В момента е затишие пред буря. И Конър Макгрегър, и особено Флойд Мейуедър поуспокоиха топката след тоновете закани, които се изсипаха между двамата бойци и техните лагери.
Но усещането е, че на 26-ти в Лас Вегас предстои наистина историческо събитие.
Често за него се споменава думата "невиждано" и по този повод ще припомним една история отпреди повече от 40 години.
Необичайният бой се провежда в токийската "Nippon Budokan arena" на 26 юни 1976 г. В единия ъгъл на ринга е Мохамед Али, а в другия... борецът Антонио Иноки.
Трудно е да си представим, че в днешно време някой от най-елитните световни боксьори би приел подобна битка, но надъхан от защитата на световната си корона срещу британеца Ричард Дън, Али склонява да участва в шоуто, което носи гръмкото име Световен шампионат на бойните изкуства.
Организаторите целят да привлекат интерес и спонсори, а според слуховете - на Мохамед Али са обещани астрономическите за онова време 6 млн. долара.
Според мнозина специалисти боят в Токио е предвестник на модерното днес ММА (Mixed Martial Arts).
Антонио Иноки е сред най-известните японски борци през 60-те и 70-те години на миналия век. За успехите му на тепиха свидетелства включването му в Залата на славата на световната борба.
Преди историческото събитие Али е под светлината на прожекторите. Дава безброй интервюта за световни медии и го снимат по време на подготовката.
Иноки обаче засекретява лагера си и не позволява на никого да надникне зад кулисите.
Когато идва време за пресконференцията преди битката, всички се отнасят към боксьора като към суперзведа, каквато всъщност е. Световният шампион се държи арогантно и си позволява дори подигравки с външния вид на съперника. От устата му излизат и неособено любезни думи за съперниците Джо Фрейзър и Джордж Форман.
Домакините са изготвили предварително правилата на боя, който е определен като "вид борба".
Обещават голямо зрелище за публиката, но гарантират, че няма да има сериозни наранявания, особено след като на хоризонта се задава мачът на Али срещу Кен Нортън.
"Сценарият беше нагласен. Али трябваше да понабие Иноки в продължение на 6-7 рунда, след което японецът да се свлече окървавен на земята. Очевидно беше достатъчно луд, че да се съгласи да се пореже сам с бръснарско ножче, ако кръвта на е достатъчно. Али трябваше да се обърне към съдията с молба да прекрати битката и точно по средата на този "хуманен" жест, Иноки щеше да го нападне в гръб. Нов Пърл Харбър!", разказва промоутърът Боб Аръм, пряк свидетел на събитията от 1976-а.
Но както може и да се очаква, не се случва точно по този начин.
Али си е втълпил, че го мамят и боят ще е истински, а азиатците искат да се окъпят в слава след победа над световния шампион.
По негова инициатива се провеждат няколко срещи между двата лагера, за да се увери какви точно са намеренията на японците.
Совалките обаче не помагат с нищо и дори правят фарса още по-голям.
Решава се, че Иноки няма право да атакува и рита Али над коленете, а при ударите с крак единият му трябва задължително да е стъпил на пода.
Боксьорът пък не може да удря съперника, докато е на земята, където всъщност прекарва почти целия мач след безбройните "шпагати" в опит да повали световния шампион, за да може да приложи уменията си на борец.
В петия рунд японецът е близо до това да свали Али, който демонстрира изключителна работа с крака и боксовият му "танц" го измъква. Това е и един от малкото епизоди, в които тълпата в залата наистина се забавлява.
Като цяло обаче в 15-те кръга властва скуката, а Аръм казва: "И най-големият идиот разбра, че мачът не е уреден, защото ако имаше уговорка, боят нямаше да е толкова ужасен".
В крайна сметка "шоуто" завършва без победител и съдията присъжда равенство...
Британският журналист Йън Уулридж пише от Токио: "Японците, които по принцип са сдържани и любезни хора, не можеха да издържат повече. От наетите от тях балкони полетяха остатъците им от сандвичи, след което си тръгнаха. Ако това беше в Лондон, щеше да има масови безредици, а в Париж щяха да изкарат водните оръдия".
"Не бих участвал, ако знаех какво ще представлява този бой", заявява засраменият Али на пресконференцията.
И въпреки че по-късно двамата с Иноки стават големи приятели, шампионът плаща огромна цена в резултат на странната схватка в Токио.
След нея той е с разкъсани кръвоносни съдове и безброй съсиреци в краката. Продължава да се бие до 1981 г., но повече никога не нокаутира противник.
За щастие е малко вероятно на 26-ти да видим подобен фарс, когато се срещнат Майуедър и Макгрегър.
Правилата са договорени - това ще е строго боксов мач, а двете звезди знаят, че ще ги гледат милиони.
Като се има предвид мащаба на събитието, ако се стигне до фарс, можем да си припомним думите на Уулридж. Сигурно е, че 41 години след като японците ядосани захвърлиха сандвичите си по ринга, публиката във Вегас няма да се задоволи само с хвърлянето на храна.
И наистина при провал на шоуто ще има масови безредици и бунтове - от Невада до Лондон и Париж.