С повече жертви от Уанстийн и Бил Козби, взети заедно: Как е било позволено на Лари Насър да насили толкова много момичета?

Лари Насър е бил фантастичен лекар - всички казват така. На много малки момичета, които са били пращани при него, също е казвано така. На родителите им е било обяснявано, че дъщерите им са късметлийки да бъдат лекувани от ръцете на доктор, който лекувал и олимпийци! Олимпийският отбор на САЩ и Щатският университет в Мичиган са били негови работодатели в продължения на десетилетия и, според бивши негови пациенти - са игнорирали всякакви оплаквания срещу него. Все пак, Лари Насър е бил изключителен лекар, а никой не повтаря това повече от самия него, който използвал репутацията си да привлича стотици, а може би и хиляди жертви към "лечението" си.

"Бях фантастичен доктор", написа още веднъж той в писмо до съдията по делото си, отговаряйки на множеството обвинения в сексуален тормоз, основно срещу малолетни момичета.

"Вече не сте доктор", отвърна му остро съдия Розмари Акуилина, малко преди да произнесе присъдата му от 175 години затвор, след което добави: "Не бих насъскала кучетата си срещу вас дори. Сега ви подписах смъртната присъда."

Скандалът около Лари Насър е най-големият сексуален скандал в историята на спорта. Жертвите на Насър, които включват част от най-известните спортисти в днешно време, заедно със Симон Байлс и Макейла Мароуни, надхвърлят броя на жертвите на Харви Уайнстийн и Бил Козби, взети заедно. Насилието се е случвало по целия свят - момичета са били насилвани по време на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., в ранчото Каролий, в олимпийския тренировъчен център на САЩ в Тексас, по време на гимнастически семинари в Ротердам...

В дните на едноседмичното изслушване по делото повече от 150 жени дадоха показания срещу Насър, описвайки животите си, смазани от травма и срам. Срамежливите малки момиченца, намерили капка самоувереност чрез спорта, се превърнали в тийнейджърки и възрастни, изпълнени с омраза към себе си заради мъж, чиято цел е била да им помага да успяват в спорта, който те обичат, вместо да ги насилва отново и отново.

Най-очевидната дума, която изплува в съзнанието може би на всеки е "КАК". Как е могло всичко това да се случи? Как е възможно от американската гимнастика да поверят толкова много момичета в ръцете на някого, който посещава момичетата по хотелските им стаи през нощта, за да "проверява гениталиите им", и то без никакво наблюдение? И как е било възможно всички оплаквания срещу него да бъдат отхвърляни с лека ръка в продължение на толкова дълго време, както олимпийската шампионка Али Рейзман попита по време на показанията си?

"Много е лесно да говориш, че здравето на спортистите е приоритет от най-висока степен. Но американската гимнастика го говори това от години, а по същото време се случваше този кошмар. Мисля, че хората не разбират колко ужасяващ е този случай. Мисля, че те не осъзнават всички аспекти на историята и не разбират, че шефовете на гимнастиката и Олимпийският комитет създадоха перфектната среда за едно чудовище", бяха част от думите на Рейзман, която е двукратна олимпийска шампионка от Лондон 2012, олимпийска шампионка от Рио 2016, а в колекцията си има още два сребърни и един бронзов олимпийски медал.

За външните на гимнастиката хора тези въпроси изглеждат необясними. Но за онези, които са се докосвали до този спорт, имат елементарни отговори.

"В света няма друг спорт, в който могат да се случат подобни неща, освен гимнастиката - казва Джоан Райън, чиято книга "Little Girls in Pretty Boxes" ("Малки момичета в красиви черупки" - почти буквален превод от англ.) от 1995 г. все още се смята за една от най-добрите книги за този спорт. - Тези момичета са отглеждани от съвсем малки да отричат всичко нормално. Боли те коляното? Много си мързелива. Гладна си? Не, ти си дебела и лакома. Тренирани са да се съмняват в собствените си чувства и точно поради тези причини подобно нещо може да се случи на повече от 150 от тях."

Дженифър Сей е държавна шампионка на САЩ от 1986 г. и казва, че е била наясно със сексуалното насилие, когато е била състезателка през 80-те: "Имаше двама треньори мъже, където тренирах, които бяха насилници. Единият тренираше момичетата и упражняваше емоционално и физическо насилие. Една от съотборничките ми ми сподели, че я е насилвал в продължение на години. Треньорът на брат ми в същата зала бе известен педофил. Момчетата говореха открито за това. Но никой не правеше нищо. Насилникът бе известен треньор и никой не искаше да петни репутацията му. Освен това, всички се страхуваха, че ако "разлаеш кучетата", няма да попаднеш в отбора и ще бъдеш отлъчен от спорта завинаги. Което е самата истина, както чухме и от свидетелите по случая срещу Насър."

