Няма значение дали кокошката е първа, или яйцето я е изпреварило. Преди тях идва желанието да се занимаваш. Като тамагочи или Farmville, но накрая не печелиш бонус точки, а разни неща в реалния свят. Например, по-полезни и вкусни яйца и месо без химикали, по-евтино рециклиране на био отпадъци, електричество, естествено подхранени растения...
Гледаш я - някаква проста кокошка, пък си е сериозно нещо. Толкова сериозно, че хиляди домакинства в САЩ си отглеждат свои пилета, а NASA поставя образоването на градските фермери сред приоритетите си. За целта им помага млад български екип, който има всички шансове да спечели международното състезание NASA Space Apps Challenge (и в крайна сметка взе наградата на публиката - бел.ред). По-голяма бонус точка от това - здраве му кажи.
Уж на шега, пък...
Павел ми разказва, че се хванали със задачата, защото им се видяла забавна, но по-късно разбрали колко наука и икономика има зад гледането на кокошки в двора.
"Разбрахме, например, че в момента в Холандия има 90 000 домакинства, които се снабдяват с енергия, получена от изгарянето на кокоша тор. Изчислено е, че в средно големите американски градове, където се отглеждат кокошки, е намален разходът за биологично рециклиране с по близо 100 000 долара на година. Отделно идват био яйцата и това, че децата се образоват откъде идва храната и как да се грижат за животни. Като се съберат 4-5 такива наглед малки фактори се получава един по-глобален проблем", смята той.
"В Щатите има тенденция хората да си отглеждат кокошки в задния двор като домашни любимци - вместо, например зайци, котки или кучета. Проблемът е, че не знаят как да се грижат за тях", допълва Атанас, който също е част от 5-членния отбор.
Баба е моят консултант
За разлика от американците, нашите момчета са наясно с тънкостите около боравенето с яйца и пилета. Павел споделя, че последно се занимавал с истински родни и щастливи кокошки по Великден. Атанас се връща към спомените от детството и гадния петел на село, който скачал да го кълве. „Аз доста търсех информация и по едно време ми дойде идея да звънна на баба ми и дядо ми на село да ги питам как си гледат кокошките", разказва той.
И двамата смятат, че не могат да научат на нещо ново на родните птицевъди. Освен това хората у нас все още нямат проблеми с яйцата от магазина.
Към звездите
Двамата с Павел обясняват разпалено, но и с усмивка какво представлява проектът им, наречен ChicksBook. Това е интерактивно приложение, което съдържа информация за птицевъдството, речник със специализираните термини, а също и модул за управление на стопанството с календар, задачи и финансов баланс. Има версии за смартфони, а също и онлайн приложение.
Проектът е насочен към един от 50-те космически и земни проблема, на които NASA търси решение в Space Apps Challenge. Участниците си избират проблем и имат 48 часа да предложат проект, свързан с него. Тази година се включиха близо 9200 души със стотици проекти.
Състезават се разработки на софтуер или хардуер, но има и категории, свързани с популяризирането на науката, в които мерят сили тези с интерес към масовата комуникация или изкуството. NASA в момента използва 5 или 6 от приложенията, разработени при дебюта на състезанието преди година.
През 2013 г. страната ни се включи в NASA Space Apps Challenge. След две денонощия тежка работа, Павел представя напълно завършения ChicksBook в рамките на три минути и спечелва на своя страна българското жури от учени, университетски преподаватели и предприемачи. Печелят първото място на националния кръг, а веднага след тях остава проектът, който споделят, че ги е впечатлил - автоматизирана капсула-парник с растения, предназначена за изпращане на Марс (повече инфо - ТУК).
И двете разработки отидоха на световния финал на NASA Space Apps Challenge, като пилетата на Павел, Атанас и компания хвръкнаха до челото на класацията, в която има още 140 проекта от 80 държави. След като спечелиха наградата ан публиката, те ще присъстват на изстрелването на космически апарат, който ще лети до Марс, а освен това ще изкарат курс по летене в космоса.
„Идеята на самото мероприятие е да не е толкова състезание, колкото хората по целия свят да се обединят и всички заедно да мислят по проблемите, които са поставени. Колкото и да са умни хората от NASA, като се съберат 9000 души от всички континенти, може да изникне някоя добра идея", смята Павел.
Учене от екрана
Според него, с помощта на модерните технологии човек може да се научи на всичко, но въпросът е да има къде да се упражняваш и да приложиш наученото в практиката. По-големият проблем е, че някой трябва да систематизира информацията. Покрай създаването на ChicksBook, петимата български програмисти установили, че нужната им информация е разпиляна в десетки сайтове и човек не може просто да седне и спокойно да я прочете.
Павел е работил 2 години по проект на просветното министерство, свързан с електронното обучение. Останал разочарован, защото технологиите продължавали да са „втора цигулка" - уроци като флаш игри, видеоклипове и тестове. „Начинът, по който е представено това, не е достатъчен за цялостно обучение и разбиране на информацията. Това може да ти даде някакво по-практическо разбиране на нещата, но не може да ти даде задълбочени представи за самия материал", смята той.
Според Павел, силата на електронното обучение е в много лесното събиране на най-важното на едно място и представянето му по начин, който да те „запали" да потърсиш в дебелите книги още информация.
А после?
Покрай съвместната работа по ChicksBook, на момчетата от отбора им дошла идея, по която сега работят. Твърдят, че няма подобно приложение на пазара и затова предпочитат да не издават повече.
Според Павел, в наши дни създаването на програми за смартфони спокойно може да бъде основна работа. „Хубавото при мобилните приложения е, че ако имаш добра идея и успееш да я реализираш добре, пак можеш да успееш", коментира той, макар, според Атанас, да е трудно да популяризираш труда си без пари за реклама.
И двамата коментират, че през последните години постепенно хората са осъзнали, че за електронното съдържание трябва да се заплаща. Харесват модела на незадължителните дарения в произволен размер. „Когато харесваш нещо е нормално по някакъв начин да се отблагодариш на автора", смята Павел.
