Орелът е едно от най-величествените създания на планетата. Размахът на крилете на някои надвишава два метра и се реят на 10 км над земята. Зрението им е толкова остро, че виждат до пет километра напред и съзрат ли приближаваща буря, се опитват да се изкачат над нея.
Преди малко повече от 30 години, на 20 септември 1988 г., в малкото планинско селце Силди в руската република Дагестан, точно до границата с Грузия, се ражда един „човешки“ орел. Неговото име е Хабиб Абдулманалович Нурмагомедов и е както първият руснак, така и първият мюсюлманин шампион на UFC.
Расте с по-голям брат – Магомед, и по-малка сестра – Амина. На осем години започва да тренира борба под ръководството на баща си – Абдулманап Нурмагомедов. Ветеран от армията, баща му се е състезавал като борец като млад, преди да започне да тренира джудо и самбо в армията. По-късно семейството се мести в столицата Махачкала, а постепенно, Хабиб също се запознава с джудото и самбото.
Ако трябва да знаете нещо за руските бойни спортове, то е, че философията им е тотално различна от тези в САЩ, например. Да, целта на всеки спорт е победата, но голямата разлика идва в тренировките. Американските борци, боксьори и бойци, като цяло, дават всичко от себе си в тренировките, изтощават се напълно в опит да постигнат по-добра и по-добра форма. Докато в Русия тренировката изглежда повече като игра, без опит да нараниш спаринг партньора си, без желание да нанесеш по-силния удар.
И това го знаят дори мечките в Дагестан, с една от които Хабиб се бори като малък. Чичо му разказва за историята зад това всеизвестно на всички фенове видео: „Хабиб видя мечето и изведнъж, започна борба между тях.“ Изумителното във видеото не е толкова, че малкият Нурмагомедов се бори с мече, тъй като всяко малко животно търси играта и не е опасно, а знаем добре и за руския афинитет към мечките, а това, че още на толкова крехка възраст Хабиб има инстинкти на борец. Забележете как постоянно търси крака на мечето и се опитва да го обърне по гръб. Играта е безобидна, но калява харектера на Хабиб от малък.
Този начин на тренировки, според някои – не с мечки, а в ритъм на игра, вместо в динамика на истински мач, е много по-успешен, защото ти позволява да тренираш по-дълго и по-често с еднакъв интензитет, докато една изтощаваща тренировка може да те извади от залата за ден-два или най-малкото да не ти позволи да тренираш пълноценно на следващия ден.
Тренировките при баща му са точно от същия тип. Абдулманап е треньор по бойно самбо на националния отбор на Дагестан и когато Хабиб се прибира да тренира при него, в залата го чакат 14 момчета, които той определя като братя. В Дагестан не разчитат на модерни зали за тренировки, затова се тренира навън, а баща му ги тренира като войници. Не се бяга на пътека, а на път. Уредите са заменени с упражнения със собствена тежест, с камъни, с изкачване на истински хълмове, вместо на степер или кростренажор.
Като малък, Хабиб често се замесва в улични боеве, преди да се обърне към бойните изкуства напълно и да реши да се занимава с това професионално. Започва кариерата си в ММА през септември 2008-а и вече повече от 10 години е непобеден, постигайки 26 поредни победи, 10 от които в UFC. Това е най-дългата победна серия в смесените бойни изкуства, която се дължи на изключително добрата му подготовка, нетрадиционния му стил и липсата на каквото и да е съмнение в победата всеки път, когато влиза в октагона/ринга.
Славата му в Русия и сред източните народи може да се сравни единствено с тази на легендарния Фьодор Емеляненко, а фактът, че е мюсюлманин, му печели още милиони фенове по целия свят. Според някои, Хабиб е, ако не по-известен, то по-подкрепян от Конър Макгрегър.
