Карлос Лейтао. Бохем. Бразилец. Когато говори за България и българите обаче, казва „ние". Роден е в Рио, после преминава през Торонто, но от 5 години е в София и не иска никога да си тръгва оттук. Съавтор е на едно от най-новите столични места за култура.
Като стане дума за бразилци в България, се сещаме предимно за разните марселиньовци, зесоареши и други знайни и незнайни футболисти, минали през нашенските отбори. Виж, бразилски рекламист на родна почва вече си е пълна екзотика. Че и лукс, защото сънародниците на Дилма Русеф са прочути като едни от най-креативните умове в света на рекламата. Е, и Карлос е от тази порода.
В новата дигитална агенция, която управлява, се е заел с мисията да насочи хората към „истинското нещо". Опитва се да накара клиентите да спрат да правят ТВ реклами, защото си хвърлят парите на вятъра. „Харчиш, да речем, 40 000 евро за един клип, излъчваш го месец-два и след това - край. Кой гледа телевизия в наши дни, освен пенсионерите и децата? Сега всички са онлайн, омръзнало им е някой да им казва какво да правят или да си купят, как да се държат", убеден е Карлос.
Най-новият му проект извън рекламата е мястото за изкуство и вино Little 5 Corners. Както се досещаш, намира се на Малките пет кьошета, в уютен и артистичен апартамент, собственост на другия управител - Вихрен Паунов. В продължение на шест месеца двамата не спират да вдигат купони тук. „Много пъти съм си тръгвал в 5 сутринта в неделя", твърди Карлос.
„В един момент си казахме: Обичаме да правим партита, музиканти сме, повечето ни приятели са творци, защо да не превърнем апартамента в място за култура?" Засега Little 5 Corners приютява музикални вечери, но идеята е да се превърне в дом на най-различни събития - изложби, представяния на книги, модни ревюта. Карлос и Вихрен са големи почитатели на виното, затова тук ще се промотира и продукцията на качествени производители.
Октопод, който пие, пее и свири
Бразилският софиянец има много активното участие в групата Drunken Octopus Party, с която редовно гастролират в няколко столични ъндърграунд убежища. Шарената общност наброява около 25 човека в най-разширения си състав. „Добре, че никога не успяваме да се съберем всички по едно и също време, защото ще настане бъркотия", смее се Карлос. „Концертите" им са на принципа на пълната импровизация и се превръщат в безкрайни джем сешъни.
Лейтао е нещо като неформална глава на „Октопода" и допринася за рокендрол джамбурето с глас и китара. Измисля си и текстовете на парчетата на момента. Членовете на групата са на различна възраст, от различни националности - гърци, германци, италианци, българи, французи, турци. Винаги имат и гост-музиканти.
Самият Карлос навремето има група в Бразилия, появяват се дори по местното MTV, но после спира да свири за около 10 години. До юли-август миналата година, когато няколко приятелски компании изведнъж се събират и поставят началото на Drunken Octopus. За това много помага градинката на „Кристал", където всички обичат да си прекарват вечерите. „Не знам дали и протестите не сближиха повече хората. Виждам разлика в града - вече го няма предишния страх в очите", смята Карлос.
София, моя любов
Преди да се гмурне в софийските потайности, работи четири години като творчески директор на агенция в Торонто. Там го заварва кризата от 2008-а, която удря много сериозно рекламния бизнес. Появява се възможност да дойде в България и той не се колебае: „Бях правилният човек в правилния момент".
Идва в София и се влюбва в града. „Искам да остана тук завинаги. Все пак имам нужда да пътувам, целта ми е в близко бъдеще да го правя поне веднъж месечно. Но забелязвам, че след 2-3 дни извън София започвам да се отегчавам и искам веднага да се върна. Всичките ми приятели са тук, водя много активен социален живот, излизам всяка вечер. В града се случват много неща, като се имат предвид мащабите му."
Какво кара човек, роден в едно от най-красивите места на планетата, да го напусне, за да си търси късмета по света? „Рио сега е пълна каша", обяснява кариоката. „Хората имат пари, по улиците няма стари коли, но проблемът е, че това е град с 12 милиона жители и много лоша инфраструктура. Когато отиваш на работа сутрин имаш две възможности - или буквално се бориш да се натъпчеш в мотрисата на метрото, или пътуваш час и половина с кола или автобус. Не искам този живот."
Другото, което не харесва, е, че хората на власт са убили културата и красотата на родината му. „Вече не сме бразилци, а нещо средно между малък град в Германия и американския Среден запад", клати глава Карлос. „Вярвам, че тук, в България, все още сме човешки същества. Много сме духовни, страната е такава."
Латинската фурия заявява, че е научил много тук, променил е ценностите си. Преди да дойде тук признава, че е бил консуматор. Сега просто е щастлив, а единственото, което му липсва, е бразилската храна. По традиция в родината му подправят обилно яденето с билки, затова преживява културен шок, когато вижда как хората тук ценят суровата храна. Вече е фен на българските зеленчуци. Бразилските краставици били по-горчиви и кисели от нашите, а най-хубавият домат, който някога е опитвал, открива във Велико Търново.
Според него българи и бразилци много си приличаме по южняшкия манталитет и приятелското отношение. „Има една разлика - хората от латинските народи нямат спирачки, стигат до самия край, а тук хората имат самоконтрол", разсъждава музикантът-рекламист. Единственото, което го тормози в България е схващането, че конкурентът ти е враг. Дразни се и когато хората не оценяват собствената си страна и град.
Естествено, няма как да не зачекнем и темата за предстоящото световно първенство в най-футболната страна. Според Карлос протестите срещу събитието в родината му са съвсем логични и оправдани: „Бразилия вече не е колониално място. Още през 20-те години започнахме да се борим срещу този манталитет и вече сме модерна страна, може би единствената в Южна Америка. Хората са по-образовани и отстояват правата си. А футболът така или иначе е в кръвта ни".
„Ако погледнеш бразилски вестник, една четвърт от първата страница е посветена на него. Световното е ОК ще дойдат и туристи, но когато построиш стадион за 200 милиона долара, а на 100 метра от него има ужасна болница, хората не са доволни. Вече не можеш да ги купиш с огледалца и дрънкулки, както са правели някогашните колониалисти", проджава той.
Карлос вярва, че Бразилия има най-големи шансове да спечели купата. „През 1989-а бях на „Маракана", играехме срещу Аржентина с Марадона за Копа Америка. Когато играем у дома, стадионът се тресе, като чудовище е, луда работа",оживява се фенът на златистите.
Мачовете от световното обаче ще гледа тук, в София. Където ще продължава да се наслаждава на живота, за който винаги е мечтал. Или както сам го определя: „Живот на тинейджър, но с повече разум в главата".
