Андрий Шевченко
Купен за: 30,8 милиона лири
Продаден за: свободен трансфер
Смята се, че пристигането на украинеца на „Стамфорд Бридж" е по желание на самия Абрамович, а не на тогавашния треньор на Челси Жозе Моуриньо. И то въпреки че по това време 29-годишният нападател бе един от най-добрите на своя пост. Мнозина смятаха, че именно такъв играч, не достига на „сините". Сумата платена за него бе рекордна, но въпреки опитите си Андрий не успя да си намери място нито в отбора, нито в първенството. Вместо опасният за всеки съперник нападател феновете на „Стамфорд Бридж" все едно гледаха негово бледо копие, което бележи от време и е преследван от контузии. Рекордната покупка на лондончани поделяше времето си между лазарета и скамейката, а в промеждутъците безуспешно се опитваше да навлезе в необходимата форма, да си пасне със съотборниците и да бъде достойна алтернатива на Дрогба. Не помогна и връщането му за година в Милан. Накрая Челси и Шевченко се разделиха и украинецът се върна там от където започна всичко - родния Динамо (Киев).
Шон Райт-Филипс
Купен за: 21 млн. лири
Продаден за: 8,5 млн.
Бърз, способен да играе както в полузащитата, така и в нападението, смятан за новоизгряваща звезда и надежда на английския футбол. С такива характеристики Шон Райт-Филипс нямаше как да не привлече вниманието и да не пристигне на „Стамфорд Бридж". За три сезона там обаче той не само че не направи крачка напред, но дори се върна назад. Към очакванията, родени от таланта му се добавиха тези от голямата трансферна сума. Натискът обаче се оказа прекалено голям за Шон. Започналата треньорска въртележка също не му помогна да се пребори за постоянно място в състава. Премина в Манчестър Сити, но отново губи битката за титулярно място и продължава да се смята, че не е оправдал надеждите.
Ернан Креспо
Купен за: 16.8 млн. лири
Продаден за: свободен трансфер
Креспо беше почти на 30 години когато пристигна от Италия в Англия. Кариерата му до този момент се развиваше блестящо и мнозина предполагаха, че пристигането му в Челси ще бъде или кулминацията, или началото на края. В Лондон се надяваха на първото и точно за това Креспо бе привлечен от Клаудио Раниери. Получи се обаче второто и наследникът на Раниери - Жозе Моуриньо възприе аржентинеца като излишен и го прати под наем в Милан. След завръщането си става шампион на Англия, но въпреки това следва нов наем - този път в Интер. Накрая Челси и Ернан окончателно се разделят, а след завръщането на футболиста в Италия кариерата му тръгна надолу. През този сезон обаче Креспо показа, че още не е готов да сложи край, а попаденията за родната Парма са изключително важни.
Хуан Себастиян Верон
Купен за: 15 милиона лири
Продаден за: свободен трансфер
Привличането на Хуан Себастиян Верон още в началото изглеждаше доста рисковано. В Лацио той си заслужи статута на един от най-добрите полузащитници в света, но двугодишния му престой в Манчестър Юнайтед подсказа, че Верон и английския футбол може би не са създадени един за друг. Въпреки това треньорът на Челси Клаудио Раниери бе убеден, че знае как да подготви аржентинеца, така че той да се представи на ниво. В последствие се оказа, че и Раниери е безсилен. С престоя си в Челси кариерата на Верон на Острова окончателно бе определена като провал. На практика той остана на „Стамфорд Бридж" само един сезон, останалите три от договора му с Челси минаха под наем в други отбори. След края на договора си се върна в родния Естудиантес, където продължава да е и до днес.
Адриан Муту
Купен за: 15,8 млн. лири
Продаден за: свободен трансфер
Техничният румънски нападател бе един от героите на сезон 2002/03 в Италия. По времето, по което Абрамович финализираше сделката за Челси, Муту и Адриано в състава на Парма всяваха истински ужас в защитите на съперниците си. Логично желаещият да се докаже в голям отбор футболист и клубът, търсещ звезди се срещнаха, но от съюза помежду им не излезе нещо ползотворно. Началото обаче бе силно - Муту отбеляза четири гола в първите три мача на своя тим. Постепенно обаче формата му спадна, вместо със защитите на противниците водеше битки със собствения си треньор, увлече се и по наркотиците. Последното обаче му донесе седем месеца дисквалификация и Челси незабавно разтрогна договора му. И тъй като бе невъзможно да си върне парите чрез продажбата му, клуба реши да си ги търси като го осъди. По последни информации обаче Муту още не е платил дължимите суми. След връщането си в Италия се забърка в още няколко скандала, а в момента отново е без отбор след като бе освободен от Фиорентина.
