Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да бъдеш предпочетен пред Майкъл Джордан и да се превърнеш в най-голямата грешка в историята на NBA

През целия си живот Боуи няма как да се отърве от паралелите между своята кариера и тази на най-великия баскетболист на планетата
През целия си живот Боуи няма как да се отърве от паралелите между своята кариера и тази на най-великия баскетболист на планетата

Това си остава един от най-запомнящите се моменти извън игрището в историята на американския баскетбол.

"Като втори избор в драфта, Портланд взима Сам Боуи от Университета на Кентъки", прочете комисионерът на NBA Дейвид Стърн.

Разнесоха се малко аплодисменти и одобрителни възгласи, но други от присъстващите бяха в тотално недоумение, защото все още неизбран оставаше 21-годишният Майкъл Джордан. 

36 години изминаха от онзи драфт през 1984 г. и избирането на Боуи пред Джордан все още е сред най-шокиращите грешки, правени някога в американската баскетболна лига.

Това си остана и единственият път, в който Боуи се оказа пред Джордан в каквото и да е. 

Когато двамата се изправиха един срещу друг в лигата, вече не можеше да става и дума да бъдат сравнявани.

Решението на Портланд Трейл Блейзърс да пропуснат Джордан, защото вече разполагаха с Клайд Дрекслър на неговата позиция, сякаш изглежда все по-объркващо с всяка следваща година, в която паметливите фенове се връщат назад и си припомнят случая.

Тогава Хакийм Олайджуон-"Мечтата" единодушно беше определян като избор №1 в драфта и очакванията се оправдаха - Хюстън Рокетс веднага взеха звездата на Университета в Хюстън. Той беше играчът, който всеки тим щеше да вземе, ако имаше този шанс.

А Майкъл Джордан веднага беше избран от Чикаго Булс като трети избор в драфта.

От днешна гледна точка, изборът на Сам Боуи като №2 е още по-скандален, тъй като се оказа, че високият 216 см център си е послужил с лъжа на медицинските прегледи в Портланд.

В документалния филм Going Big на ESPN, Боуи се завръща към прегледа в Блейзърс, направен преди драфта, и прави голямо признание.

"Спомням си как взеха малко чукче и когато ме удряха по левия пищял, аз казвах "Не чувствам нищо". Но всъщност дълбоко в мен си ме болеше", разказва Сам Боуи, който днес е на 59 г.

"Ако съм излъгал, ако съм направил нещо лошо, в крайна сметка човек има близки хора и те имат своите нужди. Аз направих каквото всеки от нас би сторил".

Всъщност Сам Боуи далеч не е непознато име в онези години. Още в гимназията той става национална звезда, защото още тогава достига ръст от 213 см и колежите правят всичко възможно, за да го убедят да се присъедини към тях.

Джордан също е брилянтен в студентските си години, но все пак величието му идва по-късно.

Накрая Боуи избира да играе за Кентъки Уайлдкетс в Университета на Кентъки, но комплиментите и медийното внимание скоро са последвани от трудности със сериозни травми. Тези трудности се оказват и безпогрешен знак за бъдещето на баскетболиста.

През втората си година в университета Боуи получава фрактура на пищяла, докато скача на една фотосесия, и пропуска цели два сезона.

Заиграва отново през финалната си година и за четирите сезона в колежа изиграва само 96 срещи. Но въпреки това влиза в драфта.

А при драфтовете в NBA съществуват две основни стратегии. Отборът или избира най-силния наличен играч, независимо от позицията му, или подхожда стратегически и предпочита да запълни конкретна проблемна позиция в състава си.

През 1984-а Трейл Блейзърс очевидно избраха втората стратегия, защото се нуждаеха от център. А тогава на центровете се гледаше по съвсем различен начин, отколкото днес. Смяташе се, че шампионати се печелят с високи играчи, доминиращи в подкошието, а не със стрелци от средна и далечна дистанция.

Портланд бяха взели от драфта гарда Клайд Дрекслър само година по-рано и смятаха, че не се нуждаят и от Джордан. Може да се каже, че в цялата спортна история са твърде малко грешните преценки и пропуснатите възможности, които могат да се сравняват с тази.

В първия си сезон в NBA, Боуи попадна в идеалния отбор на дебютантите, но скоро след това всичко за него рухна.

Центърът счупи левия си пищял през втората си кампания и повече никога не беше същият. В 12-годишната му баскетболна кариера контузиите продължиха да го преследват. След Портланд, той игра за Ню Джърси и Ел Ей Лейкърс, като записа общо 511 мача и средно по 10.9 точки.

Докато Джордан печелеше титли и се превръщаше в легенда в Чикаго и в най-добрия в лигата, Сам Боуи никога не се доближи до шампионски трофей или до попадане в отбора на звездите. 

Снимка: Getty Images

"Съжалявам за едно нещо", призна Боуи преди две години.

"Иска ми се да бях по-търпелив и да не се бях връщал в игра толкова бързо през втората година, след като си счупих крака. Но в този случай чувстваш, че си разочаровал Портланд. Плащат ти много пари, а не играеш. Не знам дали е чувство на съжаление или на вина. Но никога не съм бил от хората, които се жалват и казват "Защо точно на мен".

След като прекарва сравнително "тиха" кариера в NBA, днес бившият баскетболист живее тих живот в Лексингтън, Кентъки. Откъснал се е от баскетбола и се е захванал да работи в сферата на конните надбягвания.

Обяснява, че няма постоянна работа и му харесва да бъде гъвкав. Той притежава коне и ги тренира за състезания, а един от най-успешните му коне има спечелени над 300 хил. долара от надбягвания.

Това обаче не е нещо, с което Сам Боуи би се хвалил на всеослушание. Той живее в уединение, няма присъствие в социалните мрежи и рядко дава интервюта. 

Парадоксалното е, че ако някой днес се натъкне на статистиките му, без да знае нищо друго за него, вероятно би си помислил, че Боуи е имал доста прилична кариера в най-силната баскетболна лига.

Но самият той прави най-добрата равносметка на активните си спортни години.

"Знаете ли, доста посещавам болници и не искам да звуча сантиментално, но съм виждал 7-, 8-, 9-годишни деца с ампутирани крака заради рак на костите или злополука", разказва той. "Това ме кара да погледна на нещата в перспектива. Някъде на някое дете му се иска да има крак, който да счупи. Тогава осъзнавам какъв късметлия съм. Не мога да се оплаквам от съдбата си".

"Да, изживях си операциите и счупванията, но явно така е било писано. Християнин съм и винаги съм чувствал, че бъдещето е предопределено - и никога няма да ти се наложи да преминеш през повече от това, с което си способен да се справиш".

Най-четените