Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Планина от мускули и брутална африканска сила - Франсис Нгану е най-опасният човек на планетата

Планина от мускули и брутална африканска сила - Франсис Нгану е най-опасният човек на планетата Снимка: Getty Images

Житейската история на Франсис Нгану е като холивудски филм. Камерунецът успява да се измъкне от африканската мизерия и като бежанец стига до Европа. Започва да се занимава с бокс едва на 27, преди да премине в ММА, където впоследствие ще разбива съперник след съперник, докато стигне до върха - титлата в тежка категория на UFC.

През нощта на 28 март българско време Нгану отнесе Стипе Миочич в основното събитие на UFC 260. Камерунецът се реваншира за загубата си срещу същия съперник през януари 2018-а. Една от едва трите в кариерата му. И трите след съдийски решения. На фона на това вече има 16 победи, 12 от които с нокаут и четири със събмишън.

Отмъщението бе сладко - с брутален нокаут в началото на втория рунд, и Нгану вече е шампион на UFC. А пътят му преди това е като приказка.

Нгану е син на бедно семейство от малко камерунско село. Когато е на шест, родителите му се развеждат, а момчето е изпратено да живее при леля си на другия край на страната. Отделен от семейството си, Франсис не успява да се нагоди към новото място. Не се чувства добре приет от останалите деца в къщата и не се сприятелява с нито едно от тях.

"Нямах приятели, защото не знаех как да общувам с тях - разказва Франсис. - Другите деца ме смятаха за странен и че идвам от лошо семейство. Не си спомням да съм имал приятел като дете... Честно казано, никога не съм имал истински приятел. Бях отритван отвсякъде, където отивах.

Затова имах въображаем приятел. Във въображаемия свят аз бях нормално дете от нормално семейство с добър баща и хубав дом. Това беше моят оазис, в който единствено намирах покой."

По онова време дори началните и средните училища в Камерун са платени, заради което много деца работят, за да могат да учат. Франсис не може да си позволи дори най-обикновените неща като химикали, тетрадки, учебници или дори обувки, с които да ходи на училище. Затова, когато е на десет, решава да се върне в дома на майка си в родното си село, където продължава да учи, но вече и работи в пясъчните кариери.

Работата е тежка за едно десетгодишно дете. Нгану товари пясък на камиони с часове. Работата е опасна и по друга причина - често се получават свлачища и падат огромни маси, които застрашават живота на работниците.

Въпреки че работи от малък, за да може да продължи с обучението си, Франсис често е сравняван с баща си - закоравял престъпник и известен шампион в уличните битки.

"Баща ми имаше лоша репутация - спомня си Нгану. - Като бях малък, хората си мислеха, че съм жесток като баща ми. Срамувах се от това и реших никога да не бъда като него. Никога."

Но докато расте, Франсис забелязва, че започва все повече да прилича на баща си - става огромен като него, обича да се бие и притежава изумителна натурална сила. Но умишлено не тръгва по неговите стъпки и решава да насочи мощта си в спорта.

Идолът на Нгану се казва Майк Тайсън. Франсис решава да започне да се боксира. Но има един сериозен проблем - в селото му няма нито една зала. Никой в селото не си е и представял, че някой от жителите му може да иска да тренира бокс, камо ли да стане световен шампион. Затова в началото му се присмиват.

Това не обезкуражава Франсис. Когато е на 22, се мести в най-големия град в Камерун - Дуала, където започва да тренира бокс и да работи като общ работник. Нгану е обсебен от мечтата си да стане световен шампион; дори продава мотоциклета си, за да си купи подходящата спортна екипировка.

Когато е на 25, Нгану заболява от хепатит В. Тъй като няма никакви пари за лекарства, се връща отново в родното си село и започва да отглежда прасета. Но мечтата за бляскаво бъдеще като боец не го напуска.

"Баща ми беше жесток човек - споделя той. - Често ни биеше - мен, майка ми, братята и сестрите ми. Не е направил нищо за семейството ни, но благодарение на него, разбрах какъв не искам да бъда. Невероятно е как се разви животът ми."

През 2012-а, без да каже на никого, Франсис стяга багажа и напуска дома си. Целта му е да стигне до Европа, където да направи истинска кариера като боксьор. По време на пътешествието едва не умира от жажда, докато, заедно с други бежанци, прекосяват морето. Открити са от лодка на Червения кръст, но проблемите му не свършват с това. Прекарва два месеца в затвор в Испания, след което живее за кратко в бежански лагер, преди да започне да спи по улиците на Париж. Когато най-накрая стига до Франция, Франсис е най-щастливият бездомник в страната.

"Не познавах никого във Франция, нямах пари, спях навън; първата ми цел бе да оцелея. Но след това получих възможността, за която бях мечтал."

Всеки ден Нгану обикаля от зала на зала. Влиза и казва: "Тъкмо пристигнах във Франция. Бездомен съм и нямам пукната пара, но не прося нищо. Нуждая се просто от място, на което да тренирам, защото един ден ще бъда световен шампион."