Скот Паркър
Купен за: 10 млн. лири
Продаден за: 6.5 млн. лири
Привлечен бе в Челси със статут на един от най-перспективните полузащитници в Англия. На 24 години бе организатор на играта на Чарлтън, вършеше отлична работа в тима, създаваше опасни моменти в атака. Беше ясно, че трансферът му в голям отбор е въпрос на време. Пристигна на „Стамфорд Бридж", за да подпомага играта на Франк Лампард и Клод Макелеле, но се оказа в тяхната сянка. След дълъг престой на скамейката и след като стана свидетел на привличането на играчи като Робен и Ярошик, Паркър сам пожела да бъде трансфериран. След напускането на Челси игра в Нюкасъл и Уест Хем.
Халид Буларуз
Купен за: 8.5 млн. лири
Продаден за: 4 млн. лири
Бе един от най-добрите защитници в Германия, а с негова помощ през сезон 2005/06 Хамбургер бе отборът с най-малко допуснати попадения. В Челси на холандеца разчитаха на всички позиции в защита, въпреки че той самият се чувстваше най-добре в центъра и от дясно. Експериментът обаче не се получи - Буларуз загуби битката и с Тери, и с Карвальо, че дори и с Есиен и Ласана Диара. За адаптацията му не помогнаха и многото контузии и след едногодишен престой в Лондон бе решено играчът да бъде продаден. Дори това обаче не помогна на холандеца - в испанския Севиля той изигра едва 10 мача за целия сезон, а всеки от трите сезона в германския Щутгарт бе по-лош от предишния.
Асиер дел Орно
Купен за: 8 млн.лири
Продаден за: 5 млн. лири
Когато Челси се заинтересува от Дел Орно кариерата на младока от Билбао бе в подем. Висок, отлично играещ с глава, често включващ се в атака, баскът бе в плановете и на националните селекционери. Всичко това накара Жозе Моуриньо да реши, че той би паснал отлично на английската Висша лига. Точно толкова бързо, колкото очарова Специалния, Дел Орно успя и да го разочарова. Започна отлично, но след това последва спад, а след него и контузия в бедрото, от която Дел Орно се възстановяваше дълго и доста неуверено. След края на сезона Челси без колебание се раздели с баска, а след връщането си в Испания той така и не успя да възстанови предишната си форма. Все още е собственост на Валенсия, но играе под наем в редица отбори - този сезон е в Леванте.
Иржи Ярошик
Купен за: 5.5 млн. лири
Продаден за: 2 млн. лири
През 2005 г. чешкият полузащитник бе един от лидерите на ЦСКА (Москва). Челси не изглеждаше като отбор, който да има спешна нужда от такъв тип футболист, но въпреки това той се озова на „Стамфорд Бридж". В първата половина от дебютния си сезон в Лондон Ярошик бе твърде неубедителен, но надеждите да се поправи във втората си останаха неоправдани. С идването на Микаел Есиен шансовете му за място в състава намаляха сериозно и той бе пратен под наем в Бирмингам. И въпреки че в края на сезона Ярошик получи шампионски медал привържениците на Челси продължават да се чудят какво всъщност е правил чехът в тима им. След престоя си в Бирмингам поигра в Шотландия, а накрая се премести в испанския Сарагоса.
Матея Кежман
Купен за: 5.3 млн. лири
Продаден за: 6 млн. лири
За четири сезона в холандския ПСВ Айндховен той мина границата от 100 попадения, а средната му резултатност бе почти по гол на мач. В Англия о него се очакваше същото. Още повече, че заедно с него в Челси пристигна Ариен Робен, а именно двамата оформяха страховит дует в ПСВ. Кежман обаче не успя да се адаптира в Англия, а в Челси нямаха и време да го чакат това да стане. В схемата на Моуриньо имаше място само за един нападател и най-често това бе Дрогба. Година по-късно Кежман бе продаден на испанския Атлетико (Мадрид) при това с известна печалба. И въпреки че игра в отбори на нивото на ПСВ Айндховен, Матея не успя да си върне предишната форма. След конфликт с ръководството на Фенербахче кариерата му тръгна надолу. Последваха кратки престои в ПСЖ и Зенит, за да финишира засега в Хонг Конг.