Ирландецът е най-богатият ММА боец в света и най-споменаваното име, когато стане дума за смесени бойни изкуства. „Златната кокошка“ на UFC. През 2016-а сътвори история, превръщайки се в първия боец с титли едновременно в две различни категории, когато победи Еди Алварез и добави колана на леката категория към този си в категория „перо“. Но досега не се изправял срещу противник като Хабиб.
Стил на игра
Хабиб прилича на бойците от романтичните времена на UFC. Феновете, които следят спорта от по-отдавна, помнят добре Марк Колман и Ранди Котур. Стилът на Нурмагомедов наподобява техния – силни удари в стойка и задължително търсене на довършване на противника на земята. Руснакът обаче има далеч по-добра техника, когато се стигне до земята. Докато Котур беше един от пионерите в имплементирането на борбата в ММА, то Хабиб печели много и от опита си в самбото, където е двукратен световен шампион.
Обича да държи противниците си на разстояние освен когато сам не реши да го скъси, започне да ги преследва в октагона и да търси тейкдауна. На земята е изключително мощен, винаги търси да хване крак, ръка или врата, докато омаломощява противника си с мощни удари.
Запазената му марка е удар отдолу, който обаче се различава от ъперкъта. Ударът вече си има име – „орлов удар“, по прякора на Хабиб – Орела. Той е нещо средно между прав, кроше и ъперкът, който идва отдолу, между ръцете на противника. Замаскиран е като кроше, но избягва гарда и върви нагоре, докато стигне брадичката на противника. При изпълнението му Хабиб леко прикляка, което обърква противниците му, които са готови да се защитават от това да бъдат свалени на земята. Те също приклякат, свалят гарда и дори сами се „набиват“ в ръката му, което позволява на Нурмагомедов да нанесе възможно най-чист удар. Техниката му е толкова нестандартна, че изненадва всички опоненти, на което ще се надява и в боя срещу Конър.
Голяма му слабост е свалянето на гарда, което оставя брадичката му незащитена. Това ще е най-сериозното предизвикателство пред Хабиб – да запази концентрация и да бъде дисциплиниран, защото срещу човек като Конър и един удар е достатъчен, за да ти „загаси светлините“. Справка: 13-те секунди срещу Жозе Алдо.
В борбата обаче няма равен, а техниката му с вдигането на противника и засилването му със суплекс към земята много наподобява на тази на Даниел Кормие в тежката категория. Нурмагомедов е толкова усъвършенстван в техниката на тейкдауна, че държи рекорда в UFC за най-много сваляния на противника на земята в рамките на един мач – 21 срещу Абел Трухило през май 2013-а.
Прави дебюта си в най-престижната ММА верига през януари 2012 г., побеждавайки Камал Шалорус със задушаване в третия рунд, последван от победа с единодушно съдийско решение – срещу Глейсон Тибау. Третият му мач е срещу Тиаго Таварес в Бразилия. На кантара излиза с тениска с надпис: „Ако самбото беше лесно, щеше да се казва джу-джицу“, и настройва цялата домакинска публика срещу себе си. На следващия ден пълната зала бразилци беше срещу него, но не за дълго. След само две минути Хабиб нокаутира Таварес.
Три поредни контузии и на крачка от отказване
Един от най-трудните периоди в живота му настъпва през 2014-а. Тогава мисли дори за отказване. Хабиб тъкмо бе победил Рафаел дос Анхос в петия си мач в UFC и вече гледаше към титлата. Трите поредни контузии обаче го извадиха от спорта за цели две години. „В онзи момент се чувствах като в затвор, изолиран от целия свят“, казва за този период Хабиб. А най-разочароващото за него беше, че именно победеният от него Дос Анхос получи шанс за титлата и стана шампион. А човекът с колана можеше да е Нурмагомедов, още преди четири години.