Извън многобройността на жертвите, най-шокиращият факт е как насилието е било прикривано и потулвано, а още повече - колко дълго. Първите оплаквания срещу Насър са подадени през 1998 г. в Щатския университет в Мичиган, но отново никой не е направил нищо. Разследване на Indy Star по време на процеса срещу Насър разкрива как Федерацията по гимнастика пренебрегва оплакванията за сексуален тормоз в този спорт. В продължение на години треньорите и функционерите по високите етажи на Федерацията са били защитавани за сметка на спортистите.

"Федерацията и Олимпийският комитет не искаха да плашат спонсорите и да рискуват да загубят камарите олимпийски медали, които момичетата и момчетата печелеха. Затова просто прикриваха случващото се. И в един момент прикриваха толкова много неща, че станаха съучастници. Затова започнаха да прикриват още по-усилено, защото вече защитаваха и себе си потенциални съдебни процеси", казва още Сей.

Процесът срещу Насър хвърли светлина върху света на спорта, в който представянето е по-важно от сигурността, а медалите от морала, за което отдавна се говори в гимнастиката. И, наистина, неизговорените предположения, че се случват подобни неща в гимнастиката, може би обяснява защо до последната седмица от процеса случаят получаваше толкова малък медиен отзвук в сравнение с предишните обвинения за сексуален тормоз в други спортове и други аспекти от живота.

Джоан Райън пише още за бруталния режим в ранчото Каролий, ръководено от Бела и Мария Каролий, където Насър също е работил, а гимнастичките са били оставяни без храна и вода в толкова дълги периоди, че е трябвало да молят съотборниците си момчета да им носят тайно. Докато трениращите в Каролий носели медали, всички ги обичали. Когато Джейми Данцшър проговори за насилието в Каролий през 2000 г. обаче, Washington Post излезе с коментар, в който пише за нея: "Соченето й с пръст бе по-елегантно представяне от това, с което завършихме на четвърто място".

Почти две десетилетия по-късно Данцшър бе една от жените, които свидетелстваха срещу Насър, а в същото време, срещу Бела и Мария Каролий са повдигнати други обвинения, свързващи ги с Насър. От американската гимнастика обявиха, че вече няма да използват ранчото им за лагери на отбора.

"Когато написах това за ранчото през 1995 г., треньорите казваха: "О-о, това са просто момичета, отчаяни, защото не са спечелили нищо." Тъжно е, защото момичетата сами трябваше да изправят Насър пред съда, защото знаеха, че няма да получат помощ от възрастните около себе си", добавя Райън.

От началото на процеса срещу Насър ректорът на Щатския университет в Мичиган Лу Ан Симон подаде оставка, заедно с няколко шефове във Федерацията. Фактът, че нито един представител на Американския олимпийски комитет не присъства в съдебната зала по време на процеса срещу Насър обаче, поставя под въпрос колко загрижени са наистина за разрешаване на проблемите в гимнастиката.

"Промяната трябва да дойде от законотворците, а не от НПО-тата. Правителството трябва да приеме закони, и то бързо, защото тези момичета са още деца. А дори това да означава печеленето на по-малко медали, така да бъде", добавя Райън.

Champion Women - организация, която защитава правата на момичетата и жените в спорта, оглавявана от олимпийската шампионка Нанси Хогсхед-Макар, изпрати отворено писмо до Конгреса, подписано от стотици елитни настоящи и бивши спортисти, сред които тенис легендата Мартина Навратилова, настоявайки за приемането на закони в защита на младите спортисти от сексуалните хищници.

"Проучвания показват, че колкото е по-успешен един спортист, толкова по-вероятно е да е бил жертва на сексуално насилие от някой от собственото му обкръжение. Нужни са поправки в закона, които да попълнят дупките, за да бъдат нашите спортисти защитени."

А нечии травми са толкова дълбоки, че съзнателно или не, се прехвърлят към следващите поколения.

Запитана дали би записала дъщеря си да тренира спорт, Сей отговаря: "Не. Мисля, че детството е най-пълноценно, когато го изживееш просто като дете."