Руският идол в плуването: На два пъти исках да се откажа, мечтата за олимпийско злато ме кара да продължавам

Шесткратната световна шампионка Юлия Ефимова даде импровизирана пресконференция пред деца от плувен лагер. Децата имаха възможност да влязат в ролята на журналисти и да зададат своите въпроси, а руската плувкиня говори за началото на кариерата си, за трудните моменти и за все още неосъществената мечта да стане олимпийска шампионка.

Интервюто бе по повод шестия златен медал от световни първенства, който Ефимова спечели, триумфирайки с титлата на 200 м бруст в Гуангджу, Южна Корея. Рускинята спечели още сребро на 100 м и бронз на 50 м в същата дисциплина.

27-годишната Ефимова е родена в Грозни. Започва да се занимава с плуване на 7, а първият й треньор е баща й. От години живее и тренира в Калифорния, но продължава да се състезава за Русия.

Как започна с плуването?

- Още от самото начало баща ми искаше да ме направи спортист – споделя Юлия. – Желанието му бе дори по-голямо от моето. Той е бивш спортист, но не толкова успешен. Все пак, малко по малко, успя да ме запали.

Занимавах се и с други неща, но харесвах най-много плуването. Още на 4 започнах да ходя на акробатика, дори преди да започна с плуването. Обичах да рисувам и да танцувам. Но след като започнах училище, ми остана време само за плуването.

Имало ли е моменти, в които си искала да се откажеш?

- На два пъти мислех за отказване – на 16 и на 18. Първият беше преди първите ми Олимпийски игри през 2008 г. Тогава баща ми вече не ми беше треньор и имах друг, с когото имахме доста проблеми. Като добавите към това тежките тренировки и нервите. И три месеца преди Олимпиадата казах на баща ми, че приключвам с плуването. Но той ми отговори: „Може да се откажеш, но само след като си свършиш работата. След това прави, каквото искаш.“ И това, някак си, ме успокои.

Когато бях на 18, не бях толкова сигурна, но мисълта за отказване също се прокрадна. Бях две години по-голяма и по-умна (поне така си мислех тогава). Сама реших да не се отказвам, но трябваше да променя нещо. Смених треньора, смених страната, за да преоткрия себе си. Не можех да продължавам със стария треньор. Той ме изтощаваше физически и психически.

Промените ми дойдоха като глътка свеж въздух. Преразгледах тренировките си и отношението ми към тях.

Каква е разликата между професионалния и аматьорския спорт? И кой е по-удачен за едно дете?

- Професионалният спорт е свързан с много контузии. Той е прекалено физически за едно дете. Въпреки че плуването е смятан за един от най-малко рисковите спортове и дори е предписван от лекари като лечение – но не като професионален спорт, а като аматьорско занимание.

Коя е най-ценната награда за теб?

- Може би Олимпийските игри. Те се провеждат веднъж на четири години и всички се готвят за тях. Трудно е и физически, и психически. Световните първенства са на всеки две години, но Олимпиадите – на четири. Все още нямам златен медал (от Олимпиада) и това е мечтата ми. Имам два сребърни и един бронзов и те са най-ценните ми и най-трудно завоюваните медали (въпреки че има шест световни титли).

Честно казано, не знам колко медала от световни първенства имам. Със сигурност, знам за шестте златни от световни първенства, но за другите не съм сигурна. Или са 17 (точно толкова са – б.а.), или нещо подобно.

Къде ги държиш?

- Най-ценните са в сейф. Останалите са някъде из къщи, по разни кутии. Или някъде другаде. Имам навика, като се прибера, и да оставям нещата, където намеря. А купите са при баща ми. Никога няма да забравя първия си златен медал – през 2009-а в Рим (на 50 м бруст – б.а.). Спечелих първото си световно първенство и се разплаках. Да осъзнаеш, че си най-бързата жена на Земята, е нещо невероятно.

Какво те кара да продължаваш?

- Спечелих първия си златен медал преди 10 години. Мина толкова време, но аз продължавам да се състезавам на най-високо ниво. И сега започнах да оценявам това. Имаше момент в кариерата ми, когато си казвах: „А, браво, още един златен медал.“ Но сега се разплаквам отново. Мислиш си: „Еха, вече съм възрастна, но все още имам сили.“ (смее се).

Мечтата ми е злато от Олимпийските игри, защото нямам. Може би, затова продължавам. Състезавала съм се на три Олимпиади – 2008, 2012 и 2016, и изглежда, че плувам от доста дълго време, което си е така. Но това ме кара да продължавам.

След това децата започнаха да задават по-лични въпроси от типа на лексикона – за пътувания, любима книга, любим град, любима храна и т.н. Ефимова разказа, че обожава да пътува и че е обиколила почти цяла Европа, както и че е била на още няколко континента, главно заради плуването.

Сподели още, че не вярва в тоталното ограничение спрямо хранителния режим и хамбургер от време на време не вреди на никого: „Всичко зависи от количеството и качеството. Но аз съм спортист и трябва да спазвам стриктен режим. Хубавото е, че ми харесва. Обичам зеленчуци, месо и риба.“

Къде предпочиташ да плуваш – в морето или в басейна?

- Със сигурност, в морето. Може би защото плувам постоянно в басейн. Обичам да плувам бътерфлай, въпреки че дисциплината ми е бруст. Харесва ми как изглежда, много е красиво. Но не бих се състезавала в този стил, защото е много труден.

Последен въпрос. Хареса ли ти пресконференцията?

- Много! Харесаха ми и въпросите. Браво, деца. На пресконференция след световно първенство въпросите са по-леки. Благодаря ви.

Новините

Най-четените