За бившия армейски сержант Шон Кнап, битката с пристрастяването е изтощителен процес, продължаващ вече осма година. Даже по-лошо, той почти е коствал живота на него и семейството му.
След служба в армията между 1994 г. и 2000 г. Кнап се уволнил с почести и малко по-късно срещнал бъдещата си жена. Не минало много време преди "абсолютно ужасния" преход към цивилния живот да тласне Кнап към депресията. Той се пристрастил към болкоуспокояващи и започнал да пие.
Ударил дъното през 2007 г. Въоръжен с огнестрелно оръжие, той взел за заложници жена си и двете си малки деца. По време на 4-часовата драма той крещял на полицаите да го застрелят. "Каза, че иска да умре, но беше ясно, че се нуждае от помощ", разказва съпругата на Кнап.
За съжаление, Службата по въпросите на ветераните не обърнала особено внимание на случая. Шон Кнап се срещал с психолог най-много по един път седмично. "Сякаш ми казват "Да видим колко време ще изкараш жив и после ще ти помогнем", спомня си той. Чак след втори тежък битов инцидент ветеранът бил записан в интензивна програма за борба със зависимости. Били нужни години, за да стане напълно "чист".
Историята на сержант Кнап е сред най-крайните, но показва проблем, който засяга хиляди бивши военни и е налице не само в САЩ. Ветераните често имат проблеми с адаптацията към цивилния живот и липсата на подкрепа от страна на държавата ги тласва към алкохолизъм, наркомания и депресия. Липсата на средства за рехабилитация на зависимостите и психическите проблеми са само част от смъртоносната военна спирала - раняване в мисия, посттравматичен стрес, зависимост и самоубийство.
Проучванията сочат, че през последните години има ръст на зависимите към алкохола и наркотиците бивши войници. Според данни на Службата по въпросите на ветераните, опитващите се да откажат пиенето ветерани са нараснали с 56% само между 2003 г. и 2010 г. При другите зависимости няма актуални данни, но се знае, че към 2009 г. близо една пета от потърсилите психиатрична помощ са злоупотребявали с поне една субстанция.
Най-често войниците страдат от посттравматичен стрес, причинен от участието в бойни операции, ранявания и престой в полеви болници, изморителните патрули и непрекъснатото напрежение. Само през юли тази година и само в Ирак и Афганистан 26 пехотинци, 55 войници от ВВС, 39 моряци и 32 морски пехотинци са отнели живота си. При ветераните положението е катастрофално - самоубиват се по 18 души дневно.
Междувременно ситуацията в Близкия изток става все по-нестабилна и някои анализатори смятат новата война в региона за неизбежна. Това ще доведе до още страдания за ветераните, тъй като те далеч не са сред приоритетите във федералния бюджет. Изпадналата в стагнация икономика също не е особено гостоприемна към мъжете и жените, които са се уволнили от армията.
Формално, държавата се грижи за тях, като са създадени множество програми за лечение на зависимости и психически проблеми, но за мнозина е невъзможно да се възползват от помощта заради неравномерния й обхват, множеството бюрокрация и хроничната липса на пари, която не позволява назначаването на персонал в даже вече изградени центрове за рехабилитация.
Президентът Обама се ангажира с разширяване на обхвата на програмите и назначаване на допълнителни специалисти, но предвид наближаващите избори не е ясно дали ще видим промяна.
В момента на много места ветераните са пренасочвани към цивилни лечебни заведения, но качеството на работата им не може винаги да бъде контролирано. Освен това, лекари от центровете за рехабилитация коментират, че много често бившите войници идват при тях с много трудни за диагностициране и лечение комбинации от тежки психически проблеми и зависимости към различни субстанции - нещо уникално за служилите в Ирак и Афганистан и напълно непознато за специалистите извън армията.
