Владимир Путин винаги е знаел как да оцелява и върви нагоре. Прави го във времената, в които е в КГБ, прави го и в последвалата политическа кариера.
Именно когато през 1996 г. неговият политически ментор Анатолий Собчак губи изборите за кмет на Петербург, настоящият руски президент се мести в Москва и започва да катери стълбицата там. Само три години по късно е избран за държавен глава, лично посочен от Елцин като достоен заместник.
Ами ако покойният вече Анатолий Собчак не беше загубил вота - дали щяхме да сме свидетели на събитията от последните години?
Никак не е невъзможно. Най-малкото защото Собчак губи от своя опонент с нищожните 1,2 процента и то въпреки корупционните скандали, в които е намесен.
В началото на 1996 г. общинска съветничка от Санкт Петербург разкрива публично мащабна схема, в която са замесени Собчак, Путин и техни приближени.
Тя оповестява, че кметът на Питер е спомогнал за незаконен износ на ценни метали на стойност поне 100 млн. долара във време, в което градът е в тежка финансова криза.
Износът е ставал през фирми-фантоми и всички приходи са били за лично облагодетелстване. Въпреки това Анатолий Собчак е убеден, че ще спечели втори мандат, а Владимир Путин, най-приближеният му съветник, много вероятно нямаше да се преориентира към кариера в Москва.
Но Собчак подценява опонента си Владимир Яковлев, който е брилянтен оратор и редовно се възползва от таланта си.
Анатолий и Путин получават още една неприятна изненада в деня на балотажа - времето в Санкт Петербург се оказва по-топло от обичайното.
Социологически проучвания ден преди това показват, че колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-вероятно е Собчак да спечели. Заради топлото време обаче градът напускат огромен брой руснаци, които се отправят към провинцията, и на балотажа гласуват 190 хил. души по-малко.
Така Яковлев побеждава Собчак с едва 28 хил. гласа отгоре.
Още докато комисиите броят гласовете, Владимир Путин внимателно претегля следващите си ходове. От една страна загубата на Собчак не засяга неговата собствена репутация, но от друга всичко, което дотогава е постигнал в руската политика се дължи именно на вече бившия петербургски кмет.
Ако Собчак беше спечелил за втори път, той със сигурност щеше да задържи Путин при себе си и да го посочи за свой наследник начело на втория по големина руски град.
По този начин, продължавайки с хипотезите, може би именно онези 28 хил. гласа са решили, че Путин няма да е бъдещ кмет на Санкт Петербург, а бъдещ руски президент.
Настоящият абсолютен лидер на Русия всъщност се мести в Москва много малко след загубата на ментора си в търсене на кариерна алтернатива. В столицата Путин бързо се оказва в кръговете на Борис Елцин, не без помощта на свои познати от бившето вече КГБ, настояще ФСБ.
В лицето на Владимир Путин Елцин и олигарските около него виждат идеалния кандидат за следващ руски президент.
Путин се доказва като лоялен, верен на "руската идея", деен и, не на последно място, пълен контрапункт на Елцин. Бившият агент на КГБ почти не пие, спортува активно, в добра форма е и тези му качества вдъхват доверие у руснаците, у които е инстинктивно заложено да търсят "твърдата ръка".
Без изненади на президентските избори през 1999 г. Владимир Путин печели, а останалото, както казват, е история.