Опитите му са неуспешни, докато един ден не се натъква на Дидие Кармон, който го прибира в салона си и му позволява да тренира. Франсис ще помни жеста му до края на живота си, когато получава от него 50 долара, с които да си купи раница, дрехи за тренировка и кърпи.

Кармон е впечатлен от данните и техниката на африканския боксьор, но заедно с други членове на залата съветват Нгану да се пробва в ММА. Причината - далеч по-трудно и по-бавно се пробива в бокса, а и Франсис вече е на възраст и все още няма нито един официален мач в кариерата си. Докато боец с неговите качества може да направи фурор в света на смесените бойни изкуства.

В началото Нгану се опъва: "Обясниха ми за какво става въпрос и аз се изсмях. Нямаше как да се боря. Беше ми странно дори да говоря за ММА; бях сигурен, че никога няма да се занимавам с това."

Франсис тренира усилено, но проблемът му е, че залата в събота и неделя е затворена. През това време спи в подслони за бездомни. Докато не се натъква на друг камерунец - Фернан Лопес, който също притежава зала за тренировки. Тя работи всеки ден.

Лопес е познато име във френските ММА среди от първото десетилетие на новия век. След като чува историята на Франсис, му дава пълна раница с екипировка и му позволява да спи в залата. А след само няколко часа, в които го наблюдава как тренира, Лопес разбира, че Нгану притежава необичаен талант.

Франсис започва пътя си в ММА през 2013-а. С помощта на Лопес си намира и апартамент, за да не продължава да живее в залата. Бързо се разчува за мощните нокаути на африканеца, заради което му става трудно да си намира съперници. Но за 29-ия си рожден ден получава мечтания подарък.

"Треньорът ме повика и ме попита: "Какъв подарък би те направил най-щастлив?" Първоначално си помислих, че ми е купил компютър. Но след това той каза, че се е свързал с UFC и че ми е уредил мач в САЩ след четири месеца."

Нгану дебютира в най-голямата ММА верига в края на 2015-а, когато във втория рунд нокаутира Луис Енрике. Следват девет победи, разделени от две поредни загуби - вече споменатата от Миочич, последвана от Дерик Люис, и двете след съдийски решения.

Във всички останали двубои Нгану мачка съперниците си. Бившият шампион Андрей Арловски е разбит за минута и половина. Десетина секунди повече в октагона издържа и легендата Алистър Оувърийм. Други двама бивши шампиони бяха пратени в безсъзнание за секунди. Кейн Веласкес бе нокаутиран за някакви си 26 секунди, а Жуниор дос Сантос издържа "три единици" - 1:11 минути.

Последният му мач преди реванша с Миочич бе най-краткият в кариерата му - на 9 май 2020-а нокаутира Жаирзиньо Розенстрайк за само 20 секунди. Изглеждаше, че няма кой да спре Нгану по пътя му към титлата. Въпреки че бе шампион и въпреки победата му при първата им среща, Миочич бе аутсайдер според букмейкърите в мача за титлата миналата нощ.

"Това не беше моята игра. Когато се връщам и гледам онзи мач, все едно гледам друг човек - каза за първия мач Нгану преди реванша. - Този мач ми помогна да разбера и да усетя доста неща, които ще поправя в следващия двубой."

И удържа на обещанието си. Нгану проведе прекрасно двубоя, не прибързваше, въпреки че имаше шансове да нокаутира Миочич още в първия рунд. Бе спокоен и методичен и в началото на втория рунд логичното се случи. Американският пожарникар, който властваше над тежката категория на UFC от май 2016-а с едно кратко прекъсване от година, когато я загуби, но след това си я върна от Даниел Кормие, падна по гръб с обърнати очи, а планината от мускули Нгану вдигна победоносно ръце.

Франсис е първият африкански шампион в тежка категория на UFC. Той е част от новата вълна бойци от Африка или с африкански корени. В ъгъла му в нощта на събота срещу неделя бе Камару Усман - шампионът в полусредна категория. Двамата са много близки и с Израел Адесаня, който пък е шампион в средната.

Въпреки че вече е осъществил мечтата си и е световен шампион, Нгану не е забравил откъде е тръгнал. Франсис е горд собственик на академия за бойци в родното си село, с която иска да помогне на момчета като него да се измъкнат от мизерията на пясъчните кариери и да не трябва да рискуват живота си в пътувания от по няколко хиляди километри в търсене на по-добър живот за себе си и семействата си.

Когато започна да се бие, Нгану прибираше по две хиляди евро на мач. За победата си срещу Миочич ще получи 440 хиляди евро. Но продължава да бъде гладен - както за пари, така и за успехи.

Следващият мач, който феновете искат да видят, а и спортът заслужава да получи, е двубой между Нгану и бившия шампион в полутежка категория Джон Джоунс. Джони Боунс веднага реагира в Twitter и заяви, че е готов, но само срещу правилната сума. Право, което вече и Франсис си извоюва.

"Джон Джоунс е един от най-великите в историята на ММА. Това, че се качва в тежка категория, е страхотно нещо - каза Нгану след победата си над Миочич.

Но този път ще е различно - той ще бъде претендент, а шампионът съм аз. Готов съм за мач през юли или август. Той заговори за пари. Да броят парите и аз също съм готов."

Най-четените