Ламбертус Ван Марвайк е висок, елегантен и обича да слуша гласа си. Висенте дел Боске е намусен, мълчалив интроверт със смешни мустаци.
Сякаш двамата няма как да са по-различни от това! Но замисляйки се отвъд повърхността, откриваме, че общото е че и двамата "седят на задната седалка", оставяйки играчите си да бъдат звездите.
Докато Диего Марадона премисля дали да продължи да бъде треньор на Аржентина, не е зле да хвърли едно око на работата на своите колеги, които достигнаха финала. Марадона се държеше като клоун на пистата, всеки ден присъстваше в заглавията и фактически сам беше голямата звезда в аржентинското шоу.
Ван Марвайк и Дел Боске оставиха славата на своите футболисти и те дадоха най-доброто от себе си. За разлика от южноамериканския маестро, който е една от най-големите футболни звезди, раждани някога, въпреки успешната си кариера те бяха просто двама добри играчи. Дел Боске беше грубоват защитник на Реал (Мадрид) с 5 титли и 18 мача за националния, вкл. и участие на Евро'80. Холандецът - сносен халф, който изигра само 1 среща с оранжевата фланелка. Испанецът го надминава в постиженията си и като футболист, и като треньор, но в края на краищата и той никога не е бил звезда.
Висенте започна скромно като играещ треньор на дубъла на Реал. Безкрайно предан на родния си клуб, започна да се изкачва в йерархията стъпка по стъпка. Когато през 2003 бе принуден да напусне, той бе прекарал 40 години на "Бернабеу"!
Властването му в клуба съвпадна с началото на "галактическата" епоха, когато бяха привлечени Роналдо, Зидан, Роберто Карлуш и Фиго. С тях той спечели две титли на Испания и две в Шампионската лига. Справи се толкова добре тогава, защото не търсеше конфронтация с голямото его на играчите. Неговата скромна персона обаче не се вписваше в концепцията на президента Флорентино Перес за големия Реал и той не поднови договора на треньора си. Оттогава насам мадридският колос безуспешно се опитва да спечели нова европейска купа...
В по-малко славната състезателна кариера на Ван Марвайк върховете са една купа на Холандия с Алкмаар и първо място във Втора дивизия с Маастрихт. Той също започва като треньор с юношески отбори, но докато Дел Боске работи с подрастващите футболисти на Реал, холандецът работи в далеч по-непретенциозни клубове. Седемнайсет (!) години по-късно, когато достига финал за Купата с Фортуна (Ситард), той привлича вниманието на гранда Фейенорд. Спечелената Купа на УЕФА с ротердамския клуб през 2002 по-късно му донася договор с победения от него Борусия (Дортмунд), но в Германия Берт така и не успява да постигне нищо съществено за две години и половина.
Същото се отнася и за Висенте, който се пробва в турския Бешикташ за един сезон. Вероятно тези провали са научили двамата наставници да не изпадат в прибързана радост...
"Разбира се, че ще празнуваме победата, но трябва да го направим по умерен начин", каза Дел Боске след полуфинала с Германия, "Не сме заслепени от успеха и все още нямаме намерение да почваме да се перчим".
Изказването на Ван Марвайк след победата над Уругвай бе в същата тоналност... "Да достигнем до финал е нещо, което страната ни не е правила в последните 32 години, но имаме да изиграем още един мач..."
