Ако слезете на гара Пътни можете да стигнете и пеш. Минавате покрай някои от най-приятните пъбове в квартала, винаги ще чуете разговори за футбол. Разходката е към половин час.
От Хамърсмит вариантите са ви два - да походите или с автобус 220. Надолу по Фулъм Броудуей, чак до Стивънидж Роуд, където ви чака стадионът. Най-старият в Лондон, на цели 117 години. Отвън можете спокойно да го сбъркате с някаква малка пекарна, с червените му тухлички и схлупен вид. Но мястото е романтично, наоколо се разхождат хора, увити в бяло-черни шалчета, а статуята на легендарния Джони Хейнс показва, че сте на точното място.
„Крейвън Котидж" - новият национален стадион на ... България!
Да, звучи нелепо. Това е стадион в Лондон, нали така?
В оставащите 15-ина седмици до края на сезона във Висшата лига, на този терен ще се изявяват двама българи едновременно. Благодарение на Фулъм имаме вече Димитър Бербатов и Станислав Манолев в най-силното първенство на света. Така фокусът на интереса от България към английския футбол рязко се изменя не към някакви Юнайтед, Ливърпул или Челси, а към приятното отборче от най-романтичната част на Лондон, току на брега на Темза.
Те играят в бял екип. Като националите. Ако Бербатов се оправи от травмата, а Манолев е в кондиция, в събота може да ги видим да се носят към вратата на Норич в исторически мач. Двама българи в един тим от най-силните европейски лиги - това не сме го виждали от времената, в които Данчо Лечков и Петър Хубчев бяха лидери на Хамбургер. Германският отбор бе и европейски шампион. Вярно - имахме период на трима българи в Амкар, на няколко в тимове като Металург (Донецк), в турски, гръцки или израелски отбори. Имаме и примери като Енгибаров и Донков в Бохум, като първият не игра изобщо, а вторият бе титуляр и отборът стигна до евротурнирите.
Но не е същото като в събота да си пуснеш Висшата лига и там да има две имена от България в състава на един тим. И да си кажеш - ето ги нашите, бе!
Цял Благоевград вече е от Фулъм, защото и двете ни момчета там са от Джумаята. Манолев рано-рано отиде в посока Ловеч, а оттам - в чужбина.
Бербатов също е родом от Благоевград, но никога не е играл за Пирин-а. На 17 вече беше в ЦСКА, а после- ясно. Германия, Англия, купи, отличия.
Сега двамата ще са нашият отбор за уикенда. Бербатов си е извоювал мястото на лидер във Фулъм и съставът почва с него. Манолев тепърва ще опитва да се доказва на мениджъра Мартин Йол, а конкуренцията е сериозна. Ако е взет за десен бек, нашият национал трябва да измести Саша Ритер, който прави страхотен сезон. Немецът дойде под наем от Кьолн през лятото, но пасна и е несменяем. Пред него, където е любимата позиция на Манолев, играе Деймиън Дъф - ветеран с име, репутация и класа. Идеята на Йол е левичар да е десен халф, за да може да застрашава вратата и с влизания към центъра на атаката и удар. За позицията конкурент е и иранецът Ашкан Дежага, надъхан и техничен играч, който често е използван като резерва отляво и отдясно в полузащитата.
Манолев ще търси място някъде там, където му се открие шанс.
И така, докато родните тимове цъкат из Анталия и дори нямаме контрола на националния на датата, посочена от ФИФА, поне намерихме своя отбор. В събота Фулъм гостува на Норич и мачът ще е по Диема. Бъдете сигурно - в оставащите 15 кръга от Висшата лига, двубоите на Фулъм ще са или директно по някой от каналите на Нова, или поне наживо в сайта на тв компанията. Няма как да е иначе - интересът към Фулъм.бг е обясним. Така един съвсем неголям като подкрепа, история и витрина с успехи клуб от Висшата лига (дори сред най-малките) се оказа „присърце" на България.
Да се надяваме само английският ни „български" отбор да гледа повече към отборите над него, а не към тези отдолу. Защото на теория съставът на Фулъм може и да е твърде добър да изпадне, но историята помни примери за това, че във Висшата лига няма нищо сигурно.
Опазил ни Господ! Тъкмо си намерихме отбор в Англия.