Сержант Шон Кнап също би желал да говори за проблемите си с някой, който познава армията отвътре, но ще се наложи да посещава цивилен терапевт - поради бюджетни съображения. „Те са изпратили някого някъде и сега този човек е смазан. Не изглежда да ги интересува, че цялото ни семейство още се възстановява. Те са приключили с нас, но ние не сме по-добре", категорична е съпругата на ветерана, която е написала книга за войната след края на битките.
@ Родриго: Цоцат и след служба.Министерство по въпросите на ветераните на САЩ харчи всяка година по има-няма 80-90 млрд. $ точно за тази цел- терапии плюс "скромни" месечни суми за издръжка на семействата, ако имат малки деца или прочие. Излиза, че пари за издръжка се харчат даже и след службата, дали все пак човекът е в състояние да свикне с новия си живот е в голяма част въпрос на лична воля и положени усилия. При това не само в САЩ и не само военни. Подобно "невъзприемане на реалността" можем да си наблюдаваме и в БГ с пенсионирани военни, полицаи и т.н. Както каза авторът, това наистина са хора, свикнали гоини наред да се ползват с какви ли не привилегии за себе си и за семействата си, които вече на годинки (трудно е да промениш 17-годишен, а какво остава за 40-50 - годишен) трябва да почнат "на чисто". А при военните като напр. лирическия герой Кнап нещата могат да се и позадълбочат, особено ако са имали по- сериозни извивявания по време на служба. Статията ми напомня на една случка, която бях прочел някъде. След края на Първата Световна, френски войник се прибира у дома, организира скромно тържество, на което кани роднини, близки, приятели. По едно време започва разгорещено да обяснява на гостите колко е лесно да убиеш човек. И докато показва нагледно на жена си- чупи й врата пред погледите на присъстващите. Офтопик: Бойчо е много тъпо и ограничено същество, търсещо отчаяно внимание из форумите! Изсира си мненийцето буквално под всяка статия без да казва нищо конкретно по темата. За такива хора има едно общо нарицателно име- СПАМЕР! А по интензитета с който поства даже си мисля че е безработен, което някак си не ме учудва... както и да е, аз му прощавам- не е само негова вината, по-скоро на учители, среда/ семейство и т.н. Аз горещо бих му препоръчал форумите на нюз.бг/ топспорт.бг, където спами неговия биологичен вид- себеподобните му братя по съдба.
Въпреки всичко се сещам за няколко случая в последните 100 години- Пърл Харбър, немските подводници в Атлантика през 40-те , както и кризата в Куба през 60-те (където за наше общо щастие не се стига до въоръжен конфликт). По въпроса за солджъра... ми кви да ги дърви някой "реднек" ,по-тъп даже и от Бойчо, при условие че в Ирак пращат грубо между 80-130к на година БЕЗ ДАНЪЦИ (дано ми е правилна информацията )? Или някой абсолвент по "Културология" или "Театрално изкуство" без работа и с висящ кредит за университетското си образование от около 100к? Всичко е личен избор, всеки отива там по собствено желание.