Орела срещу Пилето
Контузиите вече са отшумели и отново е време за шоу. През пролетта на 2016-а Хабиб се завърна в октагона с нова победа, принуждавайки рефера да спре наказателната му акция срещу Даръл Хочер. През ноември дойде и победата над Майкъл Джонсън на UFC 205 – събитието, на което Конър Макгрегър победи Еди Алварез и сътвори история като първия боец, който държи едновременно две титли в различни категории. След победата си руснакът вбеси публиката в Ню Йорк, искайки мач за титлата срещу Конър и наричайки го „пиле“.
„Не исках да говоря, но ще трябва, защото вашият човек (Конър – б.а.) говори много. Сега разбирам колко силна ПР-машина е UFC. В началото на годината вашият човек се предаде като пиле (тупането му в първия мач срещу Нейт Диас – б.а.), а в края на годината му дават мач за титлата (въпросният мач срещу Алварез – б.а.). Лудост! Ирландците са само шест милиона. Руснаците – 150 милиона. Искам да се бия с вашето пиле, защото това е най-лесният мач в леката категория“, каза Хабиб след 24-тата си поредна победа към публиката в Ню Йорк, която се съставляваше предимно от ирландци, дошли да гледат сътворяването на история от своя сънародник. Две години по-късно този двубой най-накрая ще се състои.
Титлата и първата защита срещу най-големия противник
Мачът между Хабиб и Конър се очаква да бъде най-големият в историята на UFC и да привлече около два милиона pay-per-view зрители пред телевизионните екрани. Двамата са пълни противоположности. Докато Макгрегър е почитател на лъскавите неща и пристига за тренировка с Ламборгинито си, Нурмагомедов пътува във ван с целия си отбор от около 20 души, яде, спи и прави всичко с тях преди мач. Това е едно голямо семейство, което работи като един организъм. Когато един спи, всички спят. Когато един яде, всички ядат. Когато един тренира, всички тренират.
В едно изказване на бащата на Хабиб се изразява пълнотата на културата, с която е захранен руснака: „Вярата ми и позицията ми на мъж не ми позволява да се гордея с него. Това, че някой отгоре го е дарил с талант, не е повод за мен да съм горд.“ С други думи – не можеш да се гордееш с нещо, което не си постигнал сам. Победите са си на Хабиб, а талантът му е даден отгоре. Единственото, което Абдулманап е направил, е да изпълни дълга си на баща и треньор.
На 7 октомври в Лас Вегас тези две философии за живота ще се сблъскат челно в октагона в битка за титлата в леката категория на UFC. Титла, която принадлежеше на Конър и която самият той все още смята за своя. Титла, която спечели срещу Алварез, но изгуби заради нежеланието си да я защитава и почти двугодишното си отсъствие от октагона.
Титла, която Хабиб завоюва срещу Ал Якинта, въпреки че първоначалният план беше да се бие с Тони Фъргюсън, но най-прокълнатият мач в историята на UFC за пореден път не се състоя заради нова контузия на Фъргюсън. Така, Нурмагомедов и Якинта влязоха в петрундова битка, от която победител излезе руснакът, за да може най-накрая да се изправи срещу Макгрегър.
Между двамата има не само спортна злоба. Всеки от тях ненавижда противника си. Мачът ще бъде натоварен и с историята от събитията около нападението от страна на Конър и отбора му по автобуса, в който беше и руснакът, с бойци след края на пресконференцията в „Барклейс Център“ преди UFC 223, на което Хабиб спечели титлата си.
Всички тези обстоятелства ще създадат взривоопасна обстановка, когато двамата се изправят лице в лице.
Може ли Конър да си върне титлата, или звездата му ще започне да залязва по подобие на тази на Ронда Раузи? Как ще протече мачът? Ще успее ли Хабиб да го вкара в своето темпо, да изтощи ирландеца и да го довърши на земята, или Макгрегър отново ще доведе феновете до екстаз с някоя светкавична атака? Феновете вече нямат търпение. Чакаха твърде дълго. Време е за шоу!
