Ще решите, че модерното изкуство трябва да е много закъсало, щом търси вдъхновение точно в политиката. Не така обаче мисли американката Лиз Меджик Лейзър, която редовно поставя политически изразни средства в основата на своите необичайни арт спектакли.
Обяснението й е, че "живеем в странна ера, в която шоуто се е превърнало в основен инструмент на властта". Тя живо се интересува как съвременните политически фигури предизвикват съпричастност у публиката с внимателно отработени знаци, възприемани на подсъзнателно ниво. И е решила да ги предаде по свой начин - колкото дързък и спорен, толкова и привлекателен.
На 31 г. Лиз Меджик Лейзър вече е сериозно име в нюйоркските арт среди, а тази седмица показа едно от специфичните си представления и в България. Като част от фестивала Sofia Contemporary 2013, тя пристигна в столицата със своя пърформанс The Digital Face ("Дигиталното лице"), в който се пресъздават жестовете и езикът на тялото на различни политици по време на техни речи.
За основа са използвани идеите на Франсоа Делсарт и неговата теория и практика на ораторското изкуство от XIX век.
Пропаганда без послание
У нас двете представления минаха пред любопитна, макар и леко объркана публика в Мраморното фоайе на НДК. Хората наблюдаваха с повдигнати вежди как танцьорката Ариел Фрийдман пресъздава жестовете на политици като Ангела Меркел, Барак Обама, Джордж Буш-старши, Дейвид Камерън, Бенямин Нетаняху и Кристин Лагард.
Изпълнителката извършваше роботизираните си движения единствено под звука от равномерното щракане на затвора на фотоапарат. През повечето време приличаше на работник от фабрика в режим на максимална ефективност.
На моменти тя успяваше да внуши твърдост или отпуснатост, агресивна или отбранителна позиция. Най-интересни бяха именно контрастите в тялото й между хармония и безпокойство, предаващи политическата реторика като танц - една същинска пропаганда без послание.
Оживление настъпи при гвоздея в програмата, а именно превъплътяването в до болка познатите на зрителите Сергей Станишев и Ахмед Доган. Лидерът на БСП е бил изучаван по време на своя реч пред Партията на европейските социалисти. А Доган беше уловен в емблематичен епизод - по време на атентата срещу него на 19 януари.
Ариел Фрийдман драматично отигра пантомимата на схватката с нападателя Октай Енимехмедов и ефектно падна, с което не остави съмнение у публиката кого точно пресъздава в този момент. За да разпознаят останалите й персонификации обаче, хората трябваше да се взират в дребно екранче отсреща, на което течеше и текстът от пресъздаваните речи.
През цялото време изпълнителката беше с гръб към зрителите и с лице към камера, която предаваше всяко нейно движение на видеоекран отстрани. Петнайсетината минути представление може и да оставиха публиката в небрано лозе, но все пак сащисването си е основна функция на модерното изкуство.
Доугън нищо не е знаел
Самата Лиз Меджик Лейзър също присъстваше на пърформанса и изживяваше всяко движение на танцьорката Ариел. Авторката признава, че атентатът срещу Доган събудил любопитството й и в крайна сметка я довел в България. Тя веднага осъзнала, че случаят се вписва много добре в концепцията на The Digital Face.
Провокирали я съмненията, че атентатът е напълно нагласен. След изгледаните материали предположението й е, че нападението наистина е инсценирано, но „Доугън", както го нарича тя, не е бил предупреден за него.
Станишев пък я привлякъл с въздържаното си, но уверено поведение. „Той използва класически ораторски жестове, по-класически от тези на останалите", казва тя. Според Лиз движенията му понякога са прекалено отработени и неестествени, но все пак ефективни.
Любопитен й се вижда контрастът с лицето му, което за разлика от ръцете не е изкуствено, а изглежда ведро и приветливо. „Много от останалите държат лицата си стегнати, а при него напрежение не си личи".
За добро или лошо, засега тя не се е занимавала с Бойко Борисов и неговия език на тялото, но все пак си оставя вратичка и обещава, че ако отново дойде тук, ще включи и трети наш политик в шоуто си.
За да разсее всякакви съмнения, Лейзър ни уверява, че съвсем случайно пърформансът е съвпаднал с предизборната кампания у нас. И наистина, датите на представлението й са уточнени доста преди изборите да бъдат изтеглени за 12 май.
Все пак зоркият й творчески поглед вече трябва да е забелязал: българската политика има нереализиран потенциал да вдъхновява съвременните арт форми.
