Пеп Гуардиола ще напусне Манчестър Сити след края на сезона, с което ще сложи край на едно десетилетие, в което успя да промени футбола в Англия.
55-годишният испанец си тръгва като втория най-успешен мениджър в историята на Висшата лига с шест титли, изоставайки само от сър Алекс Фъргюсън. Статистически нито един мениджър в модерната история не е успявал да остави по-голяма следа от Гуардиола. Нека видим как той успя да промени играта в Англия.
Моменталният ефект от Пеп
Първият мач на Гуардиола начело на Манчестър Сити беше победата с 2:1 над Съндърланд след автогол на Пади Макнеър на "Етихад" през август 2016 година. Това със сигурност не е момент, който е останал в спомените на хората, но дори тогава имаше наченки за началото на трансформацията в играта.
Джо Харт беше оставен на пейката, защото не се вписваше в подхода на Гуардиола. Гаел Клиши и Бакари Саня помагаха на халфовете. Притежанието от 77,7% на топката беше тяхното четвърто най-дълго в историята на Висшата лига.
Гуардиола заяви, че това е само първата стъпка и със сигурност показваше неговото желание. Испанецът завърши сезона, без да спечели отличие, но успя да наложи своя начин на игра — доминация над топката. Сити имаше средно по 55% притежание и 487 къси подавания при Мануел Пелегрини, а Гуардиола успя да подобри статистиката до 65% и 584 паса.
Някои индивидуални грешки доведоха до известен скептицизъм относно играта в защита, но това беше забравено след първата титла през 2017/18, която дойде с помощта на играчи като Едерсон, чиято игра с крака допринесе за генералната промяна на играта. Бразилецът можеше да изгражда атаките по подобие на Мануел Нойер и Виктор Валдес, а отличното му дълго подаване даваше разнообразие в атака, когато трябваше да се преодолява сгъстена отбрана или висока преса.
Сити доказа, че подходът на Гуардиола е изключително ефективен през втората му кампания, когато достигна до титлата след рекордните 100 точки и 106 гола.
Отборите от Висшата лига последваха неговия пример
Някои отбори като Суонзи на Брендън Роджърс и Саутхемптън и Тотнъм на Почетино започнаха да имплементират стила на Гуардиола в техните тактики още преди той да пристигне в Манчестър Сити.
Да изнасяш топката с много подавания от собствената половина, се наложи през следващите години. Средният брой подавания в собствената половина във Висшата лига се покачи драстично с неговото назначение. Вече се правеха поне 10 подавания, докато се стигне до атака, а останалите отбори изцяло бяха завладени от стила на Гуардиола, преди да се пренасочат през последните два сезона.
Въздействие и в долните нива на английския футбол
Въздействието на Гуардиола скоро се пренесе и надолу във футболната пирамида на Англия. Тенденцията се забави, но скоро започна да става все по-видима и в Чемпиъншип, Лига 1 и Лига 2.
Цифрите достигнаха до своя връх през сезон 2023/24 след требъла на Сити през 2022/23, което показа само колко голямо е влиянието на Гуардиола върху играта на Острова.
Ролята на вратаря се промени
Стилът на Гуардиола се отрази на всички играчи на всички позиции, най-вече на вратарите. Те трябваше да са способни да подават точни пасове, когато бяха поставяни под напрежение в и около наказателното си поле.
Джо Харт беше спечелил титлата два пъти и имаше почти 350 мача за Сити, но невъзможността му да пасне на стила на Гуардиола го изхвърли от състава, а после и от отбора. Точните пасове, направени от вратарите под ръководството на Гуардиола, достигнаха до 21 през втория му сезон. В сравнение при Пелегрини те бяха едва седем. През сезон 2023/24 средно се бяха покачили до 27 на мач.
Пресата има значение
Гуардиола повлия на отборите в Англия не само как задържат топката, а и как се борят за нейното притежание. Играчите пресираха високо по терена, което беше в основата на философията му и стана важна част от изграждането на атаките.
До сезон 2019/20 Манчестър Сити успяваше 10 пъти средно на мач да открадне топката, докато при Пелегрини тази цифра беше осем. Високата преса изискваше висока линия, която да ограничи мястото на съперника между линиите.
Отключване на директния стил и физическите данни
Гуардиола винаги се е виждал като прагматик, а не толкова като идеалист.
"Моята тактика се адаптира към качествата на играчите, с които разполагам", заяви той при представянето си начело на "гражданите" през 2016 година.
Прагматизмът излезе на преден план години по-късно, а Сити остана верен на стила с много подавания и къси комбинации, с които да се преодоляват опонентите. Играчите на Пеп успяха да развият други начини, за да се справят с персоналната защита, която налагаха противниците.
Привличането на Ерлинг Холанд беше драстична промяна в модела с фалшива девятка, който Гуардиола обожаваше, и даде шанс на Сити да наложи по-директен начин на игра с бързи атаки и физика, което бързо разби опитите на противниците да пазят персонално "гражданите".
Сити държеше топката много по-малко и имаше нужда от по-малко подавания спрямо всеки друг сезон при Гуардиола. Бързите атаки обаче станаха повече, а Пеп започна да привлича специалисти в играта един на един като Семеньо и Доку и вече не залагаше толкова много на подавачи.
"Може да се оплакваш или може да се адаптираш", заяви наскоро Гуардиола.
Желанието му да се адаптира може да е окуражило и други да направят същото, но със сигурност няма да е лесно. Това, което е сигурно е, че с напускането на Манчестър Сити, неговото присъствие в Англия вдъхнови промяна в стила на игра повече, отколкото всеки един друг мениджър.
