Добре, че го има!

Дали бърка в окото на колега от противниковия отбор или „бърка бетон" пред собствената врата, никога не можеш да си равнодушен към него.

Той е от хората, които или не можеш да понасяш, или харесваш силно. Или уважаваш, или презираш.

Обикновено отношението ти зависи от това от кой отбор си.

Защото Жозе Моуриньо е боготворен от привържениците на всеки клуб, в който е работил - главно заради успехите си, но и заради страстта в работата, заради приятелството с футболистите и феновете.

Изисква се известна дистанцираност от нещата, поглед отстрани, за да го харесаш, ако симпатизираш на противниците.

Така например, по стечение на обстоятелствата, след Порто той винаги е работил в клубове конкуренти на тези, които подкрепям съответно в Англия, Италия и Испания.

Независимо от това, си давам сметка за огромното влияние, което този голям треньор и личност има върху съвременния футбол.

От все сърце му желая да се провали и куфея от радост при поредната победа на Барселона в „Ел Класико", но циркаджийските му номера не ме карат да го уважавам по-малко.

Защото Специалния е важна част от шоуто на съвременния футбол и дори когато го разваля с „бетонна" тактика, както направи в Интер, или когато е всичко друго, но не и джентълмен (често му се случва в психологическите войни, които води с Барса), той създава емоции и е последният човек, когото можеш да обвиниш в посредственост.

Представете си и колко гладка и скучна би била хегемонията на лустросаните каталунски херувимчета, ако не беше облеченият в черно злодей, който с всички средства се старае да я наруши, че и понякога успява.

Да благодарим на Мо, че го има, защото дори победата не е така сладка, когато е постигната лесно!

Новините

Най-четените