Когато шоуто на Лари Кинг по CNN приключи миналата година, неговите приятели започнаха да се чудят как той ще се справи с полупенсионирането си. В продължение на цели 25 години той е лицето на новинарската телевизия, което пет дни седмично стои до президенти, кралици на красотата и жертви на отвличане и ги посреща с неангажиращи разговори. Един път попита Ричърд Никсън: "Не се ли чувстваш странно, когато караш покрай Уотъргейт?"
Какво прави един виртуоз на интервютата, когато се оттегли от екрана
Преди да се озове в CNN, Кинг прекарва 30 години зад микрофона по един или друг начин - като диджей, спортен коментатор, радиоводещ или пък продавач на домакински уреди. "Винаги съм искал да бъда телевизионен водещ," обявява той със специфичния си подчертан баритон. "Още от шестгодишен знаех точно с какво искам да се занимавам".
"Полупенсионирането," размишлява 77-годишният бивш повелител на горещия стол на CNN, "е по-трудно, отколкото си мислех". Естетически разнообразното изкуство по стените в дома му върви ръка за ръка с цяла съкровищница от ценни моменти в неговата кариера.
Стаята за трофеи на Кинг е препълнена до самия таван с поредица от награди, грамоти и снимки със знаменитости, колекционирани в продължение на повече от 50 години. Сред тях се открояват приятелски снимки с Марлон Брандо, коледни картички от семейство Клинтън и благодарствени писма от много членове на фамилията Кенеди.
Тази стая е един огромен колаж - и белег на способността му да присъства на толкова много ключови моменти от американската история. Кинг коментира на живо епичното преследване на О Джей Симпсън, имал е автомобилен инцидент с Джон Кенеди години преди той да се кандидатира за президент, бил е с Бил Клинтън в Белия дом в нощта, в която съветникът му Винс Фостър се самоубива.
Именно в неговото шоу Рос Перо обявява кандидатурата си за президент. Самият Лари Кинг се превръща в част от историята, след като загубва почти $3 милиона в измамническата схема на Бърни Мадоф.
Цели 30 години той успешно е разпитвал творци, политици и знаменитости
Неговите гости са били безбройни и крайно различни - от Арт Гарфънкъл до свръхконсервативната кралица на красотата Кари Приджийн. "Мисля, че се държите много неподходящо," казва тя на Кинг, след като той се осмелява да даде думата на хомосексуален зрител от мъжки пол, който заявява, че "обича конкурсите за красота".
Наследникът на Кинг в CNN Пиърс Морган споделя: "Уважението ми към Лари нараства с всеки изминал ден, защото осъзнавам колко взискателно и безмилостно може да бъде едно вечерно телевизионно шоу. Този човек има невероятна издръжливост, да не говорим за уникалния му талант да разговаря с всякакви хора - от велики и добри, до не чак толкова добри".
Преди време Кинг бе коментирал шоуто на Морган с думите: "Все едно да гледам как тъща ми скача от скала с новото ми Бентли". Но все пак е очевидно, че двамата водещи се харесват взаимно.
"Има дни, в които шоуто ми липсва много," споделя Кинг. "Особено когато има голямо събитие като убийството на Осама бен Ладен например. Клюките за знаменитости въобще не ме интересуват. Всичко, което можеш да направиш при такива обстоятелства, е да се опиташ да не бъдеш прекалено несериозен.
Но при актуалните новини е друго - обичах да преминавам от един гост към друг. Изглежда сякаш не контролираш ситуацията, но всъщност правиш точно това. Осъзнах това много рано - домакинът на шоуто винаги контролира нещата".
Слизайки от медийната сцена, Кинг се качва на друга - ставайки комедиант
Решението на Кинг на проблема с пенсионирането е да се върне зад микрофона и да освободи самоироничната си страна на сцената. Киселото му настроение си отива, веднага щом заговори за новото си шоу, "Larry King: Standing Up".
То включва завладяваща публиката смесица от анекдоти от детството, истории от "кухнята на шоубизнеса" и позабравени вицове за погребения, равини и тъщи. Критиците засега са малко предубедени, но въпреки това шоуто му е пожънало такава популярност, че Кинг смята да го пренесе и във Великобритания догодина.
"Когато разказваш някоя забавна история или виц пред публика и настъпи моментът точно преди кулминацията на смешката - това е миг на абсолютен контрол. Затова за мен е по-вълнуващо да карам хората да се смеят, отколкото да интервюирам президенти", коментира той новото си амплоа.
Кинг, чието истинско име е Лари Зайгър, израства в Бенсънхърст, Бруклин - индустриална зона, характерна с многообразието от етнически малцинства. Както пише в мемоарите си от 2009 г., озаглавени "Моето забележително пътешествие", като дете Кинг е уличен шегаджия, който винаги се замесва в неприятности.
"Винаги ми е било приятно да се занимавам с комедия. Харесваше ми да разказвам забавни истории. Обичах да карам хората да се смеят". Кинг и неговите приятели от квартала все още се срещат веднъж седмично в местно заведение, а тези срещи протичат като сцени от филма "Дани Роуз от Бродуей". "Майка ми бе класическата покровителствена еврейска майка," отбелязва той. "Ако някога беше написала книга, тя щеше да се казва "Обличай се добре"."
