Когато рано или късно изумителният и сърцераздирателен живот на Франсис Нгану бъде превърнат в холивудски сценарий, на сценаристите няма да им е лесно.
Те ще си задават въпроса как да направят невероятната история на боеца по-достоверна, тъй като и най-изобретателният и дързък автор не би се осмелил да сглоби такъв драматичен сюжет с толкова обрати.
Първата глава от тази спортна драма би ни пренесла в родината на Нгану Камерун, където едва 10-годишен той полага кървав труд на пясъчните кариери, за да оцелява и за да може да си позволи разходите за училище.
Момчето е родено в бедно семейство в малко село, а родителите му се развеждат, когато е още на 6. Бори се да получи образование и остава непреклонен при опитите на местните банди да го привлекат в редиците си.
Малкият Франсис не иска да бъде като баща си - закоравял побойник и шампион в уличните битки, който тормози семейството си. Схватките може да са в кръвта на момчето, но съдбата му не е да се бие из африканските улици, а на пълни арени.
Майк Тайсън му е идол и мечтата му е да стане световен шампион по бокс, но чак на 22 години Франсис Нгану започва да се боксира. Стартът на спортната му кариера е осуетен от болест, но когато оздравява, той решава да се насочи към Париж в търсене на по-добър живот.
Едва не умира от жажда, докато прекосява морето с други бежанци, а в Европа е посрещнат с нови премеждия.
"Бяхме освободени от испанската вътрешна сигурност, след като прекарахме два месеца в затвора заради нелегалното влизане в Европа. И то след като една година се бяхме опитвали да го направим от Мароко", разказва Нгану.
Сцената с достигането му до Стария континент би могла да бъде кулминация на някой холивудски блокбъстър, но за Франсис Нгану тя е просто край на първата глава от живота му.
Когато е освободен от затвора, камерунецът е напълно сам, бездомен и без пукната пара.
Първо спи в бежански лагер, после и по улиците на Париж, не познава никого, но продължава да бъде движен от мечтата си за световна титла.
Първи му подава ръка боксовият треньор Дидие Кармон, който му предлага да тренира и да спи в неговата зала, въвежда го и в света на смесените бойни изкуства.
Животът на Франсис Нгану се подобрява, той печели няколко аматьорски битки и започва да учи английски, подписва и договор с UFC. В първите си два мача в организацията постига нокаут още във втория рунд и ММА аудиторията постепенно разбира каква плашеща мощ се крие в двете му ръце.
Следват четири поредни победи още в първия рунд и човекът, който днес е познат като Хищника, си печели мач в октагона със Стипе Миочич, най-великия в тежка категория на UFC.
Двубоят за титлата през януари 2018 г. разкрива, че Нгану твърде много разчита на груба сила и самочувствието му е разрушено от категоричната загуба.
Сринатата му увереност си проличава в следващия мач, в който губи от Дерик Люис.
Това е повратна точка за Нгану и след нея той започва отново да мачка противниците си.
Следват четири поредни успеха с нокаут и заслужен реванш срещу Миочич. През 2021 г. Нгану отново се изправя срещу американския пожарникар, за да покаже докъде е стигнал в развитието си.
Оказва се, че прогресът му е безапелационен. Франсис се бие много по-зряло и търпеливо, блокира атаките на Миочич и го размазва от удари във втория рунд, когато вече бившият световен шампион пада безпомощен на земята.
Бедното момче от Камерун осъществява копнежа си да стъпи на световния връх и епичната му история може да свърши тук, но тепърва предстои третата глава от нея.
Неговият следващ мач показва колко се е подобрил в борбата и той успява да защити титлата срещу бившия си съотборник Сирил Ган.
12 месеца по-късно обаче Нгану напуска UFC и оставя златото зад гърба си. "Никога не съм се отказвал от боксовата си мечта. Имах неосъществена мечта, тръгнах си от UFC, когато бях на върха, в най-добрия момент в кариерата ми", обяснява боецът.
Президентът на UFC Дейна Уайт е бил най-преданият му адвокат, но се превръща в най-гласовития негов критик.
Атакува го за това, че е отказал предложение, което да го направи най-високоплатения състезател в тежка категория в UFC.
"Не става въпрос за парите. Да, те щяха да ми платят парите, които исках, но нещо все още липсваше. Имаше липсващо парче от пъзела, затова си тръгнах", казва Нгану.
И напук на прогнозите, че в бокса ще претърпи спортен и финансов крах, камерунецът започва да се доказва и там.
Франсис получи уникален шанс боксовият му дебют да бъде срещу Тайсън Фюри, непобедения шампион на WBC в тежка категория.
Хонорарът на камерунеца засенчи всичките му приходи от победите в UFC, взети заедно.
Двубоят се проведе в края на октомври миналата година и произведе един от най-зашеметяващите моменти в спортната история. Нгану - начинаещ в бокса по всички стандарти - свали властващия Фюри в нокдаун и се надвеси над шампиона, смеейки се и танцувайки.
Според мнозина, Франсис Нгану беше ограбен в онази нощ в Рияд, тъй като загуби при доста спорно поделено съдийско решение.
В крайна сметка, усещането не беше, че камерунецът е загубил, а че е записал триумф заради самия факт, че се изправи срещу такъв съперник и се представи достойно в дебюта си.
Това може да беше краят на третата глава от историята му, но днес ще проследим с интерес развитието - тъй като Нгану се завръща в Рияд, този път за да се бие с бившия шампион Антъни Джошуа.
Доста от феновете считат, че Франсис е с по-добри шансове срещу Джошуа, отколкото срещу Фюри, но дали това е така ще разберем на предстоящото тази вечер събитие.
Запитан защо не е бил ядосан от спорния краен резултат срещу Фюри, Нгану отговори: "Идвам от Африка, от континент с 1.3 милиарда души. 60% от тях са млади, мисля, че са под 20-годишни - и малко от тях имат възможността да осъществят мечтата си".
"А аз изживявам своята мечта. Да стигна дотук от мястото, където съм започнал и където съм се родил, за да осъществя мечта, която носех със себе си 25 години... Смятате ли, че ще позволя някакви ш*бани съдии да ми отнемат удоволствието от това? Не."
"Бях щастлив да се изправя пред мечтата си след толкова много години, след всичките пречки и всички ужаси по пътя. Самата битка беше, как да кажа, беше бонус, беше победа за мен. Боксирах се пред семейството си. Те бяха там, около ринга - майка ми, братята и сестрите ми, бяха там да гледат, бяха на върха на света. Защо да не съм щастлив?"
Един ден семейството на Франсис Нгану ще гледа филма за неговия живот. И ще върви по червения килим преди всички останали ВИП гости.
Така че, наистина, как да не е щастлив камерунският боец от това, което му се случва?
