Рицарят в бяло

Едно момче - 16-годишният Александър Шаламанов, пристъпи плахо на терена на Динамо (София). Да, така се казваше Левски през 50-те години - в този период дори имената на футболните отбори бяха взаимствани от съветските.

Шами, както наричаха снажния юноша, беше изпробван като централен нападател и дясно крило, но на един от приятелските мачове не дойде десният защитник и той зае неговото място.

Там Александър остана до края на знаменитата си кариера и стана легенда - „бяла легенда", защото след кратък престой като войник в ЦСКА, той премина в Славия и й остана верен завинаги.

Любопитно е, че Шами бе и не по-малко добър скиор.Той спечели две първи републикански места в гиганския слалом и дори взе участие в Зимната олимпиада в Скуо Вали през 1960 г.

Но след тежка контузия със ските през 1965 реши да се посвети единствено на футбола. Това бяха годините на големите футболни джентълмени в България. Съботите и неделите се превръщаха в празници - на стадионите в „А" група се събираха не по-малко от 30 000 зрители,за да гледат непредсказуеми спектакли.

Софийските мачове носеха заряда на истински дербита - Локомотив стана шампион през 1964 г., а Славия с Шаламанов - трикратен носител на националната купа и полуфиналист за КНК, където срещна шотландския гигант Рейнджърс.

Зрителите тръпнеха в очакване на знаменитите дуели между нападатели и защитници, които, макар и безкомпромисни, преминаваха изцяло под знака на феърплея...

Шами, безспорен номер едно като десен бек, взе участие в 42 срещи на националния отбор. Той игра във флорентинската епопея и по-късно беше избран в идеалния отбор на Световното първенство през 1966 г. в Англия.

В този период в българският национален отбор играеха велики мъже и ненадминати спортмени. "Това е център нападателят на моите мечти", останал без дъх, промълви Нерео Роко, треньорът на Милан, след мач в София, по адрес на Аспарухов.

А Британската BBC излъчи специален 15-минутен репортаж след равенството Англия - България 1:1 на „Уембли", озаглавен "Двубоят Чарлтън - Симеонов", където бе показано в детайли как националният ни вратар парира неподражаемо свирепите удари на английския майстор...

Да,примерите от този период са много, а в националния ни отбор играеха достойни мъже. Благородници на терена, те бяха благородници и в живота. А бяха и ненадминати майстори. В тези години България повали съперници като Португалия с Еузебио, Италия с Ривера и Мацола и Полша с Любански, а Шаламанов обезвреди забележителни леви крила като Антонио Симоес и Пиерино Прати.

Но дойде Мондиалът в Мексико през 1970 г. След една отчайващо максималистична, но медицински сгрешена подготовка, България загуби един почти спечелен мач срещу Перу с 2:3 и не премина групата си.

И тогава полуграмотни партийни велможи се заеха да въведат ред във футбола, както вече го бяха "въвели" и в останалите сфери.

Техният официоз „Работническо дело" излезе с уводна статия "Да изкореним недъзите на българския футбол" (явно класирането на финалите на три поредни Световни първенства бяха сериозни "недъзи"!).

Това изключително поколение футболисти бе форсирано да се "пенсионира",а някои бяха само на 30-31 години. Достойни играчи като Шами, Митата Якимов, Петър Жеков, Чико Дерменджиев, Тумби Попов, Монката Симеонов бяха извадени постепенно от националния отбор. Те играха още известно време в клубните си отбори, откъдето бяха пратени също в "запаса". Не им разрешиха да играят и в чужбина,а можеха да дадат много,още толкова много...

И те си тръгнаха - Шами и другите. Но оставиха у нас приятния спомен за своята игра и своето време. Една красива приказка за кавалерство, морал и достойни мъже, играещи с чест...

 

Новините

Най-четените