За комедийните си скечове той се опира на еврейския си произход
Тами Хадад, негов продуцент в CNN през изминалите 12 години, си спомня: "Лари беше бунтар в работата си. Знаеше как да се забавлява. Казвахме му, че трябва да започне да провежда еврейски ритуали за посвещение - и от тях ще печели още повече пари".
Днес Кинг е иронизиран заради по-мекия си и умерен подход, но през шейсетте години е бил смятан за "радио-еквивалента на комедианта Морт Сал - бърз, остроумен и хаплив".
"Еврейският хумор има много специфично отношение към света," казва Кинг. "Например: На едно погребение равинът приключва възпоменателната реч за покойника и пита: "Някой друг ще добави ли нещо?" Гробовно мълчание. "Някой ще каже ли нещо добро за покойника?" Пак нищо. "Никой ли няма да каже поне едно нещо?"... Накрая един човек се изправил и казал: "Брат му беше по-лош от него".
Той се смее с харакерния си дълбок смях. "Забавно е на всеки език, но си е еврейски майтап - и е най-добре да се разказва с равин. Точно както казва карикатуристът Ал Кеп: италианците дошли в Америка и казали: "Дайте да ви поправим обувките". Ирландците дошли и на свой ред предложили: "Да сложим полицаи на пост по улиците". Евреите само си дошли и казали: "Ние пък ще се посмеем на всичко".
В някакъв смисъл Лари върви по стъпките на баща си, починал на сцената
Болката, която проличава под хумора на Кинг, е свързана с внезапната смърт на баща му, когато той е бил само на девет. С почти перфектна фройдистка симетрия, бащата на Кинг умира от сърдечен удар точно докато разказва виц.
"Той беше моят герой" споделя Кинг. "Така и не успях да преживея смъртта му". Семейството на Кинг се бори с трудни моменти, което води до затруднения в училище, които отчасти се дължат на неговото безпокойство. "Ако тогава имаше психотропни лекарства," казва брат му Марти Зайгър, "може би той нямаше да се превърне в Лари Кинг".
Лари пробива в новините, когато бива изпратен до Флорида от чичо си, който правилно преценява, че Маями се превръща в Меката на шоубизнеса. Непретенциозната любезност на Кинг се вписва добре във формата на местното радио, защото той кара слушателите да бъдат съпричастни с историите, които разказва.
Хора като Дон Рикълс и Джаки Глийсън му обръщат внимание - и Глийсън осигурява първата сензация на Кинг, интервю с Франк Синатра, където Синатра за първи път се отпуска да говори за отвличането на сина си. "Първият ми случай, когато изпитах голям респект, беше със Синатра," признава си Кинг. "Вторият път, в който ме обзе подобно притеснение, влизах в Белия Дом за първи път". Това ли е всичко? Само тези две случки? "След това му хващаш цаката веднага".
Какво събира виртуоза на интервютата с 25 години по-млада блондинка
Шон Саутуик-Кинг, съпруга на Лари от 14 години, е висока, руса и невероятно красива. Тя изглежда точно като Барби. Всъщност тя наистина е кукла Барби - 30-сантиметрова нейна версия стои в стъклена кутия в фоайето.
Истинската й версия обаче е обезоръжаващо мила и земна, с намек за уязвимост - доста различна от величието на Лари, изглеждащ като безгрижен крокодил преди атака. Тя е била телевизионен репортер за Hollywood Insider през 90-те години и е ръководила собствена компания, разпространяваща китайски шноли, но сега се е върнала към първата си любов - пеенето.
"Баща ми работеше за звукозаписната компания Capitol, така че израснах в компанията на Beach Boys, свирещи на пианото вкъщи," споделя тя. "Първия концерт, който посетих, беше на Глен Кембъл." Тя е мормонка от Юта и е пяла в групата Osmonds, но тази част от биографията й е тема-табу.
"Изобщо да не споменаваме Osmonds. Тя и Мари се изпокараха тежко. Тя е много отдадена на вярата." За момент той се замисля. "Аз не съм религиозен. Аз съм агностик, на моменти дори съм отвъд агностицизма." "Той всъщност е в другата крайност," коментира тя. Шон подгрява шоуто на Лари в Лас Вегас и това е приятно партньорство след една трудна година. Двамата подадоха документи за развод миналата година насред вълна от таблоидни скандали.
Твърди се, че Лари е имал връзка със сестрата-близначка на Шон; за нея пък се твърди, че е отвърнала на удара с авантюра с треньора на децата им по бейзбол. Двамата прекратяват развода и се събират, след като Шон прави опит за самоубийство чрез свръхдоза приспивателни. Сега те изглеждат като двойка, която все още не е решила какво да прави, но същевременно очевидно са готови да покажат на света, че пак са поели по правия път.
И след слизането от ефир, името на Кинг все така предизвиква страхопочитание
"В съботните вечери в казиното Mirage," казва Шон, "имаме по-млада публика, но все пак хората стават на крака и ни ръкопляскат. Той е почти култова фигура за младите. Те идват да му стиснат ръка. 'Човече, липсваш ни, трябва да се върнеш'." Когато наскоро Кинг присъства на колежански футболен мач в Нотр Дам, тълпата скандира името му. През август пък в Чикаго се проведе "Ден на Лари Кинг" в негова чест.
Той обаче приема хвалебствията изключително леко. "Всеки път, когато получаваш награда за цялостен принос, е необходимо да те свалят на земята.
