„Любовта и лакомията оправдават всичко.“
Оскар Уайлд
През 1478 г. в Лондон е роден Томас Мор – английски юрист, писател и политик, канонизиран от папа Пий XI през 1935 г. Безспорно, най-известното творение, което Мор ни оставя, е трактатът му „Утопия“. Критикувайки и противопоставяйки се на порядките на своето време, Мор описва въображаема островна държава със съвършена социална, правна и политическа система. В Утопия няма частна собственост, всичко е общо, разбирай държавно, няма безработица, а от физически труд биват освободени само тези, които демонстрират необикновен умствен талант, който предполага посвещаване на научна работа. Утопийците живеят в условия на равенство, няма противопоставяне между граждани и селяни. Въобще – идилия.
Както вече предполагам сте забелязали, описаният от св. Томас Мор строй безкрайно много прилича на един друг режим, който беше построен, ама не чак дотам. Няколко века след британеца другарите Маркс и Енгелс доразвиват идеите на Мор, както и на италианеца Томазо Кампанела, за да създадат идеологията, основана на принципа „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“. Всъщност, оказва се, комунизмът не реализира експроприация само на поземлена, а и на интелектуална собственост.
***
Българският национален отбор по волейбол пропуска Олимпиадата в Рио де Жанейро. След последователните класирания за Пекин и Лондон, при това и в двата случая, гарнирани с класиране в първите пет, най-успешният ни колективен спорт се… издъни? Не, в никакъв случай. Може да се провали с гръм и трясък само тим, който е изпъстрен със звезди от световна величина, които се развиват благодарение на десетилетна обществена стратегия за развитие на спорта. В България подобна картинка няма как да бъде описана, просто защото не е налице. За всеки трезво мислещ човек, който е близо до случващото се в родния волейбол, придобиването на виза за Рио си беше чиста Утопия.
Да, именно заглавието на книгата на Томас Мор е най-подходящото понятие, с което можем да се изразим мечтата, за която всички бленувахме. Любопитно е, че думата „утопия“ е не просто използвана от Мор, тя е измислена от него. Етимологията ѝ идва от гръцки – „не място“ или „място, което не съществува“. Утопията изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия. Също като българския волейбол, ако слушаш интервютата на управниците му. Обединяващият фактор между идеята на Мор и волейбола ни е, че и двете са приватизирани (ау, каква ирония в термина) от номенклатурата.
***
Въпреки тоталната утопия трябваше бързо да се генерират оправдания за некласирането, защото, знаете как е, илюзията за меда и маслото трябва да се поддържа с всички възможни методи, вкл. с „Матросов на амбразурата“.
Разбира се, първи в списъка са травмите на основни състезатели, абсолютен факт, но #KOЙ ще попита защо нямаме равностойни резерви и защо в последния олимпийски цикъл (много го обичаме това понятие, няма как да го пропусна) нито един млад състезател не беше интегриран в представителния ни тим (и не – 23-годишният Ники Пенчев не е млад и е в състава от над пет години)? За специалистите отговорите са лесни, но ужасно болезнени – залите, школите, методиката – с една дума – мизерията в детско-юношеските школи, говорили сме го десетки пъти, та чак ни се изтъркаха езиците. От страдание. И от яд, че родните функционери ни лъжат в очите и обръщат пирамидата на развитие, купувайки домакинства в лъскава опаковка само и само за да демонстрират колко се грижат за волейбола, докато той вътрешно се гърчи в предсмъртните си мъки.
Световната конспирация също беше намесена с оглед разпределението на квотите за Олимпиадата поради факта, че Европа щяла да бъде представена твърде постно, като се има предвид съотношението на силите. Вярно е. Само че тук трябва да се отбележат два момента: първо, форматът е един и същи за всички и второ – шефът на световната федерация Ари Граса си постила за нов мандат, също както го правят волейболните ни управници. Само че бразилецът го прави с квоти за състезания, съблазнявайки по-широка гама от държави, а не със 125 лева за „пътни разходи“, прибрани елегантно в хартиен плик, за представителите на клубовете.
Понеже това не е достатъчно, изключително безотговорно след унизителния побой, нанесен ни от Русия, треньорът Пламен Константинов отказа интервю на националната телевизия, защото… бил недоволен от съдийството. Ако ми позволите, ще коментирам (без)действието на Константинов с думите на треньора на сръбския представителен тим - легендата Никола Грбич, който също не успя да изведе своите възпитаници до Олимпиадата в Бразилия и доколкото познавам сръбските нрави – едва ли в западната ни съседка са особено щастливи от този факт:
„Prvo ja treba da se zapitam da li je ovo što radim dobro. Svi bi prvo trebalo da krenemo od sebe...“
Преводът е напълно излишен.
Тъжно е, но за българския волейбол е настанал мор. Иницииран от последователите на идейните крадци, припознали св. Томас Мор.
