Десет години и седем дни преди да разбие Англия с 4:1 в осминафинал на световно първенство, Германия записа една от най-тежките си загуби. Бундестимът падна от Португалия в последния си мач от груповата фаза на Евро 2000 и остана на последно място в потока. След този двубой самите германци признаха, че във футбола им няма бъдеще.
„Кризата в детско-юношеския футбол е толкова голяма, че няма да можем да разчитаме на успехи от националния отбор още доста време. След поколението на Клинсман не идва нищо и вероятно ще минат много години, преди да израсне и да се появи ново поколение победители", бе тъжното заключение на ръководителите на немския футбол.
Преди този мач с Португалия, Бундестимът има и други провали. Те обаче са редки и в страната ги отдават на случайни фактори. През 1994 г. Германия загуби четвъртфинала на световното първенство в САЩ от България след попадения на Стоичков и Лечков. През 1998 г. Германия бе отстранена от Хърватия с 0:3. Именно тогава темата за настъпилата във футбола криза започна да става все по-актуална. В страната си признаха, че лидерите на националния отбор са безнадеждно остарели, а техни млади заместници просто няма.
След провала на европейското първенство през 2000 г. в Германия все по-усилено се замислят за бъдещето си.
„През 1998 г. тимът ни не се представи особено успешно на световното първенство във Франция. Брояха ни за фаворити, а отпаднахме на четвъртфинал, при това от Хърватска. Две години след това на европейското първенство останахме само с една точка в групата. Именно тогава футболният ни съюз разбра, че трябва да се действа. На практика отборът, който заведохме в Белгия и Холандия бе твърде стар. Най-младите бяха Михаел Балак, който тогава бе на 23 г. и малко под тази възраст бе Себастиян Дайслер. Останалите прехвърляха 26, а имаше някои - и то не малка група на и над 30 години. Виждахме как в другите състави израстват млади футболисти и осъзнавахме, че в нашия отбор такива просто няма", връща се назад в годините журналистът от списание „Kiker" Харалд Кайзер.
Решението е намерено - местният футболен съюз започва разработката на нова програма насочена към развитието на младите футболисти. Тя стартира през 2002 г. веднага след като Германия, малко изненадващо стига до финала на световнотото първенство в Южна Корея и Япония. Програмата се нарича „Да поощрим таланта".
„Ако сравним Германия с други страни можем да отбележим, че в нашата страна има нелоши детско-юношески школи. Най-добрите естествено са при силните отбори. И въпреки това изследователите на немския футболен съюз отбелязват, че те не могат да изградят толкова като брой силни играчи, колкото са нужни на националния отбор.
На практика почти всички звезди на тима ни не са излезли от тези школи. Точно обратното - тяхнаха кариера тръгва от мънички отбори с регионално значение. Така са започнали Михаел Балак, Йенс Леман, Оливер Бирхоф, Йенс Йеремис", разказва специалистът по детско-юношески футбол Йорг Цвингман.
Федерацията дори изпраща специалисти в други страни, за да се запознаят и с чуждия опит. Изводът е безпощаден - да се възлагат надежди на клубовете в подготовката на млади играчи за националния отбор е път на никъде.
Много играчи при тази система просто отпадат на определен етап, защото се чувстват по-слаби от талантливите си връстници. А във футбола често се случва играчът да се развие по-късно. Както става с Мирослав Клозе, който преди да попадне в мъжкия състав никога не е играл в юношески или младежки тим. Именно тогава в страната осъзнават, че за такива младежи е необходима национална програма.
Такава, каквато например има в Холандия. И въпреки че на футболния терен двете държави се конкурират, германиците не се притесняват да почерпят опит именно от там.
Първият сезон, в който реално програмата „Да поощрим таланта" работи е 2002/03. За да стартира тя от немския футболен съюз са изградили 390 тренировъчни бази из цялата страна. Географското им разпределение е от изключителна важност, ръководителите на немския футбол държали такива бази да има навсякъде и те да са равно отдалечени едтна от друга. Така се давала еднаква възможност на всяко дете, което иска да стане футболист. Създават се добри условия за работа и на скаутите на различните клубове. Те вече можели да наблюдават млади играчи в целия регион.
