Той признава, че прекарва повечето си сутрешни тренировки в мисли за дългия път, който е трябвало да измине, за да бъде това, което е днес.
Става въпрос за едно 17-годишно пътуване, което 33-годишният Патрисио Мануел успява да извърви с помощта на спорта. През декември той влезе в историята като първия транссексуален мъж на професионалния боксов ринг в Щатите - но по-тежката му битка остава тази извън ринга.
"Откакто бях малък, откакто се помня, виждах себе си като момче. Но си мълчах. Не знаех, че има друга възможност пред мен, а го чувствах като смъртно наказание".
Патрисио Мануел е роден с името Патриша и израства в малкото градче Гардена в Калифорния, близо до Лос Анджелис. Започва с бокса на 16-годишна възраст, когато получава коледен подарък от баба си - членство в боксов клуб.
"Още на първата ми тренировка треньорът искаше да се бия в спаринг с него и ме удари твърде силно. Преминавах през толкова много неща и мисля, че именно тогава за пръв път почувствах, че наистина съм в тялото си, когато бях ударен толкова силно", спомня си той.
От тези първи дни в залата Патриша Мануел обиква бокса и залага изцяло на тази своя страст, за да стане една от най-добрите боксьорки в Америка на своята възраст.
През 2012 г. Мануел все още се състезава при жените, но заради контузия в рамото не успява да се класира на Олимпийските игри в Лондон.
"Бях работил толкова много, за да стигна дотам, че изпаднах в голяма депресия. Запитах се какво трябва да направя, за да обичам себе си, дори без този спорт. И си дадох сметка, че от години лъжа себе си и не мога да чакам повече".
По време на възстановяването от контузията, Мануел взима решението да стане мъж. "Знаех, че не мога повече да живея в лъжа и ако цената на това щеше да бъде да загубя хората, които обичам, тогава бях готов да платя тази цена - защото преди всичко обичам самия себе си".
Семейството му го подкрепя, но не навсякъде среща разбиране и се налага да смени треньора и тренировъчната си зала.
През 2014 г., 26 месеца след последния си боксов мач като жена, Патрисио Мануел се подлага на операция за смяна на пола. Тя струва 6000 долара и е платена от неговата баба - една от най-важните личности в неговия живот, на която дължи и насочването към бокса.
Две години по-късно Мануел започва и процеса по придобиване на професионален боксов лиценз при мъжете. Калифорнийските власти първоначално са резервирани да му го дадат, но ги убеждава решението на Международния олимпийски комитет преди Олимпиадата в Рио, което позволява на транссексуалните състезатели да участват без ограничения на големи форуми.
След като получава лиценза обаче, Патрисио разбира, че не е лесно да открие желаещи да се боксират с него.
Боксьорът продължава да работи усилено с новия си треньор, който неизменно го подкрепя, но трябва да чака до 8 декември 2018 г., за да стъпи на професионалния ринг.
Именно тогава се състоя мачът му в категория супер перо срещу мексиканеца Уго Агилар. И Патрисио Мануел стана не само първият транссексуален боксьор на американския профи ринг, но и първият транссексуален боксьор със записана победа.
Единодушно съдийско решение му донесе успеха над Агилар, който научил за миналото на опонента си едва два дни преди двубоя им.
"Изпитвам уважение към него. За мен това не променя нищо. На ринга и двамата искаме да спечелим", коментира тогава мексиканецът.
"Струваше си всичките усилия и жертви, за да стигна до този мач", радваше се самият Патрисио Мануел. "Знаех, че заслужавам да бъда там. Отворих една врата, сега има сигурно хиляда други врати, пред които трябва да пристъпя, така че ще продължа напред".
Той ще продължава да се бори и на ринга, и извън него, защото вярва, че има още много какво да постигне.
Всъщност в мача му срещу Агилар част от тълпата го освиркваше, даже и след победата му.
Патрисио обаче е свикнал да се справя с негативните реакции, както и с медийното внимание около себе си.
Той се надява да спомогне за приемането на транссексуалните спортисти, като припомня, че чернокожи боксьори като Джо Луис и Джак Джонсън са допринесли за борбата срещу дискриминацията.
"Горд съм да бъда чернокож транссексуален мъж", казва Патрисио Мануел и изразява убеденост, че другите като него няма да се отдръпнат и крият: "Тук сме, няма да изчезнем. Ще има повече и повече като нас".
