В навечерието на голямата битка между Кубрат Пулев и Самюел Питър продължаваме поредицата за историята на бокса ни.
Вече ви представихме най-големите шампиони на ринга, както и онези талантливи боксьори, които по една или друга причина не успяха да стигнат до върха.
Но на ринга и около него са ставали и големи драми, решавали са се човешки съдби.
Някои битки дори са завършвали със смърт.
Такъв е случаят с българския професионалист Цветан Тодоров, загинал преди 22 години на ринга в швейцарския град Санкт Гален. Срещу обещание за хонорар от мизерните 500 долара този боец си отива без време, оставяйки вдовица с две малки деца.
Вторият мач от афиша на професионалната боксова вечер на 6 ноември 1994 г. в Санкт Гален противопоставя един срещу друг българина Цветан Тодоров и швейцареца Марко Пикиарело.
„Двубоят вървеше без тежки удари, а стотината зрители дори малко скучаеха”, разказва арбитърът Даниел Жилерон, приел да свири мача срещу хонорар от 70 швейцарски франка.
Точно преди гонгът да удари край на третия рунд, Тодоров изведнъж се строполява на ринга. Лекарят напразно се опитва да го свести, като му бие седем инжекции.
28-годишният боксьор от град Кубрат е откаран в болницата, където умира четири дни по-късно, без изобщо да дойде в съзнание.
Това е първият смъртен случай в швейцарския бокс чак от далечната 1914 г. насам.
Както се оказва, същата вечер Цветан Тодоров се е биел за сумата от 500 долара, което в България по онова време се равнява на шест средни месечни заплати. Аутопсията показва, че смъртта е причинена от кръвен съсирек в мозъка на боксьора.
„В това състояние е бил достатъчен само един шамар, за да го убие”, коментират от болницата и добавят, че е нямало как Тодоров да бъде спасен. Само че задължителните медицински изследвания, извършени десетина дни преди двубоя, са показвали, че всичко със състезателя е било наред при прегледа. Мистерията остава и до днес…
Съпругата на починалия боксьор Ирина пристига по спешност в Санкт Гален, но само за да види как съпругът й умира. Не се намират и 5000 долара, нужни за транспортиране на тялото в България. Накрая го кремират. Две деца на 5 и 7 години остават сираци.
Живота си на ринга залага и Емил Чупренски, имал лудата идея да се бие със счупена челюст в последния рунд за бронзовия медал на световното в САЩ.
Трагична е и съдбата на Цачо Андрейковски, един от най-обичаните български боксьори за всички времена, понесъл страшни удари от съдбата.
А какво да кажем за Тончо Тончев, станал жертва на погрешно треньорско решение на олимпийските игри в Атланта '96?
Или пък за великия Ивайло Маринов, когото заради събитията около Възродителния процес службите за сигурност свалят от самолета точно преди да замине на световното първенство в САЩ?
Едва ли изпитата бутилка уиски е удавила горчилката му…
Вижте съдбите на всички тях в галерията.
