След изваждането на борбата от олимпийската програма на последното Изпълнително бюро на МОК изплува един важен въпрос. Няма ли нужда от смяна на приоритетите в българския спорт, ако решението бъде потвърдено и на 125-тата сесия в Буенос Айрес на 7 септември?
В момента борбата е един привилегированите спортове в страната след резултатите в Лондон и като такъв попада в първата група на финансиране от държавата. При това до Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година. Олимпиадата в бразилския мегаполис може и да се окаже и последната за борбата под петте преплетени кръга.
Въпреки че решението на МОК среща сериозен отпор от големите сили в спорта като САЩ, Русия, Турция и България, то трябва да дава и сигнал „Тревога" при управляващите спорта у нас. Причините са съвсем ясни.
Борбата е един от най-добре дотираните от държавата спортове в страната. Факт е, че тя е и най-успешният такъв в историята. Поне на родния спорт. Но замислете се - ако сте родители, бихте ли насочили детето си да тренира борба? С какво този спорт може да го обогати като личност? И как това ще спомогне за израстването му като част от активното гражданско общество, към което така усилено се стремим? В развитите страни правителствата и спортните им подразделения се ориентират натам младите да тренират плуване и лека атлетика.
И неслучайно те са каймакът в програмата на Олимпийските игри. Когато приключи едното, започва другото. У нас нещата са различни, но може би е време да се променят. Да, вероятно МОК може да върне борбата на поправителния изпит. Да, борбата е един от основополагащите спортове на древните, а и на съвременните олимпийски игри. И със сигурност заслужава много повече да е в програмата от ролковите спортове, спортното катерене или ушуто.
Но да, истина е и друго - борбата не е никак атрактивна за зрителите - една от основните причини за решението на олимпийския комитет за изхвърлянето на спорта от движението. Във време, когато телевизионното излъчване е първи приоритет, борбата изглежда достатъчно неатрактивна.
В България тя се гледа веднъж на 4 години, при това при добри резултати на родните състезатели. Както видяхме, те също не отговориха на очакванията. И със сигурност не оправдаха изсипаните от държавата милиони. Струва ли си това наливане да продължава при заплахата от изхвърляне на спорта от олимпийската програма в България.
Не дойде ли време децата в държавата да имат възможността да тренират различен вид спортове? Спортове, които допринасят за колективния дух. Спортове, които могат да обединят нацията, като футбол, волейбол, баскетбол. Този въпрос трябва да си поставят в Министерството на физическото възпитание и спорта. И преди, и след изборите. И да стане ясно накъде всъщност отива борбата в България.
