Преди четири месеца, когато Мохамед Али е стоял удобвно в стола си, от който гледа Уестърни и клипове на мачовете си, дъщеря му Нана му подава телефона. На него е Джордж Форман.
Очите на Али светват. Двамата провеждат умилителен разговор, в който Форман говори за децата си, а Али - за своите. Неща, които и двамата са изговаряли вече.
Това е разговор, който преди 40 години е нямало как да се проведе.
30 октомври, 1974 година, Заир (сега Демократична република Конго). Едно от най-големите спортни събития в историята - "Мелето в Джунглата".
Това е нощта, в която Мохамед Али отново стана крал на света.
Маркетинг феномен
По това време в Америка боксът е индустрия, направила много хора богати. Интересът е огромен, претендентите - атрактивни, а афроамериканците все повече започват да се еманципират. Повечето звезди на бокса са цветнокожи, като това не остава неизползвано от организаторите на боскови събития.
Организаторите на боя го промотират като завръщане към корените - предците на Али са от Заир, а много американци решават, че щом Али може да се завърне към корените си, то и те също. Правата за боя са разпродадени за огромни суми, а звезди като ББ Кинг, Джеймс Браун и други знакови музикални фигури са само част от подготовката за спектакъла.
Обстоятелствата
По това време светът е приковал поглед в последиците от утихващия конфликт във Виетнам, а американците - в антивоенните протести и съдбите на ветераните, които се отдават на алкохол и наркотици, покосени от ужасите на войната. Един от най-големите активисти на пацифистичната кауза се казва Касиус Клей.
Виетнамската война е омразна за всички, като фигурата й на позор се загнездва в американското съзнание. Това е войната, която Америка повече не желае, и младежите, които умират в последните й дни за дискредитирана кауза, когато най-после е сложен край, в много случаи са изоставени като косвени щети.
Но в период на намаляващи вълнения, фигурата на Мохамед Али, който е призован да отиде на фронта но се отказва, воден от съвестта си, е започнал да се бие отново. Той си е върнал боксовите права (след като са му били отнети през 1967), преодолял е Джери Куори през октомври 1970 в Атланта, единственото място, което се съгласява да се проведе боят, и се заема да изгражда наново кариерата, която е бил готов да жертва за Ислямската религия.
Преди боят в Заир, Мохамед Али е жаден. Той иска да докаже на света, че не е бил прав да го отритне така. С възстановени права, чието юридическо осъществяване се проточва ужасно дълго заради смененото му име, щом се завръща, Али изглежда доста добре за човек, който е бил извън ринга за три и половина години.
Джо Фрейзър го побеждава в Двубоя на века през 1971, но в следващите години идват 13 победи с различна тежест (включително останала незабелязана победа при реванш срещу Фрейзър) и загуба с разминаващи се мнения на съдиите срещу Кен Нортън – и Али, за изненада на всички, освен своя собствена, е по-хитов, отколкото в пика на дотогавашната си кариера.
Предпоставките
Възраждането му, дори и да е илюзорно, устройва всички: боксовата аудитория, телевизиите, промоутърите и останалите боксьори от тежката категория. Спортът е бил скучен в негово отсъствие, и се нуждае от шумността му и стила му.
Той е по-бавен, естествено, нанасяйки повече, но по-тежки удари от стабилна позиция, без толкова танци по ринга. Не изглежда да има значение все пак, че когато стига до Заир, вече е на 32 години и е видимо отслабнал.
Никой от уважаваните критици не говори положително за него. Някои букмейкъри му дават коефициент 40-1 и почти всеки експерт се опасява за безопасността му срещу Форман, който минава за "чудовище".
Но пък интелектуалците и творците - от Хънтър С. Томпсън до Норман Мейлър, Джордж Плимптън и Джеймс Браун - се смесват с редовната публика на боксовите мачове. Те са дошли не толкова да гледат истински бой за световната титла в тежката категория, колкото да се окъпят в блясъка на легендата, която е отказала да напусне, герой, който със сигурност ще им осигури история, дори и тя да е тъжна.
На едно от най-странните места за боксов мач - с наближаваща буря, на стадион в Киншаса, някога използван за екзекуции на дисиденти - Али постига такъв ефект, че си спечелва правото отново да бъде считан за Краля на света.
От самото начало до края събитията са сюрреалистични, като се развиват в няколко месеца чрез различни обстоятелства (порязване на окото на Форман при тренировка), придружена от музикален фарс, който е заснет блестящо за поколенията, и почти никакви доходи.
Али внася нещо специално във всяко събитие, от влизането в стая, до борбата с правителството си, та до победата над страхотния Форман в осмия рунд на боя им в 4 часа сутринта на 30 октомври 1974, за който се счита, че е засилил режима на деспотичния лидер на страната, Мобуто Сесе Секо Куку Нгбенду ва За Банга, който управлява от 1965 до 1997 г.
Боят
Що се отнася до самия двубой, той е уникален. Али избира изключително рискована тактик, като използва отпуснатите въжета, за да се изтласква ексцентрично извън обхват, с извит гръб, което периодично го удържа в безопасност от масивните като дъбови стволове ръце на дотогава непобедимия Форман, изцеждайки силите и вярата в себе си на Джордж.
Али продължава с рискованата тактика, докато не избира подходящия момент да нанесе изненадваща атака по брадичката на противника си.
След като поема най-тежките удари на Форман, Али се оттласква от въжетата, за да го повали с финално дясно кроше, което е почти перфектно.
Този удар е безпогрешен. Когато Форман се завърта и пада, а замаяната му глава се надига за кратко, за да види само светлините на ринга и нощта сред джунглата, историята е пренаписана.
Али казва на репортерите, че е избрал да не нанася още един удар, докато Форман е падал, за да не разваля симетрията на падането му.
Може би наистина е така.
Мохамед Али успява да докаже на всички, че един крал, свален от трона си, може да се завърне на него въпреки всички обстоятелства. Просто защото той е трябвало да бъде там.