Бойчо, 1. "Да завиждаш точно пък на войниците, рискували живота си и дали здравето си за родината си-вие добре ли сте?"- Бре момко, къде видя някой тук да е завиждал на бедния солдат? Аз виждам само открито учудване и неразбиране на мотивите на някой си да ходи където не у е работата, пък било то и за много пари. Това някак си май не е завист, а? 2. "Сега кой какво и къде търсел-всеки отива на война за родината си , по заповед."- Пълен шит! Точно американците пък са там ДОБРОВОЛНО! Проблемът за "доброволното записване" вече беше засегнат в предишните постове. Ама кой да чете...Да си чувал случайно за частните военни фирми като Блекуотър, например? 3. "честно ли е една държава да те прати в този ужас, и после да те захвърли като парцал?"- ДА!!! Кофти е, но това е горчивата истина( при условие че си там ДОБРОВОЛНО, т.е. ТИ си отишъл доброволно като мистър Кнап в рекрутинг- сентъра, питал си дали набират, подписал си се и вече са ти дали чека с част от първата ти заплата) . В такъв случай е абсолютно легитимно, и въпреки това държавата им ве пак полага достатъчно грижи за тях и за семействата им. 4. "Войната е жестоко нещо.месомелачка.кървища, черва, смърт и ужас." - NO WAY.... REALLY ?! :0
Драга Дара, Идеализмът е хубаво нещо, но предлагам да свалим розовите очила за един момент. Явно за съжаление ти убягват меркантилистичните подбуди на лирическия герой и неговите самоподобни юнаци. Решението си за заминаването тези младежи не го вземат от умиление към родината си и нуждата да й се отблагодарят по един или друг начин. Тоя от разказа що не се цани на работа в някой дайнър ,например, да разнася кафе и хамбургери за по има- няма 6-7 $ на час? Тежък, къртовски труд,верно малко кинта, но никой не стреля по тебе, не психясваш в последствие и не мислиш да вземаш жена си за заложник, не рискуваш хармонижата в семежството си и прочие. Има "План Б", има алтернатива. така че има разлика мевду "свещен дълг" (като прапрадядовците ни едно време) и наемничеството.Но пичът се излакомява и хуква за Ирак, да речем, точно щото е прост като Бойчо и алчен като ходжа (кофти комбинация). Щото редовният американски наборник не го пращат на майната си да трепи талибани,а си отбиъа редовната служба в родината. За Ирак или Афганистан заминават само гореописаните, алчнещи се плебеи ,т.нар. "платени войници". Ква служба на родината е това? И кво да ми е жал за шепа наемници?!
Съвременните локални войни, каквито водят САЩ, са нещо много различни от тези до 1945 година, най-общо. Сега воюват срещу туземното население, разрушават къщите им, налага им се да убиват и жени и деца. Притежавайки бойна техника с голяма поразяващ мощ, те от войници се превръщат в екзекутори. Затова не е чудно, че откачат.
Пич, само за информация- Уикипедия не се признава като достоверен научен източник. Пише се от доброволци, голяма част от данните не са проверени за достоверност. На времето във втори семестър в Унито цитирах Уикипедия в една презентация по управление на инвестициите и според рецензията само това ми костваше две еиници от оценката. Интернет е пълен с къде по- надеждни документи, онлайн библиотеки и прочие. ОБРАТНО ПО ТЕМАТА: Не стана ясно по къв по- точно начин изнасилващите жени и деца и гаврещи се със затворници американски наемници в чужда държава се "жертват за родината". И защо трябва да будят състрадание у мен? До този момент всички противоположни мнения бяха доста неубедителни... Дара, какво пише по въпроса във "Война и мир" ? "На западния фронт нищо ново" ? А в "Сбогом на оръжията"
ПОздрав за Генерала от 9-та танкова бригада-Горна баня: http://vbox7.com/play:c67104cb
„Бъркате в коментарите, и то напълно. Стреса от сваляне на униформата е нормален и широко разпространен…….” Армейският психолог си каза тежката дума! Едно си баба знае, едно си бае..... Едно е да си фатмак в мирно време и да тормозиш новобранците, съвсем друго е да стрелят по тебе и ти по тях. Това е.съвсем друга опера, другарю старшина.
@фон БЛ: пич, недей, не се хаби. Да дообразоваме Бойчо= мисията невъзможна. Въобще не връзва кво се опитваш да кажеш. Ми те точно такива завършват свободните университети, кво има да му се чудим ?! Там да мисли рационално не могат да го научат.
Много си елементарен, драги! И не само в този си пост. Ти всичко свеждаш до собствения си 20-годишен опит на старшина в Звездец. Има и други начини да разбере човек това-онова. Но това ми е за първи и последен път да се занимавам с тебе. Прочета ли твой пост ме хваща уртикария.
