Тези дни пейзажите от Доломитите са пред погледа на всички - могъщата планинска верига е домакин на Зимните олимпийски игри и към състезанията има и бонус - великолепните гледки от Вал ди Фиеме, Антерселва и Тофана над Кортина.
Но величествените, назъбени кули от варовик на тази планина не омръзват. Нека се насочим към централната част на Доломитите и още една от най-знаковите и фотогенични гледки там - масивът Сасолунго между долините Вал Гардена и Вал ди Фаса.
Гледката е класически доломитска - огромни, остри, голи зъбери сякаш изскачат от тучната долина, доминират пейзажа и всяват и респект, и копнеж.
Сасолунго, или Лангкофел - масивът е отчасти в двуезичната провинция Южен Тирол, е запазената марка на Вал Гардена.
Името означава "дълъг камък", в подножието има редица ски курорти, а масивът и върховете му са популярно място за алпинизъм и преходи през лятото.
••• И Швейцария има с какво да се похвали:
В подножието на масива обаче има още една забележителност, която е в помощ на алпинистите и туристите - специфичен лифт, известен и като Лифтът-ковчег. Прякорът на съоръжението, което иначе се казва лифт Forcella Sassolungo, идва от необичайната форма на кабините. Които, подобно на мястото, към което водят, са доста страховити и приличат на ковчези.
Тесните кабини са за до двама души, в тях не може да се сяда и смелчаците пътуват прави.
Разполагат с малък прозорец. Кабините не спират за качване и слизане и обичайно персоналът на съоръжението помага на хората да скочат вътре или вън.
Преживяването трае няколко минути, но на хора с клаустрофобия те може да се сторят най-дългите в живота. За по-комфортно усещане изобщо не допринася и фактът, че за това кратко време лифтът взема около 400 метра височина и носи и съответното усещане за стръмно издигане в близост до плашещите, голи склонове на Сасолунго.
В този случай малкият прозорец е в плюс, защото не дава толкова панорамно усещане за пропастта отдолу, суровия варовик и срутените камъни наоколо.
По лесно обясними причини лифтът работи само през лятото, но това не гарантира хубаво време толкова високо в планината. Което значи, че към приятните усещания може да се добави вятър, студ или мъгла.
Долната станция на Лифта-ковчег се намира на прохода Села между Вал Гардена и Вал ди Фаса, на около 2200 метра височина. Горната е на седловината Форсела Сасолунго, където има и хижа - "Тони Деметц", на 2685 метра.
Колкото и некомфортно за психиката да изглежда настоящият лифт, преживяването със сигурност сега и по-приятно, отколкото в първите години на съоръжението. То датира от края на 50-те години на миналия век и около две десетилетия е представлявало т.нар. открита кошница - пътникът застава буквално в метална кошница без стени и таван и се носи нагоре, увиснал на въже.
Причината за причудливата и за някои ужасяваща форма на кабинките е че трасето на линията минава през тесни процепи между скалите и няма място за по-широк лифт.
Клаустрофобията не е единственият страх, който се налага да се преодолее по този маршрут.
Лифтът-ковчег води високо в същинския камънак и лунен пейзаж на Доломитите. Тясната седловина Форсела Сасолунго е и изходната точка за няколко катерачески маршрута и виа ферати, както и към преход около целия масив Сасолунго.
Дори пътеката, която прави обиколка около планината не е особено препоръчителна за хора със страх от височини, тъй като има стръмни, каменисти участъци и тесни, изложени места.
От седловината тръгва и маршрутът към най-високия връх на Сасолунго, който носи същото име и се издига на 3181 метра. Достъпен е отново само за хора без страх от височини, но и с алпийски и катерачески умения.
В района има и много виа ферати - фиксирани маршрути за катерене, които по дефиниция са по стръмни и дори отвесни скали и е отново не предполагат страх от височини.
Но едва ли някой очаква лифт-ковчег да води към тучна поляна и усещания за пулс като на дивана у дома.
••• Проблемът е че не всички са напълно наясно с тези планини:
