Галопиращият майор

Войната бе свършила преди няколко години. Светът си отдъхна от грохота на "Спитфайър"-ите, "Месершмит"-ите и "летящите крепости".

Доскорошните съюзници обаче бяха започнали друга, по-изтощителна и наглед странна война. От двете страни на една невидима "желязна" завеса дебнеха радари, подслушвателни уреди и декодиращи устройства. Двете системи бяха навлезли в едно безкрайно съревнование, в което, наред с новите опустошителни оръжия, те желаеха да докажат своите предимства. Във всяко начинание, дори и в спорта, се търсеше възможност да се демонстрира превъзходство...

Дали заради специалните грижи към футбола или защото съдбата в своята изтънчена непредвидимост бе решила да събере заедно изящни таланти, но в края на 40-те години в Унгария се роди един отбор-явление.

Далеч преди прословутото испанско "тики-така" в равнините около Дунав се появи един нов футболен стил. Възпитаниците на треньора Густав Шебеш използваха умело късия пас, ритъмът бе дирижиран от брилянтни техници, отборът не само се опиваше от играта, а и живееше заради самата нея.

Ядрото на могъщите унгарци се състоеше от неустрашимият вратар Гюла Грошич, майстора на финия пас Йозеф Божик, нападателите Нандор Хидегкути и Шандор Кочиш, но над всички блестеше „галопиращият майор" Ференц Пушкаш.

Освен че покриваше огромна част от терена, той бе просто „обречен" да бележи! Какъв по-блестящ атестат за това от 84 гола в 85 мача в националния отбор!

Отборът,който бе наречен „златен", прегазваше противниците си с изящна неумолимост. Той стана без усилие олимпийски шампион през 1952 г. През 1953 в „мача на века" на „Уембли" бе нанесено първото поражение на англичаните насред Храма на футбола - 6:3, а реваншът в Будапеща бе още по-оглушителен: 7:1, като Пушкаш отбеляза по два гола във всеки от тези мачове...

Но дойдоха финалите на Петото Световно първенство в Швейцария през 1954 г. И макар всички да предполагаха кой ще е новият световен шампион, развръзката протече като в роман на Агата Кристи...

В предварителната група в мача срещу Унгария треньорът на ФРГ Сеп Хербергер реши умело да блъфира, пускайки шест резервни играчи. Пушкаш се забавляваше със своя персонален пазач Вернер Либрих, но той, непреглътнал обидата, го контузи жестоко - пукнат глезен. И унгарският суперталант бе изнесен на носилка.

Това не попречи на майсторите на „футболния чардаш"да постигнат разгромна победа с 8:3.

На 4 юли обаче дойде второто действие на този двубой - финалът, наречен "Мистерията в Берн". Боговете решиха да позатруднят рицарите на изящния футбол - над швейцарската столица се изля пороен дъжд в навечерието на мача.

Но, въпреки това те бяха поканили своите съпруги и годеници да съпреживеят триумфа, а токайското вино се изстудяваше за празненството. Макар и контузен, Пушкаш настоя да играе. И още в 6-та минута той отбеляза, а след още две Золтан Цибор увеличи на 2:0.

Усетили влудяващия мирис на плячка,унгарците атакуваха и атакуваха, опиянени от ритъма на играта. Но насреща си те имаха... германци. Неподдаващи се на емоции и изпълняващи стриктно указанията на „татко Сеп", на чието изсечено желязно лице не трепваше и мускулче, те търпеливо изчакваха своя миг.

И в 18-та минута резултатът стана 2:2... За пръв път се появи смут в унгарския тим.

Но, сякаш за да отхвърлят съмнението, надвиснало в мрачния дъждовен следобед, унгарците се хвърлиха отново напред. Пред немската врата кипеше. Два пъти топката отскочи от гредите и два пъти бе избита от голлинията... За да се стигне до 84-та минута, когато Хелмут Ран при една от редките немски контраатаки прониза смъртоносно Грошич. Германският капитан Фриц Валтер вдигна Купата със златните криле пред изумения стадион...

Ноември, 1956 г. Съветските танкове навлязоха в Будапеща,за да възтановят „справедливостта" след унгарската революция. Хонвед играеше в Европа, а Пушкаш и повечето звезди отказаха да се завърнат в отново поробената родина.

Те получиха от УЕФА двегодишна забрана да играят, но бяха безкомпромисни, че няма път назад.

Джими Мърфи, асистент мениджърът на Манчестър Юнайтед предложи договор на Пушкаш, тъй като отборът бе обезкръвен в Мюнхенската катастрофа, но Футболната Асоциация на Англия не го потвърди.

Само след няколко месеца Ференц се присъедини към Реал (Мадрид) на 31 години и започна втората славна част от своята кариера. За „Белия балет" Пушкаш играеше редом до Ди Стефано, Хенто и Сантамария.

Това бе страховитата бяла епопея на мадридския гигант, а най-знаменитият мач на Пушкаш стана финалът за Купата на европейските шампиони срещу Айнтрахт (Франкфурт) в Глазгоу. Победа със 7:3, където той отбеляза четири гола!

Бъдещият сър - Алекс Фъргюсън, наблюдаваше мача от трибуните, промълвяйки развълнувано: "Не знаех до този момент,че футболът може да бъде толкова красив"...

В следващите години унгарският футбол имаше своите възходи и падения.Играчи като Алберт, Бене, Нилаши и Тьорочик донесоха още слава, но тя не бе с блясъка от 50-те години.

И днес в заведенията край Дунав пред каничка токайско вино се разказват легенди за оня „златен" отбор, който не бе победен в продължение на четири години в 32 мача, в който звезди като Ференц Пушкаш играеха сякаш футбол от друго измерение...