Навсякъде по света има самоубийства на войници.Дори в руската армия са почти толкова колкото в американската въпреки,че в момента не участват във войни.Психолозите трябва да се произнесат защо толкова много ветерани от войните рухват психически.Съвременната война няма нищо общо с касапниците от двете световни войни.Има документирани случаи на немски картечари,които са полудявали,защото са избивали стотици,дори хиляди съветски войници,които са атакували укрепените немски позиции.Или пък,че някои от летците на самолетите ,бомбадирали Хирошима и Нагасаки се самоубиват или полудяват.Докато сега участието в сражения е много рядко,по-скоро опасностите идват от заложените бомби край пътя,а напоследък пък афганистански войници от редовната армия започнаха да избиват американци.Всеки човек индивидуално има точка на пречупване.Познавах хора,които бяха млади на по 25-30 години в превъзходно здраве,с добри доходи и стабилни професии,които се самоубиха.Има хора пък без ръце и крака или слепи,които не се пречупват при никакви обстоятелства.
fata morgana | 21.09.201210:19 Избухнала е ядрена война и след като са паднали последните бомби ето какво се случва в нашиия форум: В бункера на Джон Смит Паяка и Бен си прекарват времето в сладък лаф и радиацията не ги касае, Леле Мале разнася напитки и весели народа, Боби прави русенско варено, а Оня – шоу. Джон Смит като предвидлив организатор е прибрал в...бункера младата и перспективна форумка Лили Сапунова с цел раждане на деца и продължаване на човешкия род. В присъщата си интелектуална залисия обаче е пропуснал да попита Лили дали иска да се размножава и сега оцеляването на целия човешки вид зависи от нейното добро желание да ражда деца.... По същото време някъде в Северозападнала България Миле се пробужда с полупразна бутилка ракия в ръка и се оглежда: „Аз ви казах че ша ривете за бай Тошо мишки седерастични” Някъде в София: Федара се измъква от отломките, в отлична форма както обикновено: „Жалки имбецили, пълни дебили и тотални олигофрени! Аз казах ли ви, че ще стане ядрена война? Кой е незаслужил звучна псувня! Мунчовци. Идиоти... А, ти жив ли си, бе пед.раст?” Деовин: „След като ме виждаш, имплицитно се подразбира, че това е така.” Мануела: Всички са се разпискали колко зле е положението. Аман от черногледци. Еми, ядрена война- ядрена война. Къде по-лошо можеше да бъде.... МакАлистър се измъква от сгуропепелината с вид на млад въглищар (досущ като поета Вапцаров, когато през 40-те е работил на парен локомотив и е писал стихосбирката ”Моторни песни”) и пали цигара, защото саждите и пепелта наоколо очевидно са недостатъчни... След известно време заключава: „Така е, като се оставяме да ни управляват хора на хуманитарните науки” Някъде в Израел: Фрида се измъква от отломките с помощта на спасителните отряди на муджахидините: „Марш от тук варвари такива, това е изконна, свещена израелска земя...” Някъде в Канада: Бичкията чертае в 4Д план-схема как да преустрои новата си яхта в космически кораб и да емигрира.. Някъде из Франция: Чинчифоня: „Най сетне се сбъдна моята мечта – пред атома всички са равни.” Из покрайнините на София: Вон Бл вади старата двуцевка от килера, оглежда я и си мисли: „Настана време за мъже” „Настана време за мъже” си мисля и аз докато попушвам за успокоение –„Ей, има ли тук някой, който знае да пали огън, да стреля с пушка, да отстрелва гъски и да ги пече на шиш? Някой като...Споко, нямах предвид него..”
Бойче, Където съм завършил и където работя , до там не можеш си плати билета, мой!
Фон сценария е на Фата не е мой
http://petel.bg/ETO-KAK-KRASIVATA-RENI-BE-IZHVARLENA-NA-STARINI-OT-DOMA-SI-V-TSENTARA-NA-VARNA--SNIMKI-I-VIDEO--__22426