Глътка свобода, две дози хипария и фестивални багри - това е магията на неуловимия Янко Янков - един непонятен за самия себе си фотограф с номадски наченки, родом от Котел.
Бяга от урбанизацията с все сила, за да открие цветовете на хората, тогава, когато те блестят най-ярко - по време на еуфорията и забавленията.
Разпознавате тази снимка, четете този текст, защото искате да разберете кой е авторът й.
Само за няколко седмици фотографиите на Янко набират хиляди лайкове и са едни от най-забележителните в социалните мрежи. Сега е моментът.
Кой е той?
Лятото е своеобразно празненство за сетивата през обектива и очите на Янко, който е орнитолог по професия. Иначе казано - брои птички, което сам, в кръга на шегата, определя като "шантава работа".
Но от друга страна:.. "Да си вадиш парите, като по цял ден зяпаш в небето - всъщност не е толкова лесно. Има си много тънкости в нея, не е работа - а призвание. Ако не те разпалва, може да ти е хоби, но не и професия. Тя се превръща в личен живот - няма те с месец, социалният ти живот е в интернет и това не е за всеки..."
Не е и за Янко, който сякаш вирее най-добре сред хората.
Успява да улови всеки страстен поглед, въздишка и обърканост с нюх на същински ловец на образи.
Затова е и в непрекъснато движение - в търсене на душата, излязла на припек, облегнала се в очите или на ъгълчетата на усмихнатите устни.
Но почти никъде не отива без книжка с поезия - в специални случаи може и сонетите на Уилям Шекспир.
Най-често дебне красотата и обаянието по фестивалите. Една от основните характеристики на тези празненства е специфичната атмосфера, за която огромно значение имат пейзажите, социално-културните и социално-психологическите фактори.
Подобни места са парад на комуникацията, в която общуването е по-свободно от всякога.
Напоследък присъединяването към всеобщия пир на подобен вид събирания е част и от модерната социална култура и заляга в приоритетите на няколко субкултури.
"Хората са онези, които дават облика на фестивала. Получава се, когато тяхната усмивка се отрази в моята и влезе в обектива", издава една от тайните си фотографът.
А лицата на повечето от моделите му може би вече сте срещали в социалните мрежи.
Фотографиите на Янко Янков циркулират из интернет, събират лайкове и шерове, оставяйки след себе си спомени за добро настроение, спомени за нечии спомен и привкус на сбъднатост на най-плахите летни мечтания за тайни места, загадъчни хора и бляскав танц на огъня.
Идеята за красота
"Идеята на снимките ми е да привличат, да радват очите. Искам да покажа на младите хора, че такъв тип събития не са само пороци, наркотици и пиене.
Понякога на такива места има деца и те са много различни от тези, които сте срещали на улицата и на опашката в магазина. Децата на фестивалите са креативни, мислещи, с пламък в очите. Те ще променят тази страна и трябва да вярваме в това", смята фотографът.
За него хората са онези, които дават облика не празненството.
Цветни, шарени и усмихнати, те имат притегателна сила за очите и обектива му.
В снимките му виждаме утвърждаването на фестивалната култура като отделна субкултура - младите хора, които се събират на открито, слушат качествена музика и мислят положително.
Чрез кадрите му ставаме свидетели на промяна, усещаме нови течения в модата, музиката и социалната комуникация и обръщаме внимание на фолклора.
"Много етно музика се слуша - и българска, и чужда, което обогатява познанията за корените, за света като цяло".
Но в повечето случаи Янко е на Jazz.
За да отговори на въпросите, сега е поспрял за миг, опънал се е на тревата, вместо да е в реката, където се изстудяват напитките.
Пристигнал е преди малко край село Ъглен на "СвобоДен фестивАл на безвРемието".
Тук е, за да намери и покаже нови красиви места и интересни хора на нас, работещите.
Между другото не е сам - в момента е с едно красиво и умно момиче, с което се запознали на Wake Up фестивала и най-вероятно тя му помага за някои от отговорите.
Затова ли снима толкова вдъхновяващо?
"Фотографията е един от отдушниците ми. Спокойствие ни трябва, в прекалено напрегнат свят живеем", приключва философски разговора нашия пътуващ фотограф.
Пътуванията с фотоапарата му дават истинската свобода. И истинския покой. В последно време се движи с кола и понякога опъва шалтето си в нивата и спи на земята.
Преди, когато нямал превоз, пътувал на автостоп и спял там, където замръкне. Не се притеснява да се изтегне на пейка и смята че трудният живот е по-интересен.
"Неусетно от хипари се превърнахме в хипстъри", смее се той.
В момента казва, че живее по-добре от преди, но моментите, когато е нямал пукната пара все още носят своето очарование.
"Замръкваш някъде с 2 лева в джоба, попадаш на забавни, непознати хора, при които впоследствие осъмваш нахранен и приютен. Сега се опитвам да правя същото, защото знам какво е било тогава. Старая се да не деля хората на богати и бедни... Те са добри и по-малко добри, а лоши хора - няма. Животът ги е накарал да изглеждат лоши в очите ни", казва младият номад.
Животът му е низ от фестивали, музата го следва по пътя и се появява изневиделица, след което неусетно е изместена от друга, нова... И така, докато слънцето залезе... Тогава Янко влиза във водата с песента на Beatles на уста "All You Need is Love".
Автопортрет