390-те тренировъчни бази приемат 22 000 (!) деца на възраст от 11 до 17 години. С тях започват да работят 1200 треньори, всички до един германци. Всичко това се следи от 30 координатори от футболния съюз. Това са хора, които обикалят базите, инструктират треньорите, наблюдават децата и как върви целия процес. Децата от своя страна са разделени по възраст - от 11 до 13 години и от 14 до 17 години. Още от 14-годишни малките таланти започват да се обучават и на футболна тактика.
Всичко това дава резултат. Ако имаш талант на практика няма значение в коя част на страната живееш. На всякъде ще ти обърнат внимание, защото базите обслужват около 70 клуба, разположени в съответния регион.
Естествено, всичко това струва пари. И то не малко - 10 милиона евро годишно. Голяма част от тези пари идват от двата най-големи спонсора на футболния съюз - „Mercedes" и „Adidas". Те ясно осъзнават, че освен всичко друго това е и важен социален проект.
От 1999 г. в страната действа улеснена процедура по получаването на местен паспорт. Има и стотици програми за интеграция на емигрантите в немското общество. Младите футболисти дори от други националности могат и се възползват от програмата „Да поощрим таланта" толкова, колкото и онези родени в Германия. И всеки такъв футболист в страната знае, че ако успее да се отличи от останалите ще получи своя шанс в националните гарнитури.
До такава крачка се прибягва в резултат на дълбокото разочарование от големите форуми от края на 90 и началото на новото хилядолетие.
Първите резултати от програмата се появяват през 2006-та. Тогава тимът е поверен на младия и неопитен като треньор Юрген Клинсман. Дори когато е назначен на поста обаче никой не вярва, че може да бъде постигнат някакъв успех. Клинсман привлича към състава много младежи, непрекъснато експериментира, резултатите в контролите не са обнадеждаващи.
Така за финалите на световното първенство, които организира Германия, в състава освен опитните Балак, Фрингс, Клозе, Леман и Кан и относително опитните Лам, Фридрих и Швайнщайгер, попадат и Тим Боровски и Лукаш Подолски. Неочаквано и непредвидено отборът започва да побеждава и да играе интересен и привлекателен футбол. Германия завършва трета и може би това е първият случай в историята на този отбор, в който бронзът се приема като успех.
За Евро 2008 г. тимът е поверен на Йоахим Льов. До този момент той е в щаба на Клинсман като помощник. Самият Клинсман признава, че той е по-скоро мениджър, а тактиката зависи изцяло от асистента му. Това е последното, което убеждава федерацията да се довери на Йоги Льов. Той прибавя към състава още два продукта на програмата за подпомагане на таланти - Марио Гомес и Клеменс Фриц. Резултатът - финал на Евро 2008 с минимално поражение от Испания.
Без проблеми Льов и неговите момчета се справят и със следващия квалификационен цикъл. В тима влизат още таланти, които са се възползвали от 10 милионната инвестиция на немския футболен съюз - Жером Боатенг, Месут Йозил, Какау, Марко Марин, Симон Ролфс, Сердар Тасчи, Хайко Вестерман, Холгер Бадщубер, Томас Мюлер, Тони Кроос.
Преди световното първенство Льов и неговите „бебета" получиха сериозен удар след като най-опитните играчи, които се очакваше да дърпат дебютантите напред като капитана Михаел Балак, Рене Адлер, Хайко Вестерман се оказаха извън борда заради контузии.
Тревогите дотук са напразни. Германците загубиха в ЮАР само един мач - срещу Сърбия, но дори тогава доминираха, въпреки че играха и с човек по-малко. А един двубой не може да повлияе на общата оценка - Бундестимът е на прав път. И няма нужда да чака много за новото поколение победители
