Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

България е отбор, когато има треньор

С футболна интелигентност Любослав Пенев успява да извади потенциала на родните футболисти Снимка: BGNES
С футболна интелигентност Любослав Пенев успява да извади потенциала на родните футболисти
В ролята на крило Станислав Манолев разцъфтява и бе най-добрият за България вчера, отбеляза и чудесен гол от 30 метра Снимка: Getty Images
В ролята на крило Станислав Манолев разцъфтява и бе най-добрият за България вчера, отбеляза и чудесен гол от 30 метра

Вчера един масово отписван национален отбор на България бе на крачка от това да победи сребърните медалисти от Евро 2012 и най-вече късметът и хищническият голов инстинкт на Пабло Освалдо донесоха на „адзурите" равенството 2:2.

Суперсилата във футбола Италия, носителка на четири световни и една европейска титла, отстъпваше игрово в съотношение 35:65% владеене на топката и с 7:17 удара към вратата (4:9 в нейните рамки) на една млада група футболисти с лоша репутация в собствената си страна, за която бившият селекционер Лотар Матеус напомни само ден преди мача.

Оказа се обаче, че с няколко промени и размествания в състава и най-вече с треньорска интелигентност от тактическо и психологическо естество наследникът му Любослав Пенев успява да извади потенциала на тези момчета.

Любо не се изразява сложно в интервюта, но очевидно е наследил таланта и усета на чичо си и това се видя при онази сензационна победа срещу Холандия в навечерието на еврофиналите и най-вече вчера в първия му официален мач на националния отбор.

Естествено, прибързаната радост и свръхочакванията, заменящи негативизма, са много лош съветник и трябва да се пазим от хвърлянето от една крайност в друга, защото именно това ще зарадва най-много Армения - следващият ни съперник във вторник, който би било огромна грешка да подценим след престижното ни равенство с италианците.

Но след снощния мач няма как да не сме оптимисти от представянето на новия национален отбор на Пенев Втори.

Какво точно смени той в сравнение с предшествениците си, за да се стигне до така очевидното израстване в играта в сравнение с предишния квалификационен цикъл, когато завършихме на последно място в групата - не само след Англия и Швейцария, но и след такива съперници, от които не е редно да губим, като Черна гора и Уелс?

Националният селекционер взе тихомълком по принцип доста дискусионното решение да не вика звездата Мартин Петров, но при добри резултати никой няма да го критикува за това. След отказа на Димитър Бербатов да се завърне и заболяването на Стилиян Петров средната възраст спадна, а изявен лидер все още не се е появил. Оказва, че за климата в отбора това е добре.

Всъщност опитни играчи има - Емил Гъргоров и братята Миневи са на по 31, но не са със статута на тартори, ами винаги досега са били в периферията на националния и са благодарни за доверието и готови да се раздават докрай без никакво цупене и поза.

На Пенев не му хрумна да призове отново отказалия се от представителния тим Благой Георгиев, а Валери Божинов също няма да получи повиквателна, докато не заиграе редовно.

Вместо това заложи на футболисти от шампиона в „А" група Лудогорец, намиращи се в отлична форма, каквито са споменатите Бадема и Йордан Минев, както и Светослав Дяков, който на национално ниво си е негово откритие.

Титуляр е вече и добре познатият му от работата в Литекс Георги Миланов, който е вероятно най-перспективният млад играч у нас.

Вчера България игра подредено и уверено срещу авторитетния си противник. 24-годишният вратар Николай Михайлов не само че направи няколко добри спасявания, демонстрирайки рефлекса, познат като семейна черта, но и хладнокръвно играеше с крака при върнатите топки под заплахата от противникови нападатели - слабост в неговите ранни мачове.

Връстникът на Ники - бранителят Иван Иванов, също е изчистил играта си от грешките, които с болка си спомняме (вчера нямаше вина за рикошета в тялото му при втория гол на Италия), и показа авторитетно присъствие и в двете наказателни полета. Русия явно е израснал доста в развитието си в сръбския гранд Партизан и заедно с две години по-възрастния Николай Бодуров изжлеждат съвсем прилична двойка в центъра на защитата.

Представянето на близнаците по двата фланга бе познатото - с много енергия, хъс и себераздаване и със забележки от техническо естество, но Миневи играят на върха на възможностите си и вероятно на тях ще се разчита в този квалификационен цикъл. Не трябва да забравяме и наличието на алтернативи в лицето на неповиканите Иван Бандаловски и Живко Миланов, както и за възможността за връщане на Станислав Манолев отзад и за седящия на резервната скамейка Петър Занев, така че бекове дал Господ.

В средата на терена вече стана дума за добрата игра на неочаквано наложилия се Светослав Дяков, а забележки може да има към Владимир Гаджев, който, както и в Левски, често влиза безрасъдно в краката на противниците и винаги е минимум за жълт картон, ако не изчисти играта си.

Вариативността сред атакуващите футболисти, с която разполага Любослав Пенев, е нещо чудесно с оглед на съвременните тактически тенденции - и Ивелин Попов, и Емил Гъргоров, и Георги Миланов могат да играят еднакво добре и по крилото, и в центъра, и в атака, и в халфовата линия, както го правеха и срещу Италия, непрекъснато разменяйки местата си.

На по-офанзивна позиция в сравнение с тази в клубния си отбор ПСВ Станислав Манолев разцъфтява, както се видя вчера, когато бе най-добрият за България, а друг такъв остър флангови играч е влезлият като смяна Александър Тонев.

Радващо е, че „лъвовете" постоянно се опитваха да шутират отдалеч - едно оръжие във футбола, често пренебрегвано у нас. Именно така падна първият гол, дело на Манолев, а от дистанция обстрелваха вратата на Буфон още Гаджев, Тонев и Георги Миланов.

Влизането на Илиян Мицански през второто полувреме определено даде още мощ на атаката, и, както вече сме писали, има нужда от такъв играч в състава, който да е способен да се надборва физически с противниковите защитници. Нападателят на Кайзерслаутерн заслужава доверие и го доказа с победните си голове в контролите с Холандия и Кипър, когато влизаше като смяна, така че май е време и за дебюта му като титуляр в националния.

Всички тези изводи от равенството 2:2 с Италия красноречиво говорят, че България все пак има футболисти и под ръководството на един добър треньор те могат да играят като отбор и да се противопоставят успешно и на водещите сили в света.

Разбира се, не можем да очакваме, че след една година „Скуадра адзура" ще изглежда по същия начин на свой терен, когато всички звезди ще са на линия и няма да я има умората от Европейското, но факт е, че започнахме квалификационната кампания по великолепен начин и, дай Боже, да я завършим пак така.

Минал е само един мач и имаме само една точка, но този чудесен старт би трябвало да ни даде сили да продължим на ниво и в следващите срещи срещу Армения, Дания и Чехия. Напред, лъвове!

Най-четените