Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да си жена колоездач: Сексизъм, унижения и момиче за всичко

В деня, в който Армитстед става световна шампионка, треньорът й дори не е с нея. Снимка: Getty
В деня, в който Армитстед става световна шампионка, треньорът й дори не е с нея.

9 юни 2016 г., 06:00 ч. – датата и часът, които никога няма да излязат от главата на Елизабет Армитстед, световната шампионка по колоездене в масовия старт на шосе. По телефона й се обажда представител на Антидопинговата агенция на Великобритания, а светът на състезателката се срива за секунди.

Елизабет има три пропуснати допинг теста в рамките на 12 месеца - на 20 август 2015 г., на 5 октомври 2015 г. и на 9 юни 2016 г. Затова я грози и спиране на състезателните й права за 4 години.

Все пак, развръзката е щастлива и британката печели обжалванете пред Спортния арбитражен съд в Лозана, което й позволява участие на олимпийските игри в Рио.

Не толкова щастлив обаче е пътят на Елизабет към върховете на шосейното колоездене.

Когато е на 15, в училището й в Лийдс търсят обещаващи спортисти. Елизабет не е сред най-изявените, но е много активна в различни дисциплини, така че лесно попада в полезрението. А когато я виждат как кара велосипед, става ясно, че подобна бързина и сила не са за пренебрегване.

„Беше ме срам. Трябваше да нося трико и да се състезавам в спорт за стари мъже. Не беше готино“, спомня си колоездачката за първия път, в който се сблъсква със спорта, който ще определя бъдещето й.

С времето обаче обиква колоезденето и започва да й харесва стратегията, която трябва да се прилага. Силният й и независим характер също помагат, а на 17 тя приема спорта вече като професия.

„Дните бяха еднакви. Солидна закуска, въртене на педали и умора до краен предел, после отново у дома, гледане на телевизия и в леглото.“

Монотонното ежедневие обаче си е за предпочитане пред „разнообразието“, породено от факта, че трябва да си жена в поредния мъжки спорт.

Мъжете и жените в колоезденето може да се състезават отделно, но отборите са едни и същи, така ежедневните контакти са неизбежни. Армитстед обяснява как дамите е трябвало да носят каските на мъжете, чувствайки се като слугини.

Най-унижаващият момент в кариерата й идва, когато е на 19 и в 23:30 я будят от щаба й, принуждавайки я да отиде на рожден ден на колоездач в близък бар. Като единствена жена, тя е трябвало да участва в Nintendo Wii игра и да танцува без да има избор, докато всички мъже я гледат.

Колежки на сребърната медалистка от Лондон 2012 добавят, че към жените в колоезденето се отнасят като към играчки, а успехите им се омаловажават, което ги кара да се чувстват отвратително.

В деня, в който Армитстед става световна шампионка, треньорът й дори не е с нея, защото приоритет тогава му е младежкият отбор. Освен това, тя заработва с успеха си 2000 паунда, докато наградата за световния шампион при мъжете е 20000 паунда – проблем, който е засегнат и в автобиографичната книга на състезателката Steadfast: My Autobiography

„Чувствам се омърсена, четейки книгата“, признава Елизабет. И определено трябва да е така.

Разбира се, има и жени, които не се трогват от факта, че са подценявани. Но в никакъв случай не може да е нормално по команда да те вдигат от леглото и да ти заповядват да танцуваш.

Мъжете притежават спорта, а жените трябва да се надяват поне да се в сянка и да са щастливи от това“, е най-тежката присъда не само за колоезденето.

 

Най-четените