Алекс Вилаплан, който след завръщането си в родината става ентусиазиран сътрудник на нацистите и е екзекутиран през 1944 г.).
Домакините от Уругвай, които стават първият световен шампион, решават да "върнат жеста" на европейците и бойкотират следващия турнир - през 1934 г. в Италия. Само три отбора пресичат Атлантика - Бразилия, Аржентина и САЩ, но всички дружно губят мачовете си. Поставена е основата на противопоставянето Европа - Америка, което е валидно и до днес, най-вече в съзнанието на латиноамериканците.
Франция'38 е първият шампионат с участието на отбор от Азия - колонията Холандска Източна Индия, която е днешната Индонезия. Турнирът започва в намален състав от 15 вместо 16 участници заради присъединяването на Австрия към нацистка Германия. Третото световно първенство е последвано от 12-годишно прекъсване. ФИФА вече е отредила домакинството на немците, но тяхното нахлуване в Полша дава началото на Втората световна война и състезанието няма как да продължи.
Следващият шампионат е през 1950 г. в Бразилия. Родината на футбола най-сетне склонява да участва, но четирите британски нации играят квалификационен турнир помежду си, който да излъчи представител на световното. Въпреки че Шотландия, Ирландия и Уелс са под властта на кралицата, те спазват традицията да отстояват националната си идентичност и не се появяват заедно с Англия в общ отбор на Великобритания, каквато е практиката от Олимпийските игри. Уникалната квалификационна група е спечелена от англичаните, а шотландците, проявяват присъщата си гордост, отказвайки покана въпреки всичко да вземат участие, защото не са го заслужили, като са се класирали втори.
Един от най-забавните епизоди в световните първенства е загубата на Англия от отбора на САЩ, съставен от футболисти от най-различни националности и местни аматьори. Високомерните албионци са победени от някогашната си колония, а резултатът няма как да остане и без политически отзвук.
През 1954, цели девет години след края на войната, нейното ехо все още кънти - Германия е разделена на окупационни зони и в нея съществуват две отделни федерации и нито една от тях не е от източната част, която е под влиянието на Съветския съюз. Освен Западна Германия в квалификациите участва Саарланд - територията, окупирана от Франция, за която французите имат претенции. Двата "национални" отбора са съперници в групата и, за да се класира, Саарланд се нуждае само от равенство в последния мач срещу ФРГ, към която предстои да се присъедини след четири години. Съставът, който днес наричаме Германия, обаче побеждава категорично и по-късно става и шампион.
Самият Съветски съюз за пръв път се включва в квалификационната борба и успява да се класира за турнира през 1958 г., където показва мускули на света, завършвайки наравно с Англия и побеждавайки Австрия, а през 1966 г. дори стига до четвъртото място. През 1974 г. обаче СССР отказва да играе квалификационен бараж срещу Чили заради десния режим на Пиночет там.
Междувременно Турция отказва да играе квалификации за Швеция'58 в зона "Азия и Африка" и съперникът им Израел минава в следващата фаза. Там обаче трябва да се срещнат с Египет и Индонезия. Египтяните не признават еврейската държава и отказват мача, а индонезийците искат да играят на неутрален терен, а не като гост, но желанието им странно защо не е уважено от ФИФА и Израел остава да се срещне със Судан във финален плейоф. Африканската държава, която също е мюсюлманска, отказва да играе с евреите и Израел се класира, без да е изиграл нито един мач. ФИФА обаче взима решение в името на феърплея евреите да се изправят срещу Уелс в допълнителен бараж, който уелсците печелят и така на Мондиал'58 за пръв път взимат участие всички съставни части на Великобритания - Англия, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс.
В квалификациите за Англия'66 всички африкански държави дружно отказват участие, защото ФИФА не им гарантира отделно място и федерацията си взима поука, като за на Мексико'70 Мароко става първият отбор от черния континент на световно първенство, а турнирът за пръв път е наистина глобален (ако не броим Океания, която е в една зона с Азия).
Първенството в Аржентина през 1978 г. за малко да не се състои, след като е на път да бъде бойкотирано от редица държави, несъгласни с кървавия режим на военната хунта, но дипломатическите усилия на ФИФА в крайна сметка правят възможно неговото провеждане.
Мондиалът през 1982 г. в Испания остава в историята и със срамната уговорка на германските нации ФРГ и Австрия за победа с 1:0 на немците, която изхвърля от борбата победилите ги преди това алжирци. Друг незабравим момент е нахлуването на терена на шейха на Кувейт Фаид - един от най-богатите хора в света, след което съдията отменя гол на Франция срещу неговия отбор. В крайна сметка мачът завършва 4:1 за "петлите", но примерът е красноречив за честите опити на държавните глави да се месят във футбола, включително и на най-големия форум - Световното първенство.
