Лари Бърд е сред най-великите баскетболисти, стъпвали някога по паркета на залите в NBA.
Играе в продължение на 13 години за отбора на Бостън Селтикс и става три пъти шампион с тях. В кариерата си той е печелил три пъти наградата за MVP, участвал е в 12 Мача на звездите и печели наградата „Новобранец на годината“ за най-добър дебютант през 1979 г.
Роден в малкото градче Френч Лик, Индиана, той е в едно от най-бедните местни семейства.
Няма телевизор, няма телефон и разполага само с няколко чифта джинси.
Майка му и баща му едва смогват и оцеляват на границата между живота и смъртта.
Безизходното положение, в което Лари се намира, става още по-лошо, когато родителите му се развеждат, а по-късно баща му Джо Бърд, който е алкохолик, се самоубива.
Лари няма нормален дом, няма пари, няма дрехи, няма семейство. Няма най-елементарните неща, които да го определят като нормален човек. На всичко отгоре далеч не е най-привлекателния човек на планетата.
Решава обаче, че няма да се предаде. Той осъзнава, че единственото нещо, което може да го измъкне от калта, е баскетболът. Докато играе в отбора на гимназията в родния си град, той се чувства значим. И било то само в рамките на една тренировка или баскетболен мач, Лари забравя в колко тежко положение се намира.
Благодарение на своя талант, Бърд получава стипендия за Университета на Индиана.
Мести се, за да живее в кампуса на университета, където просто не се чувства на мястото си. Налага му се да контактува с твърде много хора, които по нищо не приличат на него.
Най-вече що се отнася до техния социален статус. Затова Лари напуска и се връща там, където се чувства най-добре – у дома. Той се примирява, че съдбата му е да бъде беден, грозен и нещастен. Започва да работи като боклукчия и поддържайки чистотата във Френч Лик се чувства най-щастливият човек в света.
Година по-късно негов приятел го убеждава, че трябва да отиде в университет и да покаже на целия свят, че Лари Бърд заслужава нещо по-добро. Именно това е най-съдбоносното решение в живота му – да хвърли метлата и отново да грабне баскетболната топка в ръце.
Звездата му изгрява и година преди да завърши е избран под номер 6 в драфта на НБА от отбора на Бостън Селтикс.
Sports Illustrated излиза с брой, в който Бърд е на корицата, а две мажоретки казват „Ш-ш-ш-т, това е най-пазената тайна в баскетбола“.
Лари Бърд се връща в университета, за да завърши образованието си, имайки предварителен договор с Бостън. В последната си година в един мач срещу университета на Мичиган той се изправя срещу бъдещия си най-голям съперник в НБА – Меджик Джонсън. Мичиган побеждава, но в края на сезона Лари Бърд е избран за най-добър играч на колежанското първенство.
През 1979 г. започва кариерата му в НБА, подписвайки най-скъпия договор на новобранец в историята, от който печели 3.5 милиона долара за 5 години. А в края на сезон 1979-80 е избран за Новобранец на годината.
Останалото е история. Лари Бърд променя НБА завинаги и всеки път играе сякаш преди всеки мач някой го е държал в клетка. През 70-те години телевизията не излъчва баскетбол в праймтайма заради лошата репутация на лигата. Но съперничеството между Бърд и Меджик Джонсън променя всичко. Белия срещу черния, момчето от село срещу момчето от големия град и, разбира се, Бостън Селтикс срещу Лос Анджелис Лейкърс!
Двата отбора и техните играчи се мразят от дъното на душите си. А лидерите им Бърд и Меджик не могат да се понасят.
Но една реклама на маратонки променя всичко. Двамата провеждат кратък разговор между снимките и осъзнават, че когато не носят различни цветове, всъщност много си допадат. И така най-голямото съперничество в НБА се превръща в най-голямото приятелство.
Кариерата на Лари Бърд завършва през 1992 г. В последните сезони той играе с хронична контузия в гърба, но не се предава – точно както е правил цял живот. А наследството, което оставя на играта, го поставя сред най-великите, подвизавали се някога